Решение № 14741 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14741 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110151682 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. А. П. против СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“.

Ищцата твърди, че: по силата на трудов договор № РД-22-1570/12.08.2015 г. е заемала при ответника длъжността **** по силата на трудов договор № РД-22-2539/14.11.2024 г., на основание чл.259 КТ, е заемала при ответника длъжността ****** до завръщането на И.П.М.-Д., в отпуск по майчинство.

Твърди, че е изпълнявала добросъвестно възложените й трудови задължения.

Твърди, че на 16.09.2025 г. е съставен доклад с вх. № 70-75-141, подписан от инж. Г.Б., заемащ длъжността „главен мениджър“, който има характер на донос срещу нея.

Със заповед № РД-22-2418/17.09.2025 г., връчена на 17.09.2025 г., е прекратено основното й трудово правоотношение, считано от 19.09.2025 г., като е посочено основание чл.328, ал.1, т.10 КТ и доклад с вх. № 70-75-141, подписан от инж. Г.Б. – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Със заповед № РД-22-2417/17.09.2025 г., връчена на 17.09.2025 г., е прекратено трудово й правоотношение по чл.259 КТ на длъжност „******, считано от 19.09.2025 г., като е посочено основание чл.328, ал.1, т.10 КТ.

Счита, че трудовото й правоотношение е прекратено незаконосъобразно, тъй като: е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, чиято действителна цел е била да отстрани служител, който не се е ползвал с личното доверие на докладващото лице; докладът, въз основа на който е извършено уволнението, е изготвен от лице без правомощия и представителна власт;

1 уволнението е извършено без предварително разрешение на Инспекция по труда, доколкото ищцата е лице с трайно намалена работоспособност, удостоверена с решение на ТЕЛК; издаването на втора заповед за уволнение – на допълнителното споразумение по чл.259 КТ, е излишно, доколкото с оформеното като втори срочен трудов договор допълнително споразумение не се създава ново трудово правоотношение; заповедите за уволнение са немотивирани; липсата на човешко и професионално уважение, което обуславя извод за недобросъвестност на работодателя по чл.8 КТ и чл.127 КТ;

Моли съда да постанови решение, с което:

1) да признае за незаконно уволнението й и да го отмени;

2) да я възстанови на предишната й работа;

3) да осъди ответника да й заплати сумата 40 773, 60 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 19.09.2025 г. – 19.03.2026 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, с който оспорва исковете. Излага съображения, че законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение на ищцата и че се е осъществило уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.10 КТ. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че помежду им е сключен трудов договор № РД22-1570/12.08.2015 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността ***.

Безспорно е между страните, че трудовият договор е прекратен със заповед № РД-22-2418/17.09.2025 г., връчена на ищцата на 17.09.2025 г., на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ.

Безспорно е между страните, че помежду им е сключен трудов договор № РД22-2539/14.11.2024 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността ******.

Безспорно е между страните, че трудовият договор е прекратен със заповед № РД-22-2417/17.09.2025 г., връчена на ищцата на 17.09.2025 г., на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ.

Безспорно е между страните, че към датата на прекратяване на ТПО ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото е представено разпореждане № **********/12.09.2020 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищцата.

Безспорно е между страните, че за исковия период 19.09.2025 г. – 19.03.2026 г. ищцата не е започнала работа при друг работодател, както и размерът на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е сключен трудов договор със соченото в исковата молба съдържание, който е бил прекратен от страна на ответника – обстоятелства, които не са спорни между страните, а се подкрепят и от 2 ангажираните по делото писмени доказателства.

Между страните е възникнало трудово правоотношение по трудов договор № РД-22-1570/12.08.2015 г.

Нормативната уредба на вътрешното заместване се съдържа в нормата на чл.259 КТ. Съгласно чл.259, ал.1 КТ когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него.

Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение.

Независимо от обстоятелството дали работникът изпълнява само трудовите функции на отсъстващия работник или служител, или наред с тях продължава да изпълнява и трудовите функции по своето индивидуално трудово правоотношение, ал.

3 на чл. 259 КТ предвижда, че заместването следва да е резултат от съгласуваната воля на двете страни по трудовото правоотношение, т.е. следва да е налице писмено съглашение между страните по трудовото правоотношение, с което те са изразили своята воля и съгласие да се полага труд по т.нар. вътрешно заместване /в посочения смисъл – решение № 263 от 17.06.2015 г. по гр. д. № 1124/2015 г. на ВКС, IV ГО/.

