Решение № 4866 от 21.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4866 гр. София, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506112 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 17.05.2022 г. на СРС, 76 с - в, по гр. д. № 7415/2022 г., ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.

411, ал. 1 КЗ, сумата от 465, 40 лв., обезщетение по щета № № 0500850571/01.03.2021 г., ведно със законната лихва от 07.02.2022 г., подаване на исковата молба, до окончателното и изплащане, както и разноски по делото в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ЗД „Б.И.“ АД, чрез представителя му с доводи, че е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Ответникът поддържа в жалбата, че неправилно СРС е направил извод, че периодът, през който собственикът на МПС е лишен от ползването му поради необходим ремонт, представлява претърпяна загуба, понеже той не може да се движи със собственото си МПС и е принуден да наеме заместващо такова за това време.

Счита, че този период не може да се приеме за пропусната полза или претърпяна загуба и не следва да се включва в размера на застрахователното обезщетение, покрито от застрахователя по застраховката „ГО“ на виновния за ПТП водач. ИЗлага доводи, че застрахователят по застраховка „ГО“ следва да покрие само загуби, свързани със стойността на увреденото МПС и здравето на водача и пътниците, но не и разходи, свързани с невъзможността на водача да ползва собствения си автомобил. Сочи, че разноски за заместващ автомобил се дължат само по застраховката „каско“, а ответникът не е обвързан с предоставените от ищеца преференциални условия по тази застраховка. Тази вреда не е пряка и непосредствена последица от деликта, поради което не следва да се ангажира отговорността на ответника за обезщетяването й. Моли 1 да се отмени решението и да се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски за двете инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на разноските на ищеца, ако надвишават иминималните размери по НМРАВ.

Въззиваемата страна „ЗД Е.“ АД, чрез представителя си, оспорва въззивната жалба в писмен отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК, като излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че решението на СРС е обосновано и постановено в съответствие с всички събрани в хода на производството доказателства в съвкупност.

Обосновано СРС е направил извод, че разходите за заместващ автомобил са в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. Поддържа, че такава връзка е налице, тъй като в застрахованият ремонтира МПС в резултат от настъпилото ПТП, през който период е в невъзможност да го ползва и трябва да наеме заместващ автомобил. Този разход съставлява вреда, която следва да се покрие от ответника, застраховател по „ГО“ на виновния водач. Застраховката по „ГО“ покрива всички настъпили вреди и пропуснати ползи от увреждане на застрахованата МПС, а не само ремонтно - възстановителните дейности. Счита, че законосъобразно съдът е приел, че оставането на застрахования без МПС през периода на ремонта е неудобство и засяга негово правно защитено право. Тъй като разходите за наем на МПС се включват в размера на застрахователното обезщетение те следва да се възстановят на ищеца в рамките на средните пазарни цени. Моли да се потвърди решението изцяло.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивни материално правни норми.

Оспореното решение е валидно и допустимо постановено, поради което съдът ще обсъди доводите, касаещи неговата законосъобразност.

СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 411 КЗ.

По съществото на спора, като взе предвид изложените в производството съображения, настоящият състав намира следното :

Съгласно нормата на чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Регламентираното с тази норма е регресно и по своя характер суброгационно право.

За да бъде ангажира отговорността на прекия причинител на вредата деликвента, по делото е необходимо да се установи валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество - ищец по застраховка „автокаско”, заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увредения автомобил по застраховка - „каско”, както и всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на делинктвента - противоправно деяние, настъпили от него вреди и причинно следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди. Вината по 2 смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да обори презумцията за виновно причиняване на вредите.

По делото е безспорно и се установява от приетите доказателства, че към датата на ПТП 27.02.2021 г. с ищцовото дружество е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ относно л. а. „Мазда 6“, с peг. № *******, както и застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ относно л. а.

„Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, с peг. № ******* с ответното дружество.

Между страните не е спорно, че ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в общ размер от 6 312, 28 лв. по застраховка „Каско“ на увреденото МПС, в това число и разноски за заместващ автомобил, в съответствие с клауза „Е“ на застраховката.

Ответникът не е оспорил, че е изплатил на ищеца част от обезщетението, в размер на 5 846, 80 лв. на 17.11.2021 лв., след получаване на покана за плащане.

По изложените до момента съображения в съвкупност, обосновано СРС е приел, че са реализирани всички посочени по - горе предпоставки, като на основание чл. 411 КЗ застрахователят - ищец е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата и има право да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение в пълния претендиран размер.

Единственият спорен въпрос между страните е бил, дали ищецът има право да получи от ответника, като част от размера на застрахователното обезщетение, изплатения от него разход за ползване на заместващ автомобил и дали този разход е в причинна връзка със застрахователното събитие.

По този въпрос във връзка с възраженията в жалбата относно обхвата на отговорността по застраховката „ГО“, въззивният състав приема следното:

Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от застрахованата отговорност на прекия причинител, поради което размерът на отговорността на застрахователя е идентичен с размера на отговорността на делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума - чл. 386, ал. 1 КЗ. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, делинквентът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.

Обезщетението при деликт има за цел да възстанови имущественото състояние на увредения в състоянието от преди увреждането. Размерът на обезщетението поначало следва да се определи по средни пазарни цени в страната към деня на увреждането.

В случая, според Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ на ЗД „Евроинс“ АД, спрямо застрахователния договор се прилага „клауза Е+“. По силата на „клауза Е+“ застрахователят по застраховката „Каско на МПС“ предоставя на застрахования услугата „Заместващ автомобил“ в случай на настъпване на застрахователно събитие.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от „Клауза Е+“, предоставянето на тази услуга, се извършва след изрично писмено искане на застрахования, а застрахователят изплаща стойността на наемната цена на заместващия автомобил. Застрахователят предоставя заместващия автомобил с издаването на възлагателно писмо за заместващ автомобил само за периода от приемането на увредения лек автомобил в указания доверен сервиз до деня на приключване на ремонта.

По делото не се спори, че застрахователят - ищец, по силата на "Клауза Е+" от общите условия за застраховка "Каско на МПС “, е предостави л заместващ автомобил 3 на увреденото лице. Не е спорно, че разходът за този автомобил за времето на ремонта на МПС е в размер на 465, 40 лв.

При това въззивният съд намира, че разходъ т е установен в производството, а стойността му не надвишава средните пазарни цени за периода. Въззивният състав споделя изводите на СРС, че този разход представлява част от застрахователното обезщетение изплатено от ищеца и следва да се включи в размера на общото дължимо за възстановяване обезщетение от страна на ответника по реда на чл. 411, ал. 1 КЗ.

Неоснователно е възражението на ответника, че разходът не е в причинна връзка с процесното ПТП, доколкото не е спорно, че е направен именно във връзка и по повод ремонта на увреденото МПС от процесното ПТП.

Понеже изводите на въззивния състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон, включително в частта по присъдените разноски, които са съобразени с доказателствата за направени разноски пред СРС.

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищеца. Съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за СГС, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.

Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 17.05.2022 г. на СРС, 76 с - в, по гр. д. № 7415/2022 г.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес : гр. София, бул. „*******, да заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, с адрес : гр. София, бул. „*******, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за СГС, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4