Решение № 17 от 21.02.2025, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Е., 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20224130100401 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл. 108 ревандикационен иск и чл. 109 от ЗС - негаторни искове.

Постъпила е искова молба от Н. И. Д. от гр. С. против В. К. В. от гр.

С.. В същата се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имот, съставляващ ПИ с пл. № 41 в кв. № 8 по плана на с. К., общ. Е., състоящ се от дворно място с площ 1300 кв. м., заедно с жилищна сграда и спомагателни постройки. Правото си на собственост същата установява с НА № 95, том I, рег. № 350, дело № 91/05.02.2007 г. на нотариус Й. Ц. с рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Е., с който било признато правото на собственост на баща й И. Н. П., на когото последната била единствен наследник по закон. Ответницата била собственик на съседния на ищцата имот, а именно ПИ с пл. № 43 в кв. 8 по плана на с. К., общ. Е., който се намирал от южната страна на имота на ищцата.

На 31.03.2021 г. било извършено трасиране, означаване и координиране на притежавания от ищцата недвижим имот, като били определени реалните координатни точки, очертаващи границите на имота. За целта бил съставен Протокол от 31.03.2021 г. от правоспособен геодезист инж.

Т. Т.. При тази дейност се установило, че в нарушение на предвидената дворищно-регулационна граница оградата, разделяща имота на ищцата и този 1 на ответницата, била изместена на север. По този начин ответницата неправомерно навлязла навътре в имота на ищцата, поради което следвало да измести оградата в посочената зона, като я съобрази изцяло с извършеното трасиране на определените координатни точки, очертаващи действителната дворищно-регулационна граница между двата имота.

Ищцата излага, че в нарушение на чл. 31, ал. 1 от ЗУТ в имота на ответницата от северната част на жилищната сграда било извършено допълнително застрояване, което не било съобразено с предвиденото наймалко три метра разстояние – отстояние от имотната граница. Така извършеното допълнително застрояване към жилищната сграда представлявало незаконен строеж, което не било съобразно с предвижданията на действащия устройствен план, като нямало съгласувани инвестиционни проекти, нито разрешение за строеж.

На следващо място, върху дворищно-регулационната граница между имотите на страните била изградена септична яма, която обслужвала съседния, т. е. на ответницата имот. Половината от тази септична яма попадала в имота на ищцата. Септичната яма също представлявала незаконен строеж и ограничавала правото й на собственост, което било недопустимо.

Ищцата счита, че така изградените незаконни строежи следва да бъдат премахнати, както и изградената септична яма. Същата правила опити да уреди по доброволен път възникналия спор с ответницата, но не постигнала резултат. На следващо място, ищцата излага, че е потърсила съдействие от Община Е., като депозирала жалба, въз основа на която кметът на Община Е. издал Заповед № РД.02.15-461/30.06.2021 г., с която назначил комисия да извърши проверка на място в с. К., общ. Е.. ОпредЕ. била дата на проверката 09.07.2021 г., но на посочената дата ответницата не се явила и проверката била осуетена. След тази дата кметът на Община Е. не предприел никакви действия по депозираната жалба. С оглед на изложеното, ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на съответните вещни искове.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да определи точната граница между ПИ с пл. № 41 в кв. 8 по плана на с. К., общ. Е., нейна собственост, и ПИ с пл. № 43 в кв. № 8 по плана на с. К., общ. Е., собственост на ответницата, като осъди последната да премести оградата съобразно опредЕ.та от експертизата граница между двата имота. Да осъди ответницата 2 да премахне незаконните строежи, които ограничават правото й на собственост. Претендира направените разноски по делото.

С допълнителна молба ищцата е уточнила първоначалната такава, като е описала процесния имот, нейна собственост, и този на ответницата, съобразно актуално им състояние, както следва:

1. ПИ с пл. № 41, за който е отреден УПИ, съставляващ парцел № III-41 в кв. 8 по плана на с. К., общ. Е., състоящ се от дворно място с площ 1300 кв. м., заедно с жилищна сграда – плевник (второстепенна постройка) и спомагателни постройки, при граници: улица, ПИ с пл. № 43, ПИ с пл. № 40, ПИ с пл. № 26, ПИ с пл. № 27 и ПИ с пл. № 42, собственост на ищцата, и 2. ПИ с пл. № 43, за който е отреден УПИ, съставляващ парцел № IV-43 в кв. 8 по плана на с. К., общ. Е., състоящ се от дворно място с площ от 505 кв. м., заедно с жилищна сграда и спомагателни постройки, при граници: улица, ПИ с пл. № 40 и ПИ с пл. № 41, собственост на ответницата.

Със същата допълнителна молба ищцата е посочила, че процесните имоти се намират в урбанизираната територия, за която все още няма одобрена кадастрална карта, тъй като последната е в процес на изработване. На следващо място, уточнена е квадратурата от поземления имот на ищцата, която неправомерно е завзета от ответницата чрез преместване на оградата на север от имота на последната, а именно около 16 кв. м., която площ е в зоната между действителната имотна/дворищно-регулационна граница, опредЕ. между координатни точки 1 и 2, съгласно Протокол от 31.03.2021 г. за трасиране, означаване и координиране и оградата в същата зона, разделяща двата имота – този с пл. № 41 и този с пл. № 43, както и около 15 кв. м., която площ е в зоната между действителната имотна/дворищно-регулационна граница, опредЕ. между координатни точки 5 и 6, съгласно Протокол от 31.03.2021 г. за трасиране, означаване и координиране и оградата в същата зона, разделяща двата имота – този с пл. № 41 и този с пл. № 43. Освен това, ищцата е конкретизирала, че незаконно извършените строежи от ответницата са в собствения й поземлен имот с пл. № 43, а именно две бани и две тоалетни, свързани със септична яма, като последната е разположена на имотната граница между двата процесни имота, като сепчината яма обслужва имота на ответницата и се намира на дворищно-регулационната граница, разделяща двата имота, като половината от нея попада в имота на ищцата.