Именно такъв е настоящият случай, в който с ищцата е постигнато съгласие да полага труд по вътрешно заместване до завръщането на И.П.М.-Д., в отпуск по майчинство.

Независимо, че е оформено като самостоятелен „трудов договор“, от съдържаните на последния следва, че изразява единствено съвпадащото писмено съгласие на работодателя и служителката за вътрешно заместване по чл. 259, ал. 1, изр.

1 от КТ, както и правата на служителката през време на заместването. Не е извършено надлежно изменение на характера на възложената работа, нито на друг елемент от съдържанието на трудовия договор, по смисъла на чл. 119 КТ, тъй като вътрешното заместване се осъществява в рамките на съществуващото правоотношение при определяне на възнаграждение за заместването и други благоприятни за служителя права, произтичащи от длъжността на отсъстващия, но е допустимо служителят да получава трудовото възнаграждение и да ползва правата, произтичащи от длъжността по трудовия договор. Не възниква и отделно, самостоятелно трудово правоотношение, в какъвто смисъл са и доводите на самата ищца.

Със заповед № РД-22-2418/17.09.2025 г., връчена на ищцата на 17.09.2025 г., трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ.

На първо място, не могат да бъдат споделени доводите на ищцата, че заповедта за уволнение не е мотивирана. Видно от представената заповед № РД-222418/17.09.2025 г., в същата е посочено на какво основание се прекратява трудовото правоотношение – посочена е нормата на чл.328, ал.1, т.10 КТ и е възпроизведена относимата й част, а именно – че се касае за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Става ясно на какво основание се прекратява трудовото правоотношение, като видно от твърденията на самата ищца, същата е наясно с уволнителното основание, срещу което упражнява право на защита.

Разпоредбите на чл.328, ал.1 КТ уреждат редица изчерпателно изброени отделни безвиновни основания за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, като на съдебен контрол подлежат обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска власт към момента на 3 прекратяване на правоотношението, дали са били налице онези факти, които са изложени като мотиви на прекратителната за правоотношението заповед, дали е дадена правилна правна квалификация на тези обстоятелства и дали те са посочени в съответната хипотеза на чл.328, ал.1 КТ. В това производство съдът се ръководи само от изложените в уволнителната заповед факти и проверката му е само за тяхното наличие.

Съгласно чл.328, ал.1, т.10 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в КСО; при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от ПЗР на ЗВО.

Фактическият състав на предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ субективно право на работодателя за едностранно прекратяване с предизвестие на трудовото правоотношение включва придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на действие на трудовия договор, освен в изрично предвидените в същата разпоредба случаи за категории лица, сред които ищцата не попада.

Различен момент за упражняване на това право от работодателя във връзка с придобиване и съответно упражняване на правото на пенсия от работниците и служителите и предпоставките за това са уредени в различни хипотези, в частта на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а – 10в КТ. Предвиденото по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ основание изисква придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да настъпи по време на действие на трудовото правоотношение, а не преди него /в посочения смисъл – решение № 379 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 300/2011 г. на ВКС, III ГО/.

В случая ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2023 г., по време на действие на трудовото правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № РД 22 1570/12.08.2015 г.

Уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ се извършва по преценка на работодателя. По нашето законодателства няма юридическо задължение на работодателя да уволнява работника или служителя, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. това е право на работодателя да прецени в кой момент след възникване на посоченото основание да прекрати трудовото правоотношение.

С оглед изложеното съдът намира, че уволнителното основание се е осъществило.

Съдът споделя доводите на ищцата, че втората уволнителна заповед – заповед № РД-22-2417/17.09.2025 г., не е необходима, доколкото отделно трудово правоотношение по вътрешното заместване не е възникнало. С прекратяване на основното трудово правоотношение се прекратява и вътрешното заместване.

С оглед твърденията на ищцата за злоупотреба с право от страна на работодателя следва да се има предвид, че нормата на чл.8, ал.2 КТ установява оборима презумпция, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, тежестта за оборване на която се носи от страна на ищцата.

Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител /в посочения смисъл – 4 решение № 192 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 674/2016 г. на ВКС, III ГО/. Злоупотреба с права от работодателя при уволнение на работник или служител е налице, когато се установи, че единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо средство, е постигне на една-единствена цел – прекратяване на трудовия договор с конкретен/конкретни служители, която цел не би могъл да постигне по друг начин, или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни. Злоупотребата с право е упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение, противопоставяне на духа и буквата на закона /в посочения смисъл – решение № 130 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 150/2016 г. на ВКС, IV ГО/.