Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 22.11.2024, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Административно наказателно дело 431/2024
Вид
Решение № 159
Подписан
22.11.2024
В сила
12.12.2024
Състав
Зорница Валентинова Петрова Ставрева

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175 ал.1 т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Габрово, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница В. Петрова Ставрева при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова като разгледа докладваното от Зорница В. Петрова Ставрева

Административно наказателно дело № 20244210200431 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. П. Ч. от гр.

Габрово против Наказателно постановление № 23-0892-000559 от 06.07.2023г. издадено от Началник сектор към ОДМВР Габрово, сектор Пътна полиция.

В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон.

Претендира се отмяна на наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Наказващият орган - Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Габрово не изпраща представител.

Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:

По делото са събрани писмени и гласни доказателства от които се установява следното:

На 25.05.2023г. свидетелите Е. И. и Т. К., служители на ОДМВР Габрово изпълнявали 1 служебните си задължения по контрол на пътното движение в гр. Габрово, улица „Чардафон”. Били извън служебния автомобил, който бил паркиран в дясно на пътното платно до номер 14 на улица „Чардафон”. Мястото на което се намирали полицейските служители било осветено, а те били с униформи и със светлоотразителни жилетки.

Забелязали приближаващ се лек автомобил с рег. № ЕВ 7416 ВМ. Свидетелят Е. И. подал сигнал със Стоп- палка по образец и с ръка указал място на спиране на водача. На подадения сигнал водачът не спрял, а продължил движението си без да променя скоростта на движение. Полицейските служители последвали със служебния автомобил лекия автомобил и на няколко метра разстояние чрез подаден звуков и светлинен сигнал водачът на автомоболът спрял на улица „Чардафон”. При последвала проверка полицейските служители установили, че лекият автомобил се управлява от жалбоподателката П. Ч., като й е разяснена и причината за спирането, а именно, че не е спряла на подаден сигнал със Стоппалка. Установена е, че в автомобила били непълнолетните деца на жалбоподателката.

При извършената полицейска проверка жалбоподателката не могла за представи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Извършена била проверка с техническо средство за употреба на алкохол, което отчело отрицателен резултат.

За установените нарушения на чл. 103 от ЗДП и чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДП срещу П. Ч. е съставен АУАН от 25.05.2023г. Съставения АУАН е надлежно подписан.

Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 23-0892000559 от 06.07.2023г. от Началник сектор към ОДМВР Габрово, сектор Пътна полиция, с което на П. Ч. за нарушение на чл. 103 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДП, за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДП е наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДП.

Предмет на обжалване е наказателното постановление в частта досежно наложеното наказание за нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДП, видно от изявлението на процесуалния представител на жалбоподателката.

По делото са изслушани показанията на свидетелите Е. И. и Т. К., които са детайлни, разкриващи в пълнота начина на подаване на сигнал за спиране на лекия автомобил, мястото на което са намирали, както и факта, че при подадения знак със стоп палка по образец, водачът на автомобила не спрял в дясно, а продължил без изменение в скоростта движението, като няколко метра от мястото на което е бил подаден сигнала за спиране, водачът на автомобила е спрян посредством звуков и светлинен сигнал. Безспорно е установено, че в автомобила са се намирали непълнолетните деца на жалбоподателката, както и че при извършената полицейска проверка същата е оказала съдействие.

По делото са изслушани показанията на свидетелят М. И., който е посочен в съставения АУАН като очевидец на нарушението. От показанията му също се установява мястото на което са се намирали полицейските служители, подаването на сигнал за спиране на лекия автомобил управляван от жалбоподателката, както и че автомобилът не спрял и без 2 изменение на скоростта е продължил движението.

Изслушани са показанията и на свидетелката Х. С., дъщеря на жалбоподателката, която заявява, че се прибирали през нощта с автомобила управляван от майка й. След аптеката на Любовната чешма забелязали полицаи и майка й намалила скоростта на движение. Свидетелката видяла, че полицай направил знак с ръка, не държал стоп палка, който знак възприела, че следва да продължат движението си. С бавна скорост продължили, малко след което видели полицейския автомобил със светлини и разбрали, че ги спират.

Фактически по делото не се оспорва, че жалбоподателката при подаден сигнал не е спряла в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол.

Това се установява по несъмнен начин от изслушаните свидетелски показания, като между полицейските служители и показанията на свидетелите М. И. и Х. С. няма противорчение в това отношение.

Оспорва се неизпълнението на задължението в качеството й на водач да е сторено умишлено.

Отново от свидетелските показания се установява по несъмнен начин, че поведението на жалбоподателката в качеството й на водач на МПС не сочи на извод, че е целяла осеуетяване извръшването на полицейската проверка. Установява се, че при преминаване покрай полицейските служители, скоростта на движение на управлявания от жалбоподателката автомобил е била една и съща, като впоследствие не е последвало ускоряване на скоростта, с цел отдалечаване от полицейския патрул. Установява се, че на близко разстояние след мястото на което са се намирали полицейските служители, жалбоподателката е спряна посредством звуков и светлинен сигнал от патрулния автомобил и е оказала съдействие за извършване на проверката. Както от показанията на свидетелите Е.

И. и Т. К., така и на Х. С. не се установява поведение на жалбоподателката насочено към възпрепятстване на проверка, а на неправилно възприемане на подадения от полицейския служител Е. И. сигнал.

При това положение липсва субективният елемент на деянието, а за да има административно нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща, както елементите които се отнасят до обективната му страна, така и онези които засягат субективната страна на извършеното деяние.

Липсата на който и да било от елементите, влизащи в състава на административното нарушение, независимо от това дали е свързан с обективната или субективната страна води след себе си като последица невъзможността да се търси административнонаказателна отговорност.

По изложените съображения съдът счете обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в обжалваната част.

В останалата част наказателното постановление не е обжалвано и същото е влязло в сила.

3

На основание чл. 63 д ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по делото.

Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на на жалбоподателя. Видно от представения договор за правна помощ, на адвокат Д. е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева и съобразно основателността на жалбата, издателят на незаконосъобразното наказателно постановление следва да понесе и отговорността за направените от жалбоподателя разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0892-000559 от 06.07.2023г. издадено от Началник РУ Габрово, в обжалваната част, с което на П. П. Ч. от гр. Габрово, ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДП, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР Габрово да заплати на П. П. Ч. от гр. Габрово, ЕГН **********, сума в размер на 700 лева представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63 д ал.1 от ЗАНН

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

4