Акт от 25.10.2019, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ гр. Русе, 25.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, IV - ти състав, в публично заседание на 25 септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА адм. дело № 509 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „КЛД“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от Х.Т.А., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 249 – ФК от 11.07.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Запечатване на търговски обект“ – магазин, находящ се в гр. Русе, ул.

„Алеко Константинов“ № 3, стопанисван от „КЛД“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, както и „Забрана за достъп до него“ за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се релевират основания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения акт, материална незаконосъобразност на заповедта, както и несъобразяване с целта на закона.

Жалбоподателят претендира съдът да отмени оспорената заповед, както и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт Б. Г., счита, че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна. Претендира и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

По фактите

От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на 10.07.2019 г., в 15:30 часа, от органи по приходите при ТД на НАП – Варна е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин, находящ се в гр. Русе, ул. „****“ № 3, стопанисван от „КЛД“ ЕООД, със седалище: гр. Русе.

В хода на проверката било констатирано, че търговецът, като лице по чл.3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ със стационарен търговски обект, не е издал фискална касова бележка от наличния в обекта, работещ ЕКФП модел „TREMOL-ZM-KL-V2” с ИН на ФУ ZK103424 и ИН на ФП 50116215, за извършена контролна покупка от орган по приходите на 10.07.2019 г., в 14:55 часа на 2 броя фланелки, с общо тегло 0,575 кг., при цена на килограм 19,00 лева, на обща стойност 10,93 лева, заплатена в брой на място в обекта.

Резултатите от проверката били материализирани в Протокол за извършена проверка № 0304192 от 10.07.2019 г. (л. л. 6 и 10 от преписката). В протокола е посочено, че нарушението се потвърждава от изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ за дата 10.07.2019 г. Посочено е още, че при извършена проверка на касовата наличност е установена разлика в размер на 6,02 лева.

Във връзка с констатациите при проверката било прието, че търговецът е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл.

3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което със ЗНПАМ № 249 – ФК от 11.07.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Запечатване на търговски обект“ – магазин, находящ се в гр. Русе, ул.

„*****“ № 3, стопанисван от „КЛД“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, както и „Забрана за достъп до него“ за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС (л. л.

1 – 5 от преписката).

Като мотиви относно продължителността на срока, АО е посочил, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение. При определяне на продължителността на мярката били взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, а също така да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Отчетено е още, че нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС са все нормативноустановени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговските обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки. Прието е, че извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочено е също така, че целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти, както и че ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби водещо до неправилно определяне на дължимите налози. За извършване на тази промяна в организацията на дейността в обекта бил необходим определен срок. В контекста на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК e посочено, че срокът на ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

За нарушението впоследствие е съставен и АУАН № F501273 от 23.07.2019 г. (л. л. 16 и 17 от преписката). По административната преписка не са налични и в хода на съдебното производство не се събраха доказателства за издадено към момента наказателно постановление въз основа на съставения АУАН.

Заповедта е получена лично от представляващия търговеца на 23.07.2019г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от него разписка (л. 20 от преписката).

Жалба до съда срещу заповедта е подадена чрез административния орган по пощата на 05.08.2019 г.

По правото

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, при спазване на законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал.

1 от АПК, вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.

3, предложение второ от ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т.

1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. 21 от преписката).

Спазена е изискуемата писмена форма

- заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато от страна на търговското дружество, се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на фискална касова бележка от налично и работещо в обекта ФУ при извършена покупка, при която е била заплатена съответната стойност в брой. Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от ПИП № 0304192 от 10.07.2019 г., по отношение на който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.

Спазени са процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед.

Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – с Протокол за извършена проверка № 0304192 от 10.07.2019 г., съставен в присъствието на служител в трудово правоотношение с търговеца (л.

12 от преписката). В протокола са посочени проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.

Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал.

1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от

Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Съгласно чл. 25, ал. 3 от

Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

Цитираните разпоредби кореспондират на задълженията, регламентирани от нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

За нарушения на посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „Запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.

„а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението съответства и на посочената в издадения впоследствие АУАН № F501273 от 23.07.2019 г., с който е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., а именно: неиздаване на фискална касова бележка.

По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, мярката „Запечатване на търговски обект“ има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Следва да се има предвид, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да се изведе обоснован извод, че е извършено нарушение и нарушителят може да извърши друго такова. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ, при това именно за определения в заповедта срок.