Решение № 183 от 12.10.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Кърджали, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20265140200481 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 9 от ЗМВР.

Делото е образувано във връзка с подадена жалба от адв. Е. П. от АК – Кърджали, в качеството й на пълномощник на Х. С. Ш. против Заповед за задържане на лице с рег.№ 292зз-26/14.07.2026 г., издадена от Г. В. С. – разузнавач в сектор ПКП при ОД на МВР – Кърджали, с която Х. С. Ш. е бил задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

В жалбата се твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна и че същата е издадена в нарушение на закона и е немотивирана. Сочи се, че в издадената заповед не са посочени каквито и да е конкретни фактически основания за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. Не били посочени конкретно какви закани е отправил Х. Ш. към Е.О. и какви конкретно данни сочат на съпричастност на последния към посоченото престъпление. В заповедта се преповтарял само законовия текст, поради което Х. Ш. е бил лишен от възможността да разбере защо е задържан и от възможността да организира защитата си. Излагат се съображения, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с целта на закона. В конкретния случай не били налице данни, от които да се направи предположение, че има опасност задържания да се укрие или да извърши престъпление, както и да осуети наказателното преследване. Нямало данни същият да е създавал пречки на полицейските или разследващите органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни действия. Посочва се, че с прилагане на принудителната административна мярка е нарушен принципа на съразмерност, установен в чл.

6 от АПК. В тази връзка се посочва съдебна практика. Жалбоподателят моли обжалваната заповед за задържане да бъде отменена. Претендира за 1 присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. С. Ш., редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява. Представлява се от адв. Е. П. от АК – Кърджали. Последната поддържа жалбата. В хода на делото по същество посочва, че поддържа изложените доводи в подадената жалба. Допълнително посочва, че Х. Ш. е задържан с твърдение, че е извършил престъпление от частен характер – чл. 144, ал. 1 от НК. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед за задържане. Позовава се на Решение по дело C -608-21 от 25.05.2023 г. на СЕС. Моли обжалваната заповед за задържане да бъде отменена. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът Г. В. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от С. Ч. – главен юрисконсулт при ОД на МВР – Кърджали. Последният оспорва подадената жалба. В хода на делото по същество сочи, че издадената заповед е законосъобразна. Излага съображения за законосъобразността на същата.

Моли заповедта за задържане да бъде потвърдена, а жалбата отхвърлена.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали. Представя писмени бележки. В последните излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваната заповед за задържане. В същите, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 08.07.2026 г. в ОД на МВР – Кърджали била образувана преписка с рег. № 292ЗМ-93/08.07.2026 г. за това, че на 25.04.2025 г. в гр. Момчилград, заведение „П.“ е отправил закани срещу лицето Е.С.О. с престъпление против неговата личност и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. На 14.07.2026 г. в 08.40 часа жалбоподателят Х. С. Ш. бил задържан за срок до 24 часа, за което била издадена Заповед за задържане на лице с рег.№ 292зз-26/14.07.2026 г. от Г. В. С. – разузнавач в сектор ПКП при ОД на МВР – Кърджали. Последният от 22.12.2020 г. бил преназначен на длъжност „разузнавач - IV степен“ в група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Кърджали, която длъжност заемал и към датата на издаване на обжалваната заповед. Заповедта била връчена на задържаното лице, което е освободено на 15.07.2026 г. в 08.15 часа. В заповедта за задържане на Х. Ш. било посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с регистриран ЗМ № 292ЗМ-93/08.07.2026 г. по описа на ОД на МВР Кърджали за това, че на 25.04.2025 г. в гр. Момчилград, заведение „П.“ е отправил закани срещу лицето Е.С.О. с престъпление против неговата личност и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. Във връзка със задържането Х. Ш. бил 2 уведомен за правата му по чл. 72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, а именно – правото му на защитник, на отказ от защитник и последиците от него, и устно е запознат с правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР съгласно Декларация за правата на задържано лице. На задържаното лице бил извършен медицински преглед.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства – заверено копие на Заповед за задържане на лице рег. № 292зз-26/14.07.2026 г.; заверено копие на Декларация за правата на задържано пълнолетно лице; Удостоверение рег. № 292р-20160/29.07.2026 г. на ОД на МВР – Кърджали; заверено копие на писмо от ОД на МВР – Кърджали до Районна прокуратура – Кърджали; заверено копие на Фиш за спешна медицинска помощ от 14.07.2026 г., издаден от филиал П.; заверено копие на Фиш за спешна медицинска помощ от 14.07.2026 г., издаден от филиал Кърджали; заверено копие на Протокол за обиск на лице от 14.07.2026 г.; заверено копие на Разписка от 15.07.2026 г.; заверено копие на Заповед за конвоиране на лице № 292з-2059/14.07.2026 г.; заверено копие на План за организацията и изпълнението на конвойната дейност от 14.07.2026 г.

