Решение № 1389 от 04.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9590/2024
- Вид
- Решение № 1389
- Подписан
- 04.03.2026
- В сила
- 04.03.2026
- Състав
- Валерия Банкова, Йоана Красимирова Кацарска, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139в · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1389 гр. София, 04.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100509590 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
С решение № 14018 от 16.07.2024г., постановено по гр.д. № 2015/2024г. по описа на СРС, 55. състав, е признато за установено, че Т. В. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 51267/2023г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката сумата 1591.24 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 96, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен номер 132693, за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и сумата 54.18 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.08.2020г. 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.09.2023г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за главница за топлинна енергия над сумата от 1591.24 лева до пълния искан размер от 1613.26 лева като погасен по давност;
- на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата 249.17 лева 1 лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. 04.09.2023г., като е отхвърлен иска за горницата над тази сума до сумата от 256.81 лева като погасен по давност, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 257.66 лева - като неоснователен, както и е отхвърлен като неоснователен иска за признаване за установено вземане в размер на 12.22 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2020г. - 04.09.2023г.
С решението Т. В. И., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 1052.29 лева - разноски съобразно размера на уважената част от иска, от които 87.18 лева по ч.гр.д. № 51267/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 965.11 лева – разноски в исковото производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена в срок въззивна жалба от ответника Т. В. И. чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в която са развити съображения за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че периодът, за който са предявени претенциите, не е конкретизиран с посочване на точна дата, поради което исковете са недопустими. Ответницата не е редовно призована, тъй като имотът на посочения адрес не е нейна собственост, за което по делото са ангажирани доказателства. Имотът е възложен заедно с активите и пасивите.
Не текат лихви върху периодични плащания, поради което претенциите за присъждане на законна лихва върху главниците е неоснователна. Не тава ясно как са натрупани вземанията и от къде произлизат. За периода от три години преди завеждане на делото исковете са погасени по давност. Претендираното количество топлинна енергия не отговаря на реално потребеното. Ищецът е нарушил нормата на закона, /а никой не може да черпи права от неправомерните си действия/, и не е изпълнил разпоредбата на чл.109, ал.3 от ЗЕЕЕ след две неплатени сметки да прекрати топлоснабдяването на абоната.
Начисляването и събирането на лихва/и върху прогнозни месечни сметки е нищожно. Не е посочено каква част от потребената енергия е за сградна инсталация, а това е съществено, т.к. прибавянето към индивидуалното количество потребена ТЕ на изразходваното такова за сградна инсталация е незаконосъобразно по силата на Решение № 4777/2018г. на III-то отделение на ВАС /вж. адм.д .№ 1372/2016г./, с което се отменя формулата на методиката към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и количеството топлинна енергия, излъчено в сградната инсталация в многофамилни сгради.
“Топлофикация" се позовава неправомерно на клаузите на Общите условия, които били публични , и които тя променя, когато реши, без да се съобразява с потребителите. Множеството клаузи на Общите условия са неравноправни и 2 съответно са нищожни щом не са уговорени индивидуално. Претенциите са недоказани, защото се основават на доказателства, изготвени и представени от „Топлофикация“, които са негодни. Приложените извлечения по сметки и индивидуални справки за дялово разпределение взаимно се изключват, поради вписаните в тях данни. Същите сами по себе си не могат да бъдат доказателствен материал. Не са представени отчети за общия топломер.
Ищецът не се аргументира и не доказва как прогнозното потребление фактически и технически се трансформира като реално такова и кореспондира ли на данните на общия топломер. Ищецът не представя справки за температурни условия. Ищецът не представя сертификати за качество и произход и изпитвателни протоколи от ДАМТН - чл .48,ал .2 от Наредба за толоснабдяване и Закон за измерванията. Ищецът не представя счетоводна справка по фактури за ликвидно и изискуемо вземане. Ищецът не представя доказателства, че са му връчени фактури, а така нареченото „съобщение за фактура", на което би се позовал, не е счетоводен документ, регламентиран от ЗДДС. Ето защо, ответникът не дължи суми , които са неустановени по основание и размер, както и такива погасени по давност.
