Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13531 от 10.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68925/2024
Вид
Решение № 13531
Подписан
10.07.2025
Състав
СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13531 гр. С, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110168925 по описа за 2024 година

С искова молба ищецът „П“ ЕООД е предявил срещу К. П. Н - И обективно кумулативно съединени искове, както следва: положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 025,83 лв. представляваща непогасена главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № ... от 16.12.2021г., за сумата от 1 325,59 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.11.2022г. до 05.12.2023г.; за сумата от 388,61 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 21.03.2022г. до 05.12.2023г. и законна лихва от 292,21 лева, дължима за периода 05.12.2023г. до 27.03.2024г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 28.03.2024г., до окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.04.2024г. по ч. гр. д. №18575/2024г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав; осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за сумата от 668,26 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Ф“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от считано от 27.03.2024г. до окончателно плащане; осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за сумата от 1 901,47 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Ф“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2024г. до окончателно плащане.

Ищецът твърди, че на 16.12.2021г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ... при общи условия, по силата на който „П“ ЕООД предоставило на ответника кредит в размер на 3 500 лв., който последният се задължил да върне чрез заплащане на месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 170,43 лв., дължими съобразно погасителен план към договора, като заплати и уговорения в договора размер на уговорени лихви и на възнаградителна лихва при годишен лихвен процент в размер на 41 % и годишен процент на разходите в размер на 49.26 %. Посочва, че ответникът избрал и закупил допълнителни услуги „Ф“ и „Ф“ срещу възнаграждение по услугата „Ф“ в размер на 875 лева и възнаграждение по услугата „Ф“ в размер на 2 450 лева, размерът на вноската 1 за които възлизал на 92,37 лв., поради което общият размер на задължението по кредита възлизал на сумата от 9 460,74 лв., а общият размер на вноската бил 262,80 лв., платими до 20-ти ден на съответния месец. Страните предоговорили част от условията по договора с подписан Анекс №1 от 28.02.2022г. с който била отложена погасителна вноска №2 и Анекс №2 от 08.11.2022г. с който бил намален размерът на погасителни вноски №9, №10 и №11 и бил изготвен нов погасителен план. Твърди, че ответникът е платил сумата от общо 2 274 лв., след което изпаднал в забава, поради което на 05.12.2023 г. на основание чл. 12.3 от Общите условия към договора е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за нищожност на посочени клаузи от съдържанието на процесния договор за потребителски кредит, водещи до прогласяване на пълна недействителност на договора. Посочва, че уговореният ГЛП от 41% е прекомерен, а уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към датата на сключване на договора е 10%, като по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.

26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Посочва, че предвиденият ГПР от 49,26 % не отразява действителния размер на приложимия ГПР по договора, доколкото при формирането му не са включени дължимите такси за допълнителни услуги „Ф“ и „Ф“, което предпоставяло извод за нищожност на договора. Заявява, че в процесния случай не е налице ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, като по този начин потребителят бива поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт. Посредством уговарянето на задължение за заплащане на такса „Ф“ и такса „Ф“ се постигало заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се предвиждали разходи, които следвало да бъдат включени в ГПР.

Вследствие на това размерът на приложимия ГПР по кредита надхвърлял законоустановения максимален размер в чл. 19 ал. 4 ЗПК, а от друга страна установеното несъответствие между уговорения в договора ГПР и действителния размер съставлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ответникът излага аргументи за това, че начисляването на такси „Ф“ и „Ф“ води до скрито оскъпяване на кредита, като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън предвидените ГЛП и ГПР. Посочва, че таксите за допълнителни услуги „Ф“ и „Ф“ били дължими за действия на кредитора, свързани с усвояването на кредита, поради което били уговорени в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и договорните клаузи, предвиждащи тяхната дължимост били нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съдът след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното ч. гр. д. № 18575/2024г. се установява, че със Заповед № 11568/16.04.2024г. ответникът К. П. Н. е осъдена да заплати на „П“ ЕООД следните суми: сумата от 3 025,83 лв. представляваща главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № .../16.12.2021г., сумата от 1 325,59 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.11.2022г. до 05.12.2023г.; сумата от 388,61 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 21.03.2022г. до 05.12.2023г. и законна лихва от 292,21 лева, дължима за периода 05.12.2023г. до 27.03.2024г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 28.03.2024г., до окончателно изплащане на задължението, както и държавна такса в размер на 71,39 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

