Решение № 326 от 01.09.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Ямбол, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20232300500366 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 от ГПК.

Депозирана е жалба от ОББ АД гр. София - взискател по и.д. № 1435/2022 г. по описа на ЧСИ И.Х. против постановеното от ЧСИ приключване на изпълнителното производство.

В жалбата се твърди, че по делото е изготвено разпределение на постъпилите след извършена публична продан на недвижим имот суми, което разпределение не е обжалвано и влязло в сила. Разпределената за банката сума е постъпила по сметка на 06.07.2023 г., но жалбоподателят взискател счита, че за периода от датата на изчисляване на дълга /изготвяне на разпределението на 13.06.2023 г./ до датата на получаване на сумата в банката – 06.07.2023 г. е налице дължима законна лихва за забава в размер на 5326.14 лв., която не е изплатена. Поради това останало неизплатено задължение за лихва се счита, че съдебният изпълнител неправилно е приел, че вземането на банката е изцяло погасено с изготвяне на разпределението без да е отчетено, че банката следва да получи законна лихва от деня на забавата до деня на окончателното погасяване на задължението. Момента на окончателното погасяване на задължението е от датата на заверяване на сметката на кредитора – чл.75, ал.3 от ЗЗД и чл.305 от ТЗ, поради което следва да се счете, че изпълнителното производство не е приключило с начисляване на дължимата лихва до момента на разпределението. Поради тези съображения се желае атакуваното постановление на ЧСИ да бъде отменено.

В законоустановения срок длъжниците И. Т. Ч., С. И. Ч. и „Промишлена енергетика“ АД са депозирали своя отговор на частната жалба от взискателя ОББ АД. Длъжниците не изразяват конкретно становище по възражението на взискателя за неправилното приключване на изпълнителното производство, но тъй като желанието им е същото 1 действително да приключи окончателно, заявяват, че ще заплатят претендираните от банката суми за лихва, за да бъдат вдигнати запорите и преустановено отчислението от пенсията на длъжника И. Т. Ч., която е негов единствен доход.

На основание чл.436 ал.3 пр.последно от ГПК, ЧСИ И.Х. е изложила своите съображения относно това, че е правилно постановлението й за приключване на изпълнителното производство, тъй като са налице условията за това, а именно - дългът е изцяло погасен като са изплатени и дължимите разноски по изпълнителното дело. Според ЧСИ цитираната от взискателя практика в подкрепа на неговото становище по жалбата е неотносима към конкретния случай и не следва да бъде вземана предвид. Счита се, че жалбата не следва да бъде уважавана.

Съдът след като се запозна с жалбата, становището на длъжниците и на ЧСИ.Х., както и със самото и.д. № 1435/2022 г., приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирано лице съобразно чл.435 ал.1 т.3 от ГПК – взискателят обжалва постановлението на ЧСИ за приключване на изпълнителното производство. Съдът счита, че следва да бъде направено уточнение относно предмета на обжалване като приема, че въпреки използвания израз от взискателя и длъжниците – „прекратяване на изпълнителното производство“, се касае за постановлението на ЧСИ “за приключване на изпълнителното производство“, както е и постановено и поради това предмет на обжалването е именно приключването на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.2 от ГПК, а не неговото прекратяване.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Процесното и.д. № 1435/2022 г. е образувано по молба на ОББ АД срещу длъжниците „Промишлена енергетика“ АД, С. И. Ч. и И. Т. Ч. като се претендира събиране на парично вземане в полза на банката, обезпечено с договорна ипотека в полза на банката върху имоти в гр. Ямбол, ул. „Ямболен“ № 30, собственост на дружеството. По отношение на недвижимия имот е насрочена и проведена публична продан в периода 27.03.2023 г. до 27.04.2023 г., след което целият имот е възложен с влязло в сила постановление от 5.05.2023 г. на спечелилия в наддаването купувач.

