Присъда № 88 от 06.11.2025, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1363/2025 г. по описа на Районен съд Пазарджик МОТИВИ:

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия А. Н. Д., роден на ... г. в гр.

Пазарджик, живущ в същия град на ул. „Б.“ № 12, българин, български гражданин, неженен, без образование, осъждан, безработен, ЕГН: ********** за това, че на ... г., от площадка пред частен дом, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Р.“ № 6, ет.6, е отнел чужди движими вещи - чифт мъжки кожени чехли, два броя дамски рокли и един дамски спортен екип на обща стойност 230,30 лв. от владението на Б. Ж. А. и Е. Р. Т., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно, в немаловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е при съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.

Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като счита същото за доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен, като при индивидуализация на наказанието счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, с оглед на което прави искане за налагане на наказание ЛС за срок от 8 месеца след редукцията от една трета. Моли в тежест на подсъдимия да се възложат и сторените по делото разноски.

По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск, няма конституирани граждански ищци или частни обвинители.

Защитникът на подсъдимия сочи, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства по отношение на Д.. Още на фазата на ДП признал всички факти и съдействал за бързото приключване на ДП. С оглед на прекалено ниския размер на откраднатите вещи - 230 лева, а и с оглед цялостното поведението на подсъдимия, моли да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК и на основание чл.55 от НК да се наложи минимално наказание на подсъдимия.

В дадената му последна дума подсъдимият Д. моли за минимално наказание.

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

1 делото

Подсъдимият А. Н. Д. е роден на ... г. в гр. Пазарджик. Той не работел, нямал трайно установени трудови навици, контактувал с криминално проявени лица и употребявал наркотични вещества. Подсъдимият А. Д. бил осъждан за тежко умишлено престъпление от общ характер против собствеността, като със Споразумение № 332/... г. по НОХД № 1530/2023 г. по описа на Районен съд Пазарджик, влязло в сила на ... г., подсъдимият Д. е осъден за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр., чл. 28, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Подсъдимият е освободен от затвора на ... г.

Пострадалият Б. А. живеел със семейството си в жилищен блок, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Р.“ № 6. Жилището се намирало на шестия етаж. Пред жилището имало площадка, където Б.ов и съпругата му – пострадалата Е. Т. поставяли сушилник с прането си. Пред входната врата на жилището свидетелят А. оставял и обувките си.

На ... г., по обяд, подсъдимият А. Д. се разхождал по улиците в гр.

Пазарджик. Тъй като се нуждаел от пари, а не бил трудово ангажиран и съответно не разполагал със средства, той решил да си набави такива по престъпен начин. Минавайки покрай жилищен блок на ул. „Р.“ № 6, забелязал, че входната врата на блока е отворена. Влязъл вътре и започнал да се качва по етажите. Когато стигнал шестия етаж, подсъдимият видял дрехите върху сушилника, както и чифт мъжки сандали и решил да ги открадне. Взел от сушилника два броя дамски летни рокли и един брой дамски спортен екип, които били на свидетелката Е. Т., както и чифт мъжки кожени чехли на свидетеля А., които последният бил оставил пред входната врата на жилището си. След като взел вещите, подсъдимият незабавно напуснал жилищния блок, като се отдалечил от местопроизшествието. Носейки вещите в себе си, срещнал различни непознати лица, на които ги продал за дребни суми.

Около 14:00 часа на инкриминираната дата, Б. А. излязъл от дома си и забелязал липсата на вещите. Тъй като имал камера за видео наблюдение пред входната врата на жилището си, се върнал в дома си, прегледал записите и ги свалил на флашка. След това подал жалба в РУ на МВР Пазарджик. При преглед на записа от камерата за видео наблюдение, свидетелят К. У. — полицейски служител при РУ на МВР Пазарджик, разпознал подсъдимия Д. като извършител на деянието. Последният бил добре познат на органите на реда като извършител на множество кражби. Пред полицейските служители, подсъдимият Д. разказал за извършената от него кражба, механизма на осъществяването й и последващото разпореждане с отнетите вещи.

По делото е изготвена съдебно-оценъчна експертиза, от заключението на която се установява общата стойност на вещите, предмет на престъплението: чифт мъжки кожени чехли, два броя дамски летни рокли и един брой спортен дамски екип, в размер на 230,30 лева.

2

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на самопризнанието на подсъдимия А. Н. Д., което самопризнание се подкрепя от всички събрани писмени и гласни доказателства по делото, а именно от показанията на свидетелите Б. А., Е. Т. и К. У., писмените – протокол за доброволно предаване, характеристична справка, декларация за семейно материално положение и имотно състояние, справка съдимост 2 бр., протокол за оглед на ВД с приложен фотоалбум и вещественото - 1 бр. флаш памет.