3

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. К. В., чрез адв. Г. Н., в която се взема следното становище:

На първо място, се излага, че предявеният иск по чл. 109а от ЗС е недопустим, тъй като имотите на страните са уредени с влязъл в сила устройствен план. Нормата на чл. 109а от ЗС намира приложение при наличие на две предпоставки: Първо, когато се касае до съседни имоти, намиращи се извън регулация, и второ, ако границите на двата съседни имота извън регулация е неясна, неизвестна или спорна. В конкретния случай, не е налице първата предпоставка, тъй като имотите на страните са в регулация и съдът не е компетентен да установява точното местоположение на тези граници. По тази причина счита, че предявеният иск по чл. 109а от ЗС е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено, като цитира трайно установена съдебна практика на ВКС.

В отговора се излага, че предявените искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС са процесуално допустими, като исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК и чл. 128 от ГПК за редовно предявен иск. Оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли изцяло. Заявява, че страните по делото действително са собственици на два ПИ, намиращи се в с. К., общ.

Е., като ищцата е собственик на ПИ № 41 в кв. 8 по ПУП на с. К. общ. Е., а ответницата е собственик на ПИ № 43 в кв. 8 по ПУП на с. К., общ. Е.. Със Заповед № 4289/15.07.1948 г. е одобрен дворищно-регулационният план на с.

К., общ. Е., който е действащ понастоящем. Регулацията не е приложена и имотите се владеят съобразно имотните им кадастрални граници.

Процесуалният представил на ответницата счита, че ищцата следва да изясни в отклонение на коя граница е изградена оградата - регулационната или дворищната. В действителност, оградата между двата имота е изградена по кадастралната (дворищната) граница между тях съгласно кадастралната основа, отразена в действащия за имотите ПУП. Оградата е поставена по този начин, тъй като регулацията не е приложена и имотите се владеят съобразно кадастралните, а не регулационните си граници. В този смисъл, ако ищцата заявява, че има нарушение на дворищно-регулационната граница и има предвид дворищната такава, оспорва твърденията й като неверни. Оградата напълно съвпада с имотната граница между ПИ № 41 и ПИ № 43 и не е 4 налице навлизане от страна на ответницата в имота на ищцата. Последното налага извода, че не са налице основания за уважаване на претенцията за преместване на оградата и предаване на владението върху претендираните части от земята. Ако ищцата заявява, че има нарушение на дворищнорегулационната граница и има предвид регулационната такава, то в действителност оградата не съвпада с регулационната линия, разделяща двата имота. Това обаче е така, защото регулационният план не е приложен и липсват основания ответницата да построи ограда там, където е границата на урегулирания поземлен имот. Оспорва твърденията на ищцата, че в имота има изградени две бани, две тоалетни и септична яма, които са незаконни строежи.

Заявява, че незаконни строежи има в имота на ищцата, а всички постройки в нейния имот са законно построени при спазване на нормите, действащи към момента на изграждането им. Спазено е и изискването за отстояние на постройките между границите на имотите, а септичната яма напълно попада в имота на ответницата.

Ответницата оспорва твърдението на ищцата, че е причина за настоящия спор. Заявява, че винаги е имала желание отношенията между страните да са в рамките на добрия тон, както и е правила предложение за сключване на спогодба. Счита, че предявените искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС са неоснователни. По отношение на предявения иск с правно осн. чл. 109а от ЗС счита, че по отношение на него производството по делото следва да бъде прекратено.

С допълнителна молба ищцата Н. И. Д., чрез адв. В. С., е уточнила първоначалната такава, като заявява, че оттегля заявената претенция по реда на чл. 109а от ЗС за определяне на границата между съседните имоти, както и оттегля искането за осъждане на ответницата за премахване на строежите, описани в исковата молба на осн. чл. 50 от ЗС. Поддържа претенцията си с правно основание чл. 108 от ЗС и с правно основание чл. 109 от ЗС.

С допълнителна молба ищцата Н. И. Д., чрез адв. В. С., е уточнила първоначалната такава, като заявява, че спорната ограда е поставена в отклонение на дворищната граница, която преминава между двата имота.

Оградата била преместена от ответницата и не съвпадала с регулационната линия и с дворищната граница. Поддържа искането си за премахване на септичната яма. Поддържа претенцията си по чл. 109 от ЗС.

5

С оглед направените уточнения от страна на ищцата ответницата В.

К. В., чрез пълномощника си адв. Г. Н., е депозирала становище, от което е видно, че не се противопоставя във връзка с изявлението за оттегляне на иска по чл. 109а от ЗС. Моли съда да прекрати производството по делото в тази му част, като претендира разноски по делото. Освен това, заявява, че не възразява срещу оттеглянето на иска за премахване на строежите, описани в исковата молба, а те са две бани, две тоалетни и септична яма, свързана с тях. Моли съда да прекрати производството по делото и в тази му част. Счита, че след оттегляне на посочените по-горе искове, ищцата няма възможност с молбата си от 07.12.2023 г. да поддържа искането си за премахване на септичната яма.

Същото следва да бъде третирано, като нов иск. Навежда, че претенцията на ищцата с правно основание чл. 108 от ЗС е неясна и неконкретизирана. Счита, че исковата молба не е изправена, въпреки дадените указния.

В съдебно заседание ищцата Н. И. Д. се явява лично и адв. М. С..