Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2647 от 07.07.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1312/2023
Вид
Определение № 2647
Подписан
07.07.2023
В сила
07.07.2023
Състав
Марин Георгиев Маринов, Елина Пламенова Карагьозова, Мария Кирилова Терзийска

Цитирани разпоредби

  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.2 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2647 гр. Варна, 06.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501312 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска” № 19, против Разпореждане № 18231/16.05.2023 г., постановено по гр.д. № 3332/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която подаденото от жалбоподателя срещу Л. И.а Л., ЕГН **********, с адрес: гр.

***** заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 от ГПК е отхвърлено за сумата 112,20 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено на при лихвен процент от 11,99 % върху главницата за периода 11.10.2020 г. - 16.09.2021 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно в обжалваната част поради противоречие със закона. Поддържа, че предвиденото по време на забавата начисляване на договорна лихва и отделно от това наказателна лихва върху забавените части от главницата е обосновано доколкото възнаградителната лихва се дължи от кредитополучателя за ползване на заетите от кредитора средства. При забавено плащане в чл.13.1. от ОУ е предвидено начисляване на договорен лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Формулировката на клаузата е продиктувана само от стремежа на кредитора да предупреди длъжника, че при забава начисляването на възнаградителна лихва не се прекратява, а напротив продължава до датата на издължаването. Обикновеният прочит на чл.12.1. от ОУ изрично сочи, че прилаганата по кредита надбавка за забава е 10%. При забавено плащане размерите на главницата по вноски с пропуснат падеж не се олихвяват по общия ред и за тях следва да се извърши отделно начисляване на договорна лихва като възнаграждение поради продължаващото ползване на тези непланирали средства от кредитополучателя. Обезщетението за вредите, които кредиторът понася поради неизпълнението на длъжника обаче е предвидено да се събира само като надбавка в размер на 8.60% годишно с 1 характер на мораторна неустойка, която не надвишава законната лихва. В този смисъл следва да се преценява клаузата за начисляване на наказателната лихва от 10% върху просрочените вноски. Сборният размер на обезщетението обаче явно ще надхвърли законната лихва и затова само тази уговорка от договора би противоречала на чл.33 от ЗПК.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС – Варна е образувано по заявление, подадено от „Банка ДСК” АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Л. И.а Л., ЕГН **********, с адрес: гр.

*****.

С разпореждане №12418/31.03.2023г. заповедният съд е указал на заявителя да посочи как е формиран размерът на обезщетението за забава под формата на лихвена надбавка, включително какъв е приложимият лихвен процент.

С уточняваща молба вх. № 24331/30.03.2023г. заявителят е уточнил, че обезщетението за забава е начислено по т. 9 от договора за кредит върху неиздължения размер от месечната вноска, считано от деня следващ падежната дата и е в размер на 6 п.п. над номиналния лихвен процент.

Приложеният лихвен процент е 11.99% и е начислен само върху главните задължения.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е формирал изводи, че наказателната надбавка е уговорена в размер от 11.99%, което противоречи на императивното правило на чл.33 ЗПК.

Настоящият въззивен съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд. Видно от уточняващата молба на заявителя в заповедното производство, претендираната наказателна надбавка за забава е в размер от 11.99%, който надвишава приложимия към предявения период размер на законната лихва и респективно е в нарушение на императивното правило на чл.33, ал.2 ЗПК.

Извършените в частната жалба допълнителни уточнения не водят до различен извод, на първо място защото са цитирани клаузи от Общи условия, каквито по делото не са представени. Сочи се различно цифрово означение за една и съща клауза относно лихвената надбавка, като нито едно от тях не съответства по съдържание на представените по делото. Отделно от това, посоченият в жалбата размер на лихвената надбавка от 8.60 % не съответства на уговорения – 6%. На практика липсват еднозначни твърдения при какъв лихвен процент е начислена процесната сума, като в случай, че е приложен двукомпонентен лихвен процент, каква част от нея представлява възнаградителна лихва и каква лихвена надбавка. Наведените разнопосочни твърдения възпрепятстват извършването на коректна преценка относно съответствие на клаузата с чл.33, ал.2 ЗПК.

В този смисъл заявлението се явява нередовно в тази част, поради което подлежи на отхвърляне.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, 2 разпореждането следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 18231/16.05.2023 г., постановено по гр.д. № 3332/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която подаденото от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Оборище, ул. „Московска” № 19 срещу Л. И.а Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 от ГПК е отхвърлено за сумата 112,20 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено на при лихвен процент от 11,99 % върху главницата за периода 11.10.2020 г. 16.09.2021 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3