От описаните писмени доказателства безспорно се установява посочената фактическата обстановка, които съдът кредитира изцяло, тъй като те взаимно се допълват, както и няма никакво съмнение относно тяхната достоверност. Няма спор между страните относно задържането на жалбоподателя. Основния спор по делото се състои в това дали в заповедта са посочени фактическите основания за задържането и дали същата издадена в съответствие с целта на закона.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Обжалваният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта за задържане съдържа част от задължителните реквизити, посочени в ал. 2 на чл. 74 от ЗМВР - вписани са името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл. 72 от ЗМВР, за което лицето е подписало декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в същата е посочено, че 3 лицето се задържа във връзка с регистриран ЗМ № 292ЗМ-93/14.07.2026 г. по описа на ОД на МВР - Кърджали за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.

Настоящият съдебен състав намира, че даденото в заповедта описание на фактическите и правните основания за задържането не е достатъчно, за да може да се приеме, че е спазен задължителният реквизит на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. В случая в издадената заповед не се съдържат дори минимални данни за конкретното поведение на задържаното лице, които са станали повод за задържането му. В заповедта е описано, че на 25.04.2025 г. в гр.

Момчилград, в заведение „П.“ е отправил закани срещу лицето Е.С.О. с престъпление против неговата личност и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му. Това описание е твърде общо, като единствено е цитиран текста на чл. 144, ал. 1 от НК, което не дава възможност на задържаното лице да разбере за какви точно действия е ограничено правото за свободно придвижване. В заповедта за задържане дори не са посочени заканите, които е отправил задържания към Е.О..

В тази връзка следва да бъде съобразено и Решение на СЕС от 25.05.2023 г. по дело С-608/21, постановено по повод преюдициално запитване от СРС, отнасящо се до тълкуването на чл. 6, параграф 2 и чл. 8, параграф 1 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство. В решението е прието, че чл. 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. В решението се сочи още, че чл. 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си.

Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.

При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното законодателство, дадено с решението на СЕС, настоящата инстанция приема, че основанията за задържане на жалбоподателя, визирани в процесната заповед, не съдържат цялата необходима по обем информация, за да има той 4 възможност ефективно да оспори законосъобразността на задържането си.

Както вече се посочи, в заповедта липсва описание на фактическите основания за издаването й – действията или бездействията, или двете, за които е задържано лицето. В хода на производството не са представени от административния орган, върху който тежи задължението да установи фактическите и правните основания за задържането, други документи, съставени във връзка с издадената заповед, в които да са посочени тези обстоятелства, което е допустим начин на мотивиране, съгласно решението на СЕС и съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. При посочване на информацията следва да се отчита и стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на разследването, но това не освобождава издателя на заповедта за задържане от задължението да мотивира акта си до степен, обосноваваща правно и фактически прилагането на мярката, така че да стане напълно ясно какво е отношението и съпричастността на задържаното лице към състава на наказателната норма. Административният орган също така е длъжен да мотивира не само наличието на данни за извършено престъпление, но и конкретните причини, налагащи лицето да бъде задържано - опасност да се укрие, да извърши друго престъпление, да осуети разкриването на обективната истина и др. Това в случая не е направено, което води до извод, че заповедта за задържане не съдържа необходимото основание за задържане, изискуемо от чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Липсата на надлежни мотиви също така води до невъзможност съдът да извърши съдебен контрол за законосъобразност на акта, а освен това затруднява възможността адресатът на заповедта да разбере по какви причини спрямо него е приложена мярката, съответно да организира правото си на защита.

Разпечатката съдържа 27 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7f7006c-b6bd-4652-80cf-06466085607b