Протокол с решение от ОСЗ № 491 от 23.01.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 491 гр. Пловдив, 23.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330112131 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

***

Съдът, като взе предвид докладваното днес, въз основа на закона и доказателствата по делото, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За основателността им следва да се установи плащане процесните суми и липсата на основание в тази връзка.

Не се спори между страните по сключването на двата договора.

Установява се от договора за заем, и по-конкретно чл. 4, че заемателят се задължил в срок от 3 дни да представи обезпечение по договора – поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество гарант. В изпълнение на това задължение на същата дата е сключен договор за предоставяне на гаранция с Файненшъл България ЕООД, като е уговорено възнаграждение на гаранта в размер на 893,70 лв. Съгласно чл. 2.8 от договора за заем годишният процент на разходите е изчислен при допускането, че няма да бъдат начислявани разходи, освен посочените в настоящия договор.

Съгласно т. 7 на същия член общата дължима сума е в размер на 1482,30 лв. и се състои от заемната сума и възнаградителна лихва. От тези уговорки става ясно, че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя, което съдът счита, че следва да намери отражение в ГПР по следните съображения:

Договорът за гаранция е обезпечение, което заемодателят предлага на потребителя, като същото дава приоритет при получаване на кредита, доколкото единствено това от трите възможни обезпечения със сигурност ще бъде прието от кредитора, тъй като в чл. 4.3 се сочи, че дружеството гарант е предварително одобрено от заемодателя. Отделно от това заемодателят и гарантът са свързани лица, доколкото заемодателят е едноличен собственик на 1 капитала на гаранта, което е видно от общоизвестните данни в Търговския регистър. Ето защо възнаграждението за гаранта е разход по кредита, който не е отразен в ГПР в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това нарушаване води до недействителност на договора за заем на осн. чл. 22 ЗПК. На осн. чл. 138, ал. 2 ЗЗД недействителен се явява и договорът за гаранция поради нарушаване на закона във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като съгласно първата норма поръчителство не може да се поема за недействителен договор.

Установя се от представените справки за плащанията, че по договора за заем е платена обща сума след приспадане на главница в размер на 174,11 лв., а по договора за гаранция е платена сумата 893,70 лв. На основание чл. 23 ЗПК тези суми са недължимо платени и подлежат на връщане. Исковете в техния увеличен размер следва да се уважат като основателни, ведно със законната лихва от подаване ИМ. На ищеца следва да се присъди платената ДТ – по 50 лв. от всеки ответник. Възражението за прекомерност на ответниците е основателно само до размер 360 лв. по всеки иск, доколкото самите те претендират такава сума като юрисконсултско възнаграждение.

Намаляването от претендираната сума от 400 лв. по всеки иск се прави във връзка с ниската правна и фактическа сложност на делото и решаването му само въз основа на писмени доказателства. Ето защо по всеки иск следва да се присъди адвокатски хонорар от 360 лв. по реда на чл. 38 ЗА.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД с ЕИК 131576434, със седалище в гр. София, бул. " Джавахарлал Неру" №28, " Силвър Център", Ет. 2, офис 4046, да плати на Д. Г. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, по предявения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр,1 от ЗЗД сумата от 89,02 евро, равняваща се на 174,11 лв. – платена от Д. Г. С. по договор за заем с № 5210854/28.08.2024г. и получена от Изи Асет Мениджмънт" АД без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 08.07.2025г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. " Джавахарлал Неру" №28, " Силвър Център", Ет. 2, офис 40-46, да плати на Д. Г. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, по предявения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр,1 от ЗЗД сумата от 456,94 евро, равняваща се на 893.70 лв. – платена от Д.

Г. С. по договор за предоставяне на гаранция с № 5210854/28.08.2024г. и получена от Файненшъл България" ЕООД без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 08.07.2025г. до окончателното плащане.

2

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД с ЕИК 131576434, да плати: на Д. Г. С. с ЕГН **********, разноски в размер на 25,56 евро (50 лв.) за държавна такса и на адв Г. М. от ***, сумата от 184,07 евро (360 лв.) за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

ОСЪЖДА Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК 202513690, да плати: на Д. Г. С. с ЕГН **********, разноски в размер на 25,56 евро (50 лв.) за държавна такса и на адв Г. М. от ***, сумата от 184,07 евро (360 лв.) за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

УКАЗВА на ответниците, че може да платят сумите, за които са осъдени по следната банкова сметка: ***

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок пред ПОС, който срок за ищеца тече от днес, а за ответниците - от получаване на препис от решението.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 9,52 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

3