Решение № 1702 от 26.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1702 гр. Русе, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. С. като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520102998 по описа за 2025 година

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД, твърди, че на 22.08.2023г. дружеството сключило с Ц. С. Г.Н. с ЕГН:********** договор за потребителски кредит №40019516595, по силата на който предоставило на ответника кредит при следните параметри:

- сума на кредита: 2000,00 лева;

- срок на кредита: 24 месеца;

- размер на вноска: 123,46 лева;

- ГПР: 48.02%;

- ГЛП: 41.00%;

- лихвен процент на ден 0,11

- общо задължение по кредита: 1962.95 лева.

- възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст – 800,00 лева;

- възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси – 1500,00 лева;

- размер на вноска по закупени допълнителни услуги – 95,83 лева.

- общото задължение по кредита и пакета допълнителни услуги 1 възлизало на 5262,95; общ размер на вноската: 219,29 лева; дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.

Съгласно декларация т.А към Договора, общите условия, предадени и подписани от ответника, съставлявали неразделна част от контракта. Твърди се, че клиентът е получил информация и разяснения във връзка с клаузите на договора, за да прецени доколко предлагания кредит съответства на възможностите му и финансовото му състояние, обстоятелство, което се установявало от декларации т.Г.

В изпълнение на поетите задължения, на 22.08.2023г. кредиторът превел на длъжника заемната сума от 2000,00 лева.

Ищецът поддържа, че кредитополучателят избрал да ползва описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“ и приел да заплати дължимото за тях възнаграждение – общо на стойност 2300,00 лева.

Твърди, че ответникът не изпълнил поетите с договора задължения, не заплатил нито една вноска по кредита. С оглед разпоредбата на т.12.3 от ОУ, н а 04.10.2024г. дружеството обявило предсрочна изискуемост на задължението по контракта, за което уведомило кредитополучателят.

В качеството си на кредитор, „Профи Кредит България“ ЕООД входирало заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение №254/31.01.2025г., издадена по ЧГД №577/2025г. срещу Ц. С. Г.Н. с ЕГН:********** за сумите: 2000,00 лева – главница по Договор за потребителски кредит №40019516595/22.08.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2025г. до окончателното й изплащане; 221,22 лева – лихва за периода 04.10.2024г. – 29.01.2025г.; сумата 725,14 лева договорна лихва за приода от 01.10.2023г. до 04.10.2024г., сумата 373,70 лева – мораторна лихва, дължима за периода 02.10.2023г. – 04.10.2024г.; направените по делото разноски в размер на: 66,40 лева – заплатена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът депозирал възражение по реда на чл.414 о т ГПК. Предвид дадените от заповедния съд указания, ищецът моли съда да постанови решение, с което:

2

- да признае за установено, че Ц. С. Г.Н. с ЕГН:********** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.“В“ сумите: 2000,00 лева

– главница по

Договор за потребителски кредит

№40019516595/22.08.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2025г. до окончателното й изплащане; 221,22 лева – лихва за периода 04.10.2024г. – 29.01.2025г.; сумата 725,14 лева договорна лихва за приода от 01.10.2023г. до 04.10.2024г., сумата 373,70 лева – мораторна лихва, дължима за периода 02.10.2023г. – 04.10.2024г..

Ищецът е предявил и осъдителен иск:

- да осъди ответника да заплати на дружеството: 800,00 лева – възнаграждение за закупена услуга Фаст и 1500,00 лева – възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължими по Договор за потребителски кредит №40019516595/22.08.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.05.2025г. до окончателното им изплащане.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Г.Н. с ЕГН:********** е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции. Н е с е оспорва наличието на облигационна връзка, основана на процесния договор за потребителски кредит. Счита, че процесният договор за кредит е нищожен. Поддържа, че допълнителните услуги, за които се претендира възнаграждение, имат за цел да обременят финансовото състояние на клиентите без да анализират и проучат предварително техните възможности за обслужване на кредита.

Излага аргументи относно наличието на неравноправни клаузи в договора, които не са били предмет на предварително договаряне между страните.

Приема, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 о т ЗЗД, тъй като оспорваните клаузи не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона, а договорът не би могъл да бъде сключен без тези разпоредби.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

3

От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.08. 2023г. дружеството и щ е ц сключило с Ц. С. Г.Н. с ЕГН:********** договор за потребителски кредит №40019516595, по силата на който предоставило на ответника кредит при следните параметри:

- сума на кредита: 2000,00 лева;

- срок на кредита: 24 месеца;

- размер на вноска: 123,46 лева;

- ГПР: 48.02%;

- ГЛП: 41.00%;

- лихвен процент на ден 0,11

- общо задължение по кредита: 1962.95 лева.

- възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст – 800,00 лева;

- възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси – 1500,00 лева;

- размер на вноска по закупени допълнителни услуги – 95,83 лева.

- общото задължение по кредита и пакета допълнителни услуги възлизало на 5262,95; общ размер на вноската: 219,29 лева; дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.

Съгласно декларация т.А към Договора, общите условия, предадени и подписани от ответника, съставлявали неразделна част от контракта. Твърди се, че клиентът е получил информация и разяснения във връзка с клаузите на договора, за да прецени доколко предлагания кредит съответства на възможностите му и финансовото му състояние, обстоятелство, което се установявало от декларациите.

Приложени са: декларации, от които е видно, че кредитополучателят е запознат и е приел общите условия към договора; получил е информация и разяснения във връзка с клаузите му; Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

4

Ангажирани са писмени доказателства (преводно нареждане), с което се установява, че на 22.08.2023г. ищцовото дружество превело на ответника заемната сума – 2000,00 лева.

Въз основа на заявление по реда на чл.410 о т Г П К ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №254/31.01.2025г., издадена по ЧГД №577/2025г. срещу Ц. С. Г.Н. с ЕГН:********** за сумите: 2000,00 лева – главница по Договор за потребителски кредит №40019516595/22.08.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2025г. до окончателното й изплащане; 221,22 лева – лихва за периода 04.10.2024г. – 29.01.2025г.; сумата 725,14 лева договорна лихва за приода от 01.10.2023г. до 04.10.2024г., сумата 373,70 лева – мораторна лихва, дължима за периода 02.10.2023г. – 04.10.2024г.; направените по делото разноски в размер на: 66,40 лева заплатена държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 от ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 2000,00 лева – главница по Договор за потребителски кредит №40019516595/22.08.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2025г. до окончателното й изплащане;

221,22 лева – лихва за периода 04.10.2024г. – 29.01.2025г.; сумата 725,14 лева договорна лихва за приода от 01.10.2023г. до 04.10.2024г., сумата 373,70 лева – мораторна лихва, дължима за периода 02.10.2023г. – 04.10.2024г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №254/31.01.2025г., издадена по ЧГД №577/2025г.

Предявен е и осъдителен иск – да бъде осъден ответника да заплати на дружеството: 800,00 лева – възнаграждение за закупена услуга Фаст и 1500,00 лева – възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължими по Договор за 5 потребителски кредит №40019516595/22.08.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.05.2025г. до окончателното им изплащане.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №577/2025г. по описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от „Профи кредит България“ ЕООД в законоустановения срок, при наличие на правен интерес – запазване действието на издадената заповед за изпълнение.