Решение № 61 от 05.03.2022, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 586/2021
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 05.03.2022
- В сила
- 31.03.2022
- Състав
- Дарина Илиева Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 2, т. 3 · Закон за защита на личните данни
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Карлово, 05.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20215320100586 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК и иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „***“ ЕООД чрез процесуалния си представител твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Г. К. МР. с ЕГН **********, било образувано ч.гр.дело № 1389/2020 г. по описа на Районен съд- Карлово, 3 с-в. В рамките на предвидения от законодателя срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Ищецът предявява искова претенция срещу Г. К. МР. с ЕГН ********** въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК ********, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б.Т.К.“ ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „Б.Т.К.“ ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. „***“ ЕООД, ЕИК ******** встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство било ищец по установителния иск. Ищецъткредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички 1 произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № ********. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като Б.Т.К. определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/ши чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.“ Между кредитора „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ********* и Г. К. МР. с ЕГН ********** било сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******** от дата 29.11.2017 г. за ползване на интернет услуга за номер ********* при условията на тарифен план S. L с месечна абонаментна такса 23.99 лева /с ДДС/. Срокът на договора бил за 24 месеца, съответно до 24.04.2019 г. Въз основа на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ******** от дата 29.11.2017 г., между ответника Г. К. МР. с ЕГН ********** и „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ********* били издадени фактури № ******** от 08.12.2017 г., № ******** от 08.01.2018 г., № ******** от 08.02.2018 г., № ******** от 08.03.2018г., № ********** от 08.04.2018 г., за периода от 08.11.2017 г. до 07.04.2018 г. на стойност 97.42 лв., от които след направения отказ претенциятя на ищеца оставала за сума в размер на 64.09 лева (Шестдесет и четири лева и 09 ст.) по фактури № ******** от 08.12.2017 г., № ******** от 08.01.2018 г., № ******** от 08.02.2018 г., издадени за период от 08.12.2017 07.03.2018 г. По-конкретно:
1. фактура № ********/08.12.2017 г. с начислена за отчетен период 08.12.2017 г. – 07.01.2018 г. сума в размер на 32.49 лв. /с ДДС/, от които:
- за Месечен абонамент V.M. 30 LTE - 17.12 лева
- Активационна такса - 8.33 лева
- Оборудване за V.M. LTE - 4.92 лева
- Баланс от предходни периоди - /-3.95 лв./
- ДДС ставка 20% - 6.07 лв.
Дължимата сума била платима в срок 25.12.2017 г. Към фактурата било приложено извлечение.
2. фактура № ********/08.01.2018 г. с начислена за отчетен период 08.01.2018 – 07.02.2018 г. сума в размер на 15.80 лв. /с ДДС/, от които:
- за Месечен абонамент V.M. 30 LTE - 13.17 лева
- ДДС ставка 20% - 2.63 лв.
Дължимата сума била платима в срок 25.01.2018 г. Към фактурата 2 било приложено извлечение.
3. фактура № ********/08.02.2018 г. с начислена за отчетен период 08.02.2018 – 07.03.2018 г. сума в размер на 15.80 лв. /с ДДС/, от които:
- за Месечен абонамент V.M. 30 LTE - 13.17 лева
- ДДС ставка 20% - 2.63 лв.
Дължимата сума била платима в срок 25.02.2018 г. Към фактурата било приложено извлечение.
Абонатът потребил и не заплатил услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца -12/2017г., 01/2018 г., 02/2018 г., 03/2018г. и 04/2018г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечениедетайлизирана справка от потреблението на абоната. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги било обусловило правото на Б.Т.К. (чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1.
Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;) да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Б.Т.К. имало право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Датата на деактивация на процесния абонамент била 23.02.2018 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Цената на иска представлявала сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга (и цедент по първия договор за цесия), начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й (иск по чл.86 ЗЗД) и действителният активно легитимиран в процеса било кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор (заявител по чл.410 ГПК).
Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, които не заплатил в указания срок, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Б.Т.К.“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна декларация, се е съгласил и е приел общите условия на оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 45.1. от общите условия „45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия.“. Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;“. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на Б.Т.К. да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната при неспазване на което и да е задължение в т.43 от общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Б.Т.К. имало право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния 3 договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 25 от общите условия, „25.
Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на Б.Т.К. и ползвани през предходния месец (или периоди).“ Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от Б.Т.К. както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/ти електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия ши в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.“ Съгласно чл.28 от общите условия „28. За месеца на първоначално свързване към Мрежата, както и за месеца на закриване на телефонния пост, абонатът дължи заплащане на месечен абонамент пропорционално на дните, в които телефонният пост е бил активен. Абонатът ползва включените в абонаментния план минути пропорционално на заплатената част от месечния абонамент.“
За периода от активацията/подписването на договора до датата на първия билинг цикъл абонатът заплащал пропорционална част от месечният абонамент, съответстваща на броя на дните в които са му били предоставяни услугите. За същият период абонатът ползвал съответната пропорционална част от услугите, включени в месечния абонамент. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни (извънредни) разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като Б.Т.К. определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.“
В конкретният случай ответникът Г. К. МР., ЕГН ********** подписал договор за далекосъобщителна услуга, потребявал избраните услуги, не изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му била 4 фактура и в срок не я заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си. Нямало законово ограничение по чл. 99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го бранел, като поставял изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати. В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Същите имали за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони. В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „Б.Т.К.“ ЕАД и „С.Г. Г.“ ООД, била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.“ В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентът декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от 33ЛД, а именно представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.