Разпореждане № 411 от 07.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 411 гр. Благоевград, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20251200501182 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от „Мотопфое“ ЕООД, ЕИК 000646811, против Решение № 681/ 03.08.2025 г., постановено по гр.д. № 745/ 2025 г. по описа на РС – Благоевград, с което е уважен предявения отрицателен установителен иск.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал.

Поддържа се, че застъпеното от първоинстанционния съд становище, че молбите от 20.08.2019 г. и от 11.03.2021 г. не са прекъснали давността, тъй като за тях не са били платени дължимите такси е неправилно и необосновано.

Сочи се, че дори и да е вярно, че по отношение на молбите от 20.08.2019 г. и 11.03.2021 г. не са платени дължимите от взискателя такси към ЧСИ, то причината за това е, че съобщения за тези евентуално дължими такси не са надлежно връчвани на взискателя и в хода на делото не се установило противното. Прави се довод, че в такива случаи съдебната практика е непротиворечива, че когато искането на взискателя за прилагане на конкретни 1 изпълнителни способи е нередовно, защото не са внесени следващите се такси към ЧСИ, то последния следва да съобщи на взискателя за тази нередовност и да му даде възможност и срок за внасяне на парите за таксите. В казуси като настоящия, когато искането от взискателя за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но действието не е предприето от съдебния изпълнител, по причина, която не зависи от волята на взискателя, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно. Във всички случаи на нередовност се изисква надлежно указание от съдебния изпълнител и предоставяне на възможност на взискателя да отстрани нередовността - чл. 426, ал. 3 от ГПК, според която норма съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за принудително изпълнение, като прилага правилата на чл. 129 от ГПК. Разпоредбата на чл. 426, ал. 3 от ГПК задължава съдебният изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване на констатираните нередовности. Бездействието на съдебния изпълнител да приложи правилата на чл. 129 от ГПК - да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, както и да съобщи това на взискателя - не може да се тълкува в тежест на последния и да доведе до негативни за него последици. Давност не тече, ако взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител е бездействал и не е предприел изпълнение по различни причини, независещи от волята на взискателя, включително и когато при нередовност не е приложил правилата на чл. 129 от ГПК - Определение № 50130 от 08.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3235/2022 г., IIIг. о., ГК; Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г, III г. о., ГК.

Поддържа се, че в настоящия случай липсват данни поисканите изпълнителни действия от въззивника с молбите от 20.08.2019 г. и от 11.03.2021 г., да не са извършени по причина, за която взискателят е отговорен, в каквато насока е и Определение № 3691 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1182/2023 г., III г. о., ГК., както и Решение № 433 от 13.08.2024 г. по в. гр. д. № 503/2024 г. на Окръжен съд — Благоевград.

Поддържа се, че на следващо място съгласно т. 3 ТР 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва 2 сама по себе си давността, но съединена с искането за налагане на запори върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, каквато хипотеза е налице в случая с молбите от 20.08.2019 г. и 11.03.2021 г., сочи, че същите са редовни - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсват давността. Сочи се, че молбите отговарят правно и фактически на необходимите действия от взискателя, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение изразена воля в писмен вид поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК.

Дължимото авансовото заплащане на такси за осъщестяването на способа - чл.

73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на молбата.

Навежда се, че съгласно горепосоченото ТР 2/ 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/ 2023 г. на ВКС, ОСГТК в случай, че на взисктеля му е бил даден срок за отстраняване на нередовностите и това не е било сторено, съдебният изпълнител е следвало да върне молбите като нередовни, каквото действие от страна на ЧСИ няма. Следователно молбите от 20.08.2019 г. и 11.03.2021 г. са прекъснали давността и 5-годишната погасителна давност за вземането не е изтекла – сочи се Решение № 96 от 30.04.2025 г. по в. гр. д. № 74 / 2025 г. на Окръжен съд — Габрово.

Навежда се самостоятелно основание за неправилност на първоинстанционното решение - разпоредба на чл. 79, ал. 2 от ГПК, съгласно която когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. Тези разпоредби недвусмислено сочат, че невнасянето от взискателя на авансово дължими такси не опорочава провежданото изпълнително производство и прилаганите без такса изпълнителни способи, доколкото съществува възможността тези такси да бъдат събрани впоследствие от длъжника – така Решение № 195 от 05.07.2022 г. по в. гр. д. № 19 / 2022 г. на Окръжен съд — Добрич.

Поддържа се, че неправилно Съдът не кредитирал извършените на 30.06.2022 г. от ЧСИ изпълнителни действия - а именно справките в Регистъра на банковите сметки и сейфове и наложените въз основа на тях запори на банкови сметки. ЧСИ е бил оправомощен с правата по чл. 18 ЗЧСИ още с 3 молбата за образуване на делото и можел по своя инициатива да извърши тези действия и без да има нарочна молба за това от взискателя. Това действие на ЧСИ е довело до прекъсване на давността за вземането.

