Решение № 2096 от 16.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2096 гр. София, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110142750 по описа за 2021 година

...... ЕАД е предявило срещу М. Б. К. установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания в размер на 613,34 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 19.05.2021 г. до изплащане на вземането, 70,51 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 22.04.2021 г., 10,26 лева – главница за дялово разпределение за периода 07.2018 г. – 04.2020 г. и 1,91 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 22.04.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 539, вх. Б, ет. 2, ап. 9, аб. № 242217.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на данните за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

В срока по чл. 131, ал. 1 не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, след като съобрази искането на ищеца и се запозна с представените по делото писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения: на ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За съдебното заседание ответникът е бил редовно призован, 1 не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, като не е изпратил представител в съдебното заседание. Отделно от това съдът приема, че предявените искове, с оглед липсата на възражения и събраните доказателства, се явяват вероятно основателни.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който е сторил разноски в размер на 100 лева за държавни такси в исковото и заповедното производства, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 лева за исковото и заповедното производства.

Така мотивиран на основание чл. 238 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу М. Б. К., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че М. Б. К. дължи на „....” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 613,34 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 19.05.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 70,51 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 22.04.2021 г., сумата 10,26 лева – главница за дялово разпределение за периода 07.2018 г. – 04.2020 г. и сумата 1,91 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 22.04.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 539, вх. Б, ет. 2, ап. 9, аб. № 242217, за които суми по гр. д. № 28027/2021 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2021 г.

ОСЪЖДА М. Б. К., ЕГН **********, да заплати на „....” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производство в общ размер на 130 лева.

Решението е постановено при участието на .....“ ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2