Изводите/заключенията от допуснатите експертизи са ирелевантни. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи.
Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:
3
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.
От приетия в първоинстанционното производство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30, том I, рег. № 569, дело 26/2009г. се установява, че правото на собственост върху топлоснабдения имот е придобито на 03.02.2009г. от ответника Т. В. И.. Върху имота е била учредена договорна ипотека в полза на „Емпорики Банк-България“ ЕАД. Представена е и декларация от ответницата, подадена до ищеца през 2011г., съгласно която същата е завила, че ползва имота за жилищни нужди и желае да й бъде открита партида, съгласно ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София.
Ангажирани са доказателства, че с влязло в сила на 12.01.2023г. постановление от 17.11.2022г. на ЧСИ Р.В., рег. № 790, по изп. дело № 631/2022г. имотът е възложен след проведена публична продан.
Липсват каквито и да било твърдения или доказателства по делото, че за периода от 2009г. до началото на процесния период от м.май 2020г., вкл. и до негови край през м.април 2022г., са настъпвали промени в принадлежността на правото на собственост за процесното жилище. Настъпилите през 2023г. промени в собствеността са ирелевантни, т.к. са след процесния период, а противно на посоченото във въззивната жалба, облигационните задължения, 4 натрупани във връзка с имота, каквито са задълженията са консумативи, не представляват вещни тежести и не го следват при промяна на собствеността.
Ето защо, изводът на СРС, че правото на собственост на ответника е доказано по делото, е правилен и обоснован. При това положение, потребител на топлинната енергия за имота през процесния период е именно жалбоподателят Т. В. И.. За този извод е без значение дали същата е обитавала и ползвала топлоснабдения имот, тъй като облигационното правоотношение произтича от правото й на собственост. Без всякакво правно значение е и обстоятелството, че адресът не съвпада с постоянния и настоящия й адрес, доколкото видно от доказателствата в приложеното заповедно дело, ответницата е търсена на установения постоянен и настоящ адрес в ап. 93 в същия блок и вход, като връчителят е посочил, че по данни на касиера на входа, който е и съсед, лицето не живее на адреса от 14 години. В исковото производство на ответницата е назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, поради което съдът намира, че не са налице процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на страната и наведените от особения представител оплаквания в тази връзка са изцяло неоснователни.
Доводите във въззивната жалба за недопустимост на решението поради неконкретизация на предявените искове също са неоснователни. Претенциите са ясно индивидуализирани по основание, размер и страни, като е налице изискуемото съответствие между посочените със заявението за издаване на заповед за изпълнение вземания и предявените с исковата молба. Що се касае до липсата на конкретна дата за начало и край на периода за претенциите за главница, съдът намира, че доколкото се касае за вземания за топлинна енергия, които, независимо от конкретно приложимата система на плащане, винаги са периодични, индивидуализацията на претенцията на база месечен период е достатъчна и не може да наложи извод за недопустимост.
Неоснователно е и оплакването, свързано с избора на фирма за дялово разпределение за процесния имот и период. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. По делото е ангажиран договор от 2002г., сключен между ЕС и третото лице – помагач, за извършване на топлинно счетоводство. Ангажиран е и протокол от проведеното общо събрание на етажните собственици от 22.09.2002г., за който няма данни по делото да е бил оспорван по приложимия към датата на приемането на решението ред - чл. 13 ПУРНЕС /отм./. Неоснователни са доводите относно неподписването на протокола от ответницата, предвид обстоятелството, че 5 същата е закупила процесния имот чак през 2009г. Решенията на етажната собственост имат задължителна сила за всички собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, независимо от последващите правоприемства по отношение на собствеността. Независимо от това, че решението е прието преди жалбоподателката да придобие правото на собственост върху имота, неговото действие обвързва и нея като собственик.
Разпечатката съдържа 37 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7edfc45-3474-4250-9547-343ef0ee50d1