Решение № 278 от 20.11.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Шумен, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело № 20233600100136 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искови претенции с правно основание чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищеца Р. В. Т. насочва иска си срещу „Юробанк България“ АД с ЕИК .... и излага, че на 23.05.2008г. между „Алфа Банк – клон България“ с ЕИК ...., като кредитодател и Р. В. В. (сега Т.) и П. В. В., като кредитополучатели бил сключен Договор за кредит № ..., по силата на който банката предоставила на кредотополучателите сума в размер на 90 000 евро за срок от 30 години с цел покупка на имот и ремонтни работи на същия. За първата година от срока на кредита се дължала фиксирана лихва в размер на 3.9 %, а за останалия период на погасяване на кредита – плаващ лихвен процент в размер на 12-месечен ЮРИБОР плюс надбавка 2%. Дължими били 348 месечни анюитетни вноски, като в случай че размерът на погасителната вноска се определя на база плаващ лихвен процент погасителния план следвало да се актуализира задължително от банката в началото на всяка следваща календарна година. С подписването на Общите условия на банката, кредитополучателят се съгласявал банката да има право едностранно да променя договорния процент при съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина, и / или при промени в законодателството, които правят неизгодна сделката за банката, или в случай на увеличение с повече от 50% на цената на паричния ресурс, която банката заплаща на банковия пазар в сравнение с ресурса към момента на подписване на договора. Изменените лихвени проценти се считали приложими от деня на изменението в погасителния план. Съгласно т.6.1 от договора се предоставял 12 месечен гратисен период, през който се дължали само лихвите с падеж 28 – мо число.

1

Вноската за първата година била 292.50 евро, а след 29.06.2009г. била в размер на 432.50 лв. при лихвен процент 3.9 % плюс ЮРИБОР. На 29.12.2009г. между страните бил подписан Анекс № 1, с който вземането на банката включващо редовна и просрочена главница, лихва върху редовната главница и наказателна лихва върху просрочената главница се трансформира в редовна главница, като срокът на кредита бил до 29.10.2039г. Отново имало 12 –месечен гратисен период, в който се плащала само лихва. Натрупаната към 29.01.2010г. главница била 90 345.14 евро. На 07.01.2011г. бил сключен Анекс № 2, с който срокът се удължавал до 07.12.2039г. и бил определен 6-месечен гратисен период, в който се плащала само лихва. За първите две години лихвата била фиксирана на 6 %, при условие, че са заплатени всички дължими суми, като след това се дължала лихва в размер на 3-месечен ЮРИБОР плюс надбавка 7.50 за останалия период. Кредитополучателят дължал на банката комисионна за управление в размер на 0.06% върху остатъка на кредита, дължима ежемесечно. На 12.02.2013г. бил сключен Анекс № 3, като срокът на кредита бил продължен до 12.02.2053 г. при месечна вноска от 626.30 евро. На 14.01.2015г. бил сключен Анекс № 4 и кредита бил в общ размер на 93 116.03 евро, а срокът до 14.01.2054г. Лихвата била в размер на 3-месечен ЮРИБОР плюс 7.5%. Считано от 14.07.2015г. (максимално за срок от 6 месеца) се въвеждал облекчен период, в който се плащала част от лихвата в размер на 4.5 %, начислена върху редовната главница. За периода от 14.02.2015г. до 14.08.2015г. заплащал вноска от 426.35 евро, а след това вноска от 626.01 евро. Главницата била 93050.50 евро. На 31.08.2015г. бил сключен Анекс № 5, като срокът се удължавал и размерът на главницата бил увеличен на 93 583.48 евро. В определянето на лихвения процент нямало разлика. Отново имало облекчен 6 месечен период за заплащане на лихва 4.5% върху редовната главница. Главницата била 93 583.48 евро, а срокът на договора до 28.02.2054г.

На 27.07.2016г. било сключено Допълнително споразумение между ищците и „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Алфа банка“АД). Страните се споразумели, че редовната главница е 93 451.23 евро, като имало и задължения за просрочена главница, лихва и такси.

Уговарял се 12 месечен период на облекчено погасяване на дълга (при годишен лихвен процент в размер на сбора на референтния лихвен процент – 6-месечен ЮРИБОР плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3.873% и вноска 302 евро), като след това се натрупва начислената, но непогасена лихва. След изтичане на облекчения период лихвата била сбор на референтния лихвен процент – 6-месечен ЮРИБОР плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7.613% и вноска 635.15 евро. На 16.06.2020г. страните подписват отново Допълнително споразумение, като плащането на дължимата лихва и главница се отсрочва за 6 месеца, считано от падежната дата за месец май 2020г. На 11.08.2020г. е подписано Допълнително споразумение, като лихвения процент се определял като сбор от референтен лихвен процент – ПРАЙМ и фиксирана договорна лихва от 2.65%. Неусвоената главница била 93154.32 евро, месечната вноска 625.45 евро, а срокът до 28.05.2054г. На 21.05.2021г. длъжникът погасил предсрочно дълга си, като внесъл 95 233.18 евро. В периода от 23.05.2008г. до 21.05.2021г. били платени 71 148.17 евро за лихви и 90 000 евро главница или общо 166 371.42 евро.