Събраните по делото по реда на НПК горепосочени доказателства са без противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимите в неговото извършване.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на съставомерните признаци. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко възприети от тях и са дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Те се подкрепят и от направеното самопризнание на подсъдимия. Фактическата обстановка се изяснява и от заключението на изготвената стоково-оценъчна експертиза от вещото лице. Съдът приема, че вещото лице е отговорило в своето заключение конкретно и точно на поставените въпроси и кредитира изготвената експертиза.

От правна страна:

При така изложената и приета за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че подсъдимият А. Н. Д. е осъществил от обективна страна престъпния състав по чл.195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, като на ... г., от площадка пред частен дом, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Р.“ № 6, ет.6, е отнел чужди движими вещи - чифт мъжки кожени чехли, два броя дамски рокли и един дамски спортен екип на обща стойност 230,30 лв. от владението на Б. Ж. А. и Е. Р. Т., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно, в немаловажен случай. Съдът намира за установени и доказани по категоричен начин всички елементи на престъпния състав от събраните по делото доказателства.

За подсъдимия Д. деянието е извършено при условията на „повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 от НК в немаловажен случай, с оглед наличието на предходно осъждане за друго престъпление против собствеността със Споразумение № 332/... г. по НОХД № 1530/2023 г. по описа на Районен съд Пазарджик, влязло в сила на ... г., с което подсъдимият Д. е осъден за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 вр., чл. 28, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим и не са изтекли пет години от изтърпяването му, независимо от настъпилата 3 реабилитация.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – съзнавал е, че вещите са чужди и че ги отнема от владението на собствениците им без тяхно съгласие, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от деянието, а именно, че с отнемането на вещите прекратява фактическата власт от страна на собствениците им, както и възможността им да се разпореждат със същите, като е целял и искал точно това. С последващите си действия на разпореждане с вещите посредством продажбата им, подсъдимият по несъмнен начин е манифестирал своето намерение противозаконно да ги присвои.

По наказанието:

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54, ал.1 от НК, касаещи неговото определяне.

Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние, за което се предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода и което съставлява тежко престъпление по смисъла на общата част на НК.

Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност на подсъдимия Д., който е осъждан и с предимно негативни характеристични данни.

Съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия, ниската стойност на вредите, както и доброто процесуално поведение на подсъдимия в хода на съдебното производство.

Фактът, че подсъдимият е оказал съдействие на органите на досъдебното производство не трябва да се надценява, тъй като не е било в такава степен съществено за разкриване на обективната истина по делото, тъй като полицейските служители вече са разполагали със записите от камерата на пострадалия.

Направеното самопризнание на подсъдимия не може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като производството по делото е по реда на Глава 27-ма от НПК и направеното самопризнание е взето предвид от съда при пР.гане на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.

Отегчаващи вината обстоятелства се явява предходно осъждане, което не влияе на правната квалификация, както и предимно негативните характеристични данни.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и в частност на чуждото право на собственост, както и желанието за набавяне на средства по бърз и непозволен от закона начин за сметка на останалите членове на обществото.

4

При горепосочените данни съдът определи на подсъдимия А. Д. наказание за престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК в размер на една година лишаване от свобода. Размерът на наказанието лишаване от свобода съдът определи отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Така определеното наказание съответства на минимума на определеното от закона лишаване от свобода, като е определено при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и най-вече с оглед ниската стойност на отнетите вещи. Съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, към която препраща чл.373, ал.2 НПК и намали размера на наказанието лишаване от свобода с една трета, така че окончателното наказание на подсъдимия Д. става осем месеца лишаване от свобода.

Съдът обаче счита, че не са налице основания, за да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, така както повелява чл.58а, ал.4 от НК, към който пък препраща чл.373, ал.2 НПК по отношение на подсъдимия Д..

Посочените смекчаващи вината обстоятелства нито са многобройни, нито е налице изключително такова. В своята практика ВКС често е акцентирал, че стойността на вредите няма как да е единственият и водещ критерий за степента на обществена опасност на дадено деяние и за приемането му за маловажно, а следва да се вземат предвид и други обстоятелства, включително личността на дееца, предходни осъждания, обстоятелствата по извършване на деянието, мотивите на дееца, трудова му ангажираност, семейно положение и т.н. Ето защо според съда в конкретния случай не са налице обстоятелства, които да обуславят приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а конкретното деяние е немаловажно такова.