С Разпореждане №56607 от 16.04.2024г. подаденото заявление по чл. 410 ГПК е 2 отхвърлено в частта, в която е заявено искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 668,26 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Ф“, и за сумата от 1 901,47 лв. възнаграждение за закупена услуга „Ф“.

От представените писмени доказателства - Стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; искане за отпускане на потребителски кредит;

Договор за потребителски кредит № ... /16.12.2021г., общи условия, се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 3 500 лв., срок на кредита 36 месеца, размер на вноската 170,43 лева, ГПР - 49.26%, ГЛП - 41.00%, дължима сума по кредита 6 135,74 лева, с допълнителни услуги „Ф“ в размер на 875 лв. и „Ф“ в размер на 2 450 лева, с което общото задължение по кредита е в размер на 9 460,74 лева. С Анекс № 1 от 28.02.2022г. е договорено, че въз основа на постъпило на 25.02.2022г. искане за отлагане на вноски по погасителния план, страните се съгласяват вноска № 2 да се отложи, като се заплати в края на срока на договора, за което е изготвен нов погасителен план, с последна погасителна вноска на 20.01.2025г. С Анекс № 2 от 03.11.2022г. е договорено, че въз основа на постъпило на 28.09.2022г. искане за намаляване размера на погасителни вноски, страните се съгласяват размерът на вноски №9, №10, №11 и №12 да се намали на 131,80 лева, с което клиентът ще изплаща кредита по нов погасителен план на договорения падеж, а остатъкът от намалените вноски се заплаща в края на срока на договора, с последна погасителна вноска на 20.03.2025г.

По делото е прието извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ...

/16.12.2021г., съгласно което ответникът е извършил плащания в общ размер на 2 274 лева.

Прието е уведомително писмо до ответника, съгласно което същият се уведомява, че има непогасени задължения по кредита, поради което вземането по кредита е обявено за предсрочно изискуемо на 05.12.2023г.

От заключението към приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че при включване в размера на ГПР на дължимите такса по кредита за услуга „Ф“ и услуга „Ф“, крайният размер на ГПР възлиза на 118,57 %. Вещото лице посочва, че относимият основен лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора за потребителски кредит /м. 12.2021г./ е 0,00%. В заключението на вещото лице се посочва, че внесените суми за погасяване на задълженията по процесния кредит са в общ размер от 2 274 лева, разпределени по пера както следва: 474,17 лева за главница; 889,78 лева за договорна лихва; 755,27 лева за допълнителни услуги „Ф“ и „Ф“; 54,78 за лихви за просрочие и 100 лева за начислени такси.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и по реда на чл.415, ал.1, т. 3 ГПК осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

За успешното провеждане на защитата по установителните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валиден договор за потребителски кредит, сключен между страните, както и настъпване на падежа на задължението за връщане на сумите по кредита. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. За успешното провеждане на защитата по осъдителните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно отношение, по силата на което е предоставен пакет от допълнителни услуги по закупени и използвани услуги „Ф“ и „Ф“, включително действителния характер на договорните клаузи – основание за възникване на вземанията, както и настъпване на падежа на задължението за заплащане на възнаграждението.

3

Настоящият състав намира, че договор за кредит 16.12.2021 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.

Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съдът приема за установено, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е усвоен от ответника кредит в размер на 3 500 лв., който следва да се върне в рамките на 36 месеца, при размер на погасителната вноска от 170.43лв., при ГЛП от 41.00% и ГПР 49.26%. Към договора са включени допълнителни услуги в общ размер на 3 325 лв., с размер на вноската по от 92,37 лв., като общо задължение по кредита и по допълнителните услуги е в размер на 9 460,74 лева. с размер на вноската от 262,80 лева.