Определение № 3939 от 27.03.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3939 гр. София, 27.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100507281 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба, вх. № 8395/30.01.2023 г., подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, чрез адв. Б. с искане за изменение на Решение от 17.01.2023 г., постановено по в.гр.д. № 7281/2022 г. по описа на СГС, на основание чл. 248 ГПК, в частта относно претендираните от въззиваемия разноски.

В молбата се поддържа, че по делото от страна на въззиваемата страна са представени своевременно списък на разноските по чл. 80 ГПК с приложени към него фактура № 852/07.12.2022 г. и извлечение от банкова сметка, които удостоверявали както уговорения размер на адвокатското възнаграждение, така и неговото реално заплащане от страна на клиента. Заявеното искане е по реда на чл. 248 ГПК да се присъди сумата от 360 лв. с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от страна на въззивника Столична община, чрез юрк. Колева, в която е заявено искане молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Искането за изменение на решението в частта за разноските в случая е направено от 1 процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80 ГПК /при съобразяване на т.9 от ТР № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът намира, че същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно, като съображенията за това са следните:

Съгласно задължителните разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. ВКС, ОСГТК, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Следователно, за да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат кумулативно налице следните предпоставки: 1) размерът на адвокатското възнаграждение да бъде уговорен в сключения между страните договор за правна защита и съдействие, 2) да са представени доказателства, че такова реално е заплатено.

В конкретния случай, от страната на въззиваемия ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размер на адвокатско възнаграждение, респ. за начина на плащане на същото. Предвид изложеното, настоящия състав намира, че макар въззиваемият да е представил доказателства за действително извършено плащане, доколкото страните не са договорили конкретен размер на адвокатското възнаграждение, такова не следва да се присъжда. Представената по делото фактура № 852/07.12.2022 г.не е двустранно подписана и не обективира съгласие на страните за размера на адвокатското възнаграждение. С оглед изложеното, не са налице основания съдът да ревизира изразената в мотивите на въззивното решение воля, респ. не са налице основания същото да бъде изменено съобразно отправеното искане.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 8395/30.01.2023 г., подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, чрез адв. Б., с която е поискано изменение на решение от 17.01.2023 г. , постановено по в.гр.д. № 7281/2022 г., в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2