Ищеца сочи, че се явявала неравноправна клауза т.4.12 „Опция 2“ от Договора от 2

23.05.2008г., в която се допуска банката едностранно да променя лихвения процент по начина по който се сочи в клаузата – „ годишна лихва при плаващ лихвен процент в размер на 12 месечен EURIBOR плюс надбавка от 2%, като не е посочено поради какви причини и как ще се променя лихвения процент. Сочи се, че добросъвестността изисква потребителят предварително да е запознат за предпоставките за промяна на лихвата и методиката на нейното изчисляване, като тези елементи да са част от договора. Посочва се, че банката не е мотивирала извършеното от нея едностранно увеличение във всички Анекси и Допълнителни споразумения, като не е посочила и да са налице хипотезите, описани в т.13 от Общите условия. По начина, по който била формулирана клаузата за дължима лихва същата можела да се счита за нищожна, като неравноправна на основание чл.143, т.10 от Закона за защита на потребителя (ЗЗП), тъй като банката не е поела задължение да уведоми другата страна по договора, съгласно чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП. Посочва се, че ищецът е физическо лице, поради което същото имало качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което следвало да се ползва от защитата в закона, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въведена от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. Излага, че условията на едностранната промяна от страна на банката на уговорения фиксиран лихвен процент са формулирани по начин, от който не става ясно как и в какъв размер може да се увеличи договорения лихвен процент. Неяснотата относно механизма на увеличение на лихвения процент не защитава потребителят в достатъчна степен и са във негова вреда, което прави клаузата на т.13 от ОУ неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 и чл.143, т.12, предл. второ и т.13, предл. второ от ЗЗП, тъй като това давало право на банката да увеличава цената, без потребителят да може да се откаже от договора, ако цената е завишена значително с цената уговорена при сключването му. Аргумент за това било и обстоятелството, че лихвения процент е бил само завишаван, но не и намаляван. В случая ищецът бил в неравнопоставено положение на икономически по-слабата страна по договора по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, като се цитира съдебна практика в подкрепа на горното. Така част от сумите платени вследствие увеличението на лихвения процент над първоначално уговорение 3.9 %, били платени без основание. Освен това банката начислявала лихва върху лихва, т.е. налице било анатоцизъм.

В резултат на измененията на първоначалния договор се намалявало погасеното лихвоносно задължение, т.е. главницата за сметка на увеличението на лихвата. В този смисъл се сочи, че сключените Анекси и Допълнителни споразумения са изцяло нищожни, като сключени с противоречие със закона и нарушавайки добрите нрави, с което банката се е обогатила неоснователно. Неравноправни се явявали и клаузите на чл.14.2 и чл.15 от Общите условия по смисъла на чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1000 лв., представляваща част от сумата от 50000 лв. начислени лихви без основание за периода от 27.06.2010г. – 21.05.2021г., който иск в последствие е бил увеличен два пъти - в Районен съд Шумен на 43872,08 лева, и пред Окръжен съд Шумен на 83258,21 лева, сумата от 1000 лв., представляваща част от сумата от 25000 лв. капитализирана лихва без основание за периода от 27.06.2010г. – 21.05.2021г., както и сумата от 1000 лв., представляваща част от сумата от 3

10000 лв., платена на основание чл.15 от Общите условия на „Алфа Банка“ – клон България за предоставяне на ипотечни кредити за покупка и строителство, ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.02.2022г. до окончателното им изплащане. Претендира деловодни разноски.

Ответникът, оспорва предявените искове, като сочи на първо място, че ищцата няма качеството на потребител и не следва да се ползва от защитата на ЗЗП, и на постановената съдебна практика по приложението му. Твърди, че всички промени в договора са извършени по взаимно съгласие между страните, с подписването на анексите и допълнителните споразумения. Излага, че ищцата не е единствения длъжник по кредита и той е изплащан от други лица, които не участват в производството. Тъй като не са представени доказателства ищцата да е извършвала плащания по кредита, то тя нямала основание да иска връщане на суми от банката. По отношение неприложимостта на ЗЗП ответника сочи, че целта на изтегления кредит е закупуване и ремонт на недвижим имот с инвестиционна цел – да се използва за частно училище и колеж. По договора участвал, като ипотекарен длъжник и поръчител и Частно основно училище .......... Поради това ищцата няма потребителско качество, тъй като средствата са предназначени за инвестиционна цел за професионална дейност и нужди, а не за собствени нужди на ищцата. По второто възражение се сочи, че измененията в индекса Euribor не зависят от волята на банката, а на база използван обективен и независим индекс, поради което не е неравноправна. При подписването на последното допълнително споразумение се уговаря използването на индекса Прайм, като се уговаря конкретна методология – математическа формула, която е публично оповестена, като води и до намаляване на лихвения процент. Твърди се също, че след подписване на първия договор настъпва съществено изменение в икономическата обстановка и в световен мащаб, която се е отразила пряко на цената на кредитите. По отношение на твърдението за начисляване на лихви върху лихви, се сочи, че се касае за преструктуриране на просрочени задължения, което е нормална банкова практика. В случая се рефинансирали просрочените задължения, като се посочва и че същото се регламентира с Насоки на БНБ за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции, приети въз основа на Регламент № 575/2013 (ЕС). Дори и да се приеме, че е налице анатоцизъм, ответника се позовава на чл.294, ал.2 от ТЗ, за което е дадено съгласието на ищцата с подписването на допълнителните споразумения. Ответникът сочи, че дори начисляването на лихвите към главницата да е било непозволено, то задължението за тези суми не е престанало да съществува и сумите няма да бъдат дължими към главницата, но ще останат дължими към лихвата. Също неоснователни са възраженията за нищожност на допълнителните споразумение на основание чл.366 от ЗЗД, както и уговорките за такси, които страните са договорили.

Оспорват се и всички останали твърдения в исковата молба. Твърди се, че по кредита имало плащания от трети по делото лица, като не се представят доказателства суми да е внасяла ищцата. Прави се възражение и за изтекла петгодишна погасителна давност, като се сочи че цитираното от ищцата Решение на съединени дела С 224/19 и С 259/19 на СЕС се интерпретират неправилно от нея. Още повече, че не е представила доказателства кога е узнала за нищожността на клаузите. Моли съдът да отхвърли исковите претенции, и да му 4 присъди направените по делото разноски.