Определение № 21544 от 10.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21544 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело № 20251110103095 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С определение № 6005/16.03.2026г., постановено по гр.д. № 2534/2026г. по описа на СГС, ГО, II Д въззивен състав, съдът е прекратил образуваното пред СГС производство по подадената от И. Г. въззивна жалба срещу постановеното от СРС решение от 05.01.2026г., и е върнал делото в СРС за произнасяне по инкорпорираната във въззивната жалба молба за изменение на решението в частта за разноските.

В обективираната в жалбата молба са изложени оплаквания, че присъденото в размер на 1500,00 лева адвокатско възнаграждение в полза на ищеца с оглед изхода на спора е прекомерно като несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Също така доколкото не бил представен списък с разноски и доказателства за заплащане на възнаграждението, последното не следвало да се присъжда.

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът Д. А.

П. не е взел становище по молбата.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 14.01.2026г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена на дата 28.01.2026г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима за разглеждане по същество.

1

По същество молбата съдът намира за неоснователна. На първо място по делото на л.

5 от досието му е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение е реално заплатено съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Необосновано е възражението, че липсата на списък с разноски е пречка за присъждане на възнаграждението. Същността на списъка за разноски е конкретизация на самото искане за разноските, с което е сезиран съдът, чрез посочване на вида и размера на разноските. Според ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, списъкът съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото, като няма пречка да бъде инкорпориран и в протокола от последно о.с.з., а не в нарочна молба. В настоящия случай в последно о.с.з. адвокат Г. е посочила дори по-малък размер на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждентие от този за който са налице доказателства, че е реално заплатен от ищеца и именно който размер съдът е взел предвид при определяне и присъждане на разноските. Това изявление на адвокат Г. е обективирано в протокола от о.с.з., поради което има характер на списък по чл. 80 от ГПК. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски при кумулативното наличие на няколко предпоставки:

1. /искане, 2. /размерът на разноските да е определен и 3. /разноските да са действително направени. След като са налице и трите предпоставки съдът резонно е да присъди разноските на страната, за която е благоприятен изхода на спора. Отделно съдът е посочил, че според него искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в посочения размер не е прекомерно. Минимума по чл. 7, ал.1, т.3 от Надерба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно цената на иска е 1412,50 лева без ДДС, като съдът точно е посочил, че делото не се отличава с ниска правна сложност, като и цената на иска не е минимална, поради което е и счел, че претендираното за присъждане възнаграждение не е прекомерно. Този размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете и с обема на положения от пълномощника на ищеца труд в рамките на производството пред първата инстанция. Искането за изменение на решението чрез намаляване на присъденото такова е необосновано. Не следва да бъде пренебрегвано обстоятелството, че трудът на адвокатите е високо квалифициран, изисква продължително обучение и непрестанно надграждане на знанията. Ето защо свеждането на труда на адвоката до безеквивалентно заплащане или въобще неприсъждането на такова, не е оправдано. Впоследствие с оглед изхода на спора съдът е редуцирал възнаграждението съобразно уважената част от иска на ищеца.

По изложените мотиви молбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 26030/28.01.2026г., подадена от И. К. Г., чрез адвокат Ц. М. за изменение на постановеното по гр.д. № 3095/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав решение от 05.01.2026г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3