С оглед всичко се прави довод, че давността, по отношение на вземанията, за събирането на които е образувано ИД 1047/2013 г., по описа на ЧСИ Георги Цеклеов, рег. № 702 КЧСИ, не е изтекла в нито един момент след твърдяното от ищеца последно изпълнително действие от 23.10.2017 г., а е прекъсвана многократно в това число и с молбата от 20.08.2019 г. за справка в НОИ за наличие на трудови договори и налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение, с молбата от 11.03.2021 г. за справка в РБСС и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и с молбата от 28.06.2023 г. за справка ГРАО и възбрана на евентуално открити наследствени недвижими имоти, както и запор върху банковите сметки на длъжника, поради което предявения иск следва да бъде оставен без уважение и отхвърлен като неоснователен.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 681/ 03.08.2025 г., постановено по гр.д. № 745/ 2025 г. по описа на РС – Благоевград, с което е уважен предявения отрицателен установителен иск, като бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

Постъпила е и частна въззивна жалба против определение № 2295/ 22.12.2025 г., пост. По гр. д. № 745/ 2025 г. по описа на РС – Благоевград, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, като се намали присъденото в полза на ответната страна адвокатско възнаграждение до предвидения в Наредбата от 09.07.2004 г. минимален размер.

Поддържа се, присъденото адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 1 600 лв., което е с повече от 300 лв. над определения по реда на чл.

7, ал. 2 от Наредба № 1 минимум. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение възражението, което е направил въззивника и е отказал да намали разноските, като ги е присъдил на ответната страна в пълен размер. При прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът има право 4 на преценка до каква сума да намали адвокатското възнаграждение, в случай, че го намери за прекомерно, като съобрази действителната фактическа и правна сложност по делото, както и процесуалното поведение на представителя на страната, извършените от него действия с оглед на спазване на принципа на еквивалентност на труда на същия с паричното остойностяване на извършеното.

Навежда се, че претенцията, за която е предявен и уважен искът е за сумата от общо 9 914.21 лв. и съобразно действащата редакция на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ минималния размер на адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес е от 1292.00 лв. По делото са проведени само две съдебни заседания, като отлагането не се дължи на действия или искания на моите Доверители. Счита въззивника, че фактическата и правна сложност не са високи, тъй като става дума за сравнително стандартен иск по чл. 439 ГПК, без съществени особености и трудности за разглеждането му, нито пък е налице значителен обем на доказателствата.

Прави искане за отмяна на определение № 2295/ 22.12.2025 г., пост. По гр. д. № 745/ 2025 г. по описа на РС – Благоевград, като присъденото адвокатско възнаграждение за ответната страна следва да бъде намалено от 1 600.00 лв. до предвидения в наредбата минимум.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба.

Поддържа се, че решението на първоинстанционният е допустимо, правилно и законосъобразно постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила по действащия ГПК. Правилно съдът е уважил иска като доказан и основателен, поради това, че върху двете молби на взискателя от 20.08.2019 г. и 11.03.2021 г. е поставена изрична резолюция от съдебния изпълнител с указания за заплащане на дължимите такси по Тарифата към ЗЧСИ. Без правно значение е обстоятелството дали по този повод е било изпратено нарочно уведомление до взискателя или не, тъй като самото поставяне на резолюцията представлява официално отбелязване от съдебния изпълнител за констатирана нередовност, която взискателят е длъжен да отстрани.

Поддържа се, че възражението на жалбоподателя, че ЧСИ е следвало изрично да го уведоми за нередовността на молбите, е неоснователно и 5 противоречи на принципите на процесуалното право. В изпълнителното производство взискателят е активната страна, която следва да проявява процесуална инициатива, да следи движението на делото и да осигурява своевременно заплащане на необходимите такси и разноски за извършване на поисканите действия.

Поддържа се, че частният съдебен изпълнител не е длъжен да напомня или мотивира страната да осъществи своите процесуални задължения.

Задължението на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е да ръководи изпълнението, но не и да обезпечава процесуалната активност на взискателя.

След като ЧСИ е резолирал молбите с конкретни указания, той е изпълнил своето задължение по закон И НЕ Е НАЛИЦЕ БЕЗДЕЙСТВИЕ ОТ НЕГОВА СТРАНА. Оттук нататък именно взискателят носи отговорност за бездействието си и за непоследвалото реално извършване на поисканите действия. Сочената от жалбоподателя разпоредба на чл.436, ал.3 от ГПК и чл.129 ГПК, касае единствено редовността на молбата по ал. 1 от същата разпоредба, а именно молбата за образуване на изпълнителното производство, както аналогично се прилага и при исковата молба за образуване на гражданското дело, но В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СЕ ОТНАСЯ ДО МОЛБА ПО ВЕЧЕ ОБРАЗУВАНО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО в която е поискано действие от ЧСИ.