На 13.06.2023 г. е изготвено разпределение на постъпилата сума от продажбата на имота, което след предявяването му не е обжалвано и влязло в сила. Съгласно изготвеното разпределение целият размер на вземането на ипотекарния кредитор и взискател ОББ АД е изчислен към датата на изготвяне на разпределението – 13.06.2023 г. и след влизане в сила на разпределението сумата е преведена на банката. Вследствие на тези извършени действия ЧСИ е приел, че длъжникът е издължил напълно задължението по изпълнителното дело и с разпореждане от 07.07.2023 г. е приключил и.д. № 1435/2022 г. поради напълно издължаване. Със същото разпореждане на основание чл.433, ал.3 от ГПК ЧСИ е вдигнал наложените възбрани и запори по изпълнителното дело след влизане в сила на това 2 разпореждане.

Съдът счита, че ЧСИ е извършил своите действия приключване на изпълнителното производство в съответствие със законовите разпоредби, които ги уреждат след събиране, разпределение и изплащане на вземанията на взискателите в пълен размер. Съгласно чл.460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели съдебният изпълнител извършва разпределение като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочитателено удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. За да определи точния размер на вземането, съдебният изпълнител прибавя към дължимата по изпълнителния лист сума изтеклите до деня на разпределението лихви. В настоящият случай не е налице спор относно правилността на разпределението, а и са налице данни за това, че същото съгласно чл.462, ал.1 от ГПК е предявено на длъжника и на взискателите, не е обжалвано и е влязло в сила.

Спорен е въпросът относно това дали на взискателя се дължат лихви към момента на изплащане/заверяване на сметката му с разпределената сума. С разпоредбата на чл.455, ал.2 от ГПК законодателят е определил реда и сроковете за изплащане на постъпленията по изпълнението. Според тази разпоредба изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става в седмодневен срок от влизането в сила на разпределението на събраните суми. Изплащането става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.

С изготвяне на разпределението на постъпилата по делото сума след продажбата на публична продан на ипотекирания недвижим имот, собственост на длъжниците съдебният изпълнител е изчислил погасяването на задължението към взискателя ОББ АД към датата на изготвяне на разпределението, тъй като това е момента, в който се предопределя плащането, а с това и удовлетворяването на взискателя, тъй като това е целта на разпределението, изготвено от съдебния изпълнител след осребряване на имущество. Поради това не могат да бъдат взети предвид, тъй като са неоснователни възраженията на жалбоподателя за това, че за погасяването на неговото вземане за лихва следва да се счита момента на заплащането/на заверяване на сметката му със сумите от ЧСИ. С разпределението, както се посочи вече съдебният изпълнител определя сумите, с които се удовлетворява вземането на взискателя към момента на изготвяне на разпределението и това е моментът на окончателното погасяване на вземането, тъй като този акт подлежи на обжалване и по отношение на него е налице сила на присъдено нещо, която следва да бъде зачетена.

Цитираните от взискателя съдебни решения не могат да бъдат взети предвид, тъй като касаят случаи различни от настоящия. Действително с разпоредбите на чл.75 ал.3 от ЗЗД и чл.305 от ТЗ е определено, че когато пращането става чрез заверяване на банковата сметка, задължението се счита погасено със заверяване на сметката на кредитора. Посочения в закона момент на погасяване на едно парично задължение касае отношения основани на облигационна или търговска връзка. В настоящия случай отношенията са били такива, но са 3 пренесени и се уреждат от правилата на изпълнителното производство, тъй като поетите задължения не са били изпълнени доброволно. Един от начините на приключване на изпълнителното производство е издължаване на вземането към взискателя, а в случая същото е станало след разпределяне на сумите от продаден имот на длъжника. Както се посочи по-горе момента на извършване на разпределението е моментът, към който се изчислява погасяваното задължение като главница, лихви и разноски, макар последните да са в друг ред. Законодателят не е предвидил, а и не е възможно в разпределението да бъдат включени лихви за бъдещ момент. Следва да се счита, че дължимата лихва „до изплащане на вземането“ е начислената до момента на разпределението, а не до момента на постъпване на сумите по сметката на взискателя, което би се случило при доброволно плащане, а не при събиране на вземането в изпълнително производство след изготвено разпределение.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна, тъй като не е неправилно постановлението на ЧСИ за приключване на изпълнителното производство, както и преценката за напълно издължаване на длъжниците.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 4473/17.08.2023 г. от ОББ АД гр. София взискател по и.д. № 1435/2022 г. по описа на ЧСИ И.Х. против постановлението от 7.07.2023 г. на ЧСИ за приключване на изпълнителното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4