Решение № 2141 от 27.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2141 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20221100503147 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20006157/21.01.2022г. по гр.д. № 40495 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 61-ви състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл.

154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че

П. Б. М., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул. ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 1321,06лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.11.2019г., до изплащането й, представляваща припадаща му се част от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент в гр.

София, ул. ********** абонатен № 265137 за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от 8,95лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.11.2019г, до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от 154,93лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 1321,06лв. за периода от 1

15.09.2017г. до 20.11.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 68987/2019г. на СРС, като неоснователни са отхвърлени исковете за 1,47лв. лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016г. до 20.11.2019г.; П. Б. М., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски от 379,35лв. по исково дело и 42,19лв. по заповедно дело

Г. Б. М., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул. ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 1258,30лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.11.2019г., до изплащането й, представляваща припадаща му се част от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент гр.

София, ул. ********** абонатен № 265137 за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от 8,67лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.11.2019г, до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от 141,11лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 1258,30лв. за периода от 15.09.2017г. до 20.11.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 68987/2019г. на СРС, като неоснователни са отхвърлени исковете за 1,47лв. лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016г. до 20.11.2019г.; за горницата над 1258,30лв. до 1321,06лв.; за горница над 8,67лв. до 8,95лв. за горница над 141,11лв. до 154,93лв, като Г. Б. М. е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от 359,72лв. по исково дело и 40лв. съдебни разноски по заповедно дело, като Т.С.”ЕАД е осъдена да заплати на П. М. съдебни разноски от 0,49лв., а на адв. П. възнаграждение от 17,60лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25009146/08.02.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете П. Б.

М., ЕГН ********** в частта, в която исковете срещу него са уважени.

Посочил е, че не било установено да е собственик на ¼ ид.ч. от имота и отговаря с такава квота за потребените в имота стоки и услуги по топлоснабдяването на имота. Партидата на имота била на името на Г. М. и неясно било защо СРС приел че е той отговаря за заплащане на сумите без да 2 е ползвател на имота и без да е ползвал потребената в него енергия. Имало влязло в сила съдебно решение с което макар и за друг период исковете на Т.С.”ЕАД били отхвърлени и следвало да се даде разумен отговор защо е постановено нещо различно. Претендирал е разноски.

Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в предоставения срок да отговор е оспорил жалбата. Претендирало е разноски.

Ответникът по исковете Г. Б. М. не е изразил становище.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2016589/27.08.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* гр.София, ул. „******* срещу Г. Б. М. , ЕГН ********** и П. Б. М., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че всеки ответник му дължи заплащане на сумата от 1321,06лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.11.2019г., до изплащането й, представляваща припадаща му се част от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент в гр. София, ул. ********** абонатен № 265137 за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от 8,95лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.11.2019г, до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от 154,93лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 1321,06лв. за периода от 15.09.2017г. до 20.11.2019г. ; сумата от 1,47лв. лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016г. до 20.11.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 68987/2019г. на СРС, като му се присъдят разноски. Посочило е, че ответниците са собственици на по ¼ ид.ч. от имота и като такива са потребител на енергия в имота, потребили енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължали и възнаграждение за дяловото разпределение, изпаднали в забава на плащането й и дължали обезщетение в 3 размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия. Претендирало е разноски.

Ответникът П. Б. М., ЕГН ********** е оспорил исковете. Навел е твърдения, че не е потребител на топлинна енергия в имота, не го ползвал и не дължал сумите, не бил уведомен за същите, не било доказано че е носител на вещното право на ползване върху имота.

Ответникът Г. Б. М. , ЕГН ********** е оспорил исковете. Навел е твърдения, че не е потребител на топлинна енергия в имота, не дължал сумите, част от задълженията били погасени по давност.

Третото лице помагач на страната на ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 68987/2019г на СРС съгласно което по заявление вх. № 3086993/29.11.2019г. . е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено Г. Б. М. , ЕГН ********** и П. Б. М., ЕГН **********, М.Л. М.а, ЕГН ********** и М.Л. М.а, ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* всеки поотделно сумата от 1321,06лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.11.2019г., до изплащането й, представляваща припадаща му се част от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент в гр. София, ул. ********** абонатен № 265137 за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от 8,95лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.11.2019г, до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от 154,93лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 1321,06лв. за периода от 15.09.2017г. до 20.11.2019г. ; сумата от 1,47лв. лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016г. до 20.11.2019г., 29,73лв. разноски за държавна такса и 12,50лв. възнаграждение за юрисконсулт, за така издадената заповед М. М.а и М. М.а са уведомени на 21.02.2020г. в срок не са подали възражение, П. М. е уведомен на 04.02.2020г. и на 11.02.2020г. е оспорил задълженията без да излага мотиви; Г. М. е уведомен на 07.05.2020г. и на 19.05.2020г. е подал възражение сочейки, че от 15г. няма топлоподаване в имота, заявителят е уведомен на 03.08.2020г. за необходимостта да

4 представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията си срещу П. М. и срещу Г. М. и такива е представил на 27.08.2020г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 69/06.07.1970г. съгласно който И.Г. М. е признат за собственик по покупка на апартамент № 52 в гр. София, ул. *******

Прието е удостоверение за наследници издадено на 30.03.2015г. от СО, район Триадица, съгласно което И.Г. М. е починал на 17.06.1999г. и е оставил за наследници по закон брат си Б.Г. М. , починал на 21.02.1992г. и оставил за наследници децата си Г. Б. М. и П. Б. М.; брат си Л.Г. М. , починал на 23.04.1997г. и оставил за наследници по закон децата си М.Л. М.а и М.Л.

М.а.

Приет е договор от 16.07.2002г., Протокол от ОС на ЕС от 02.06.2002г., съгласно които етажните собственици на сграда в гр. София, ул. ******* са избрали и възложили на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на ответниците за периода в размер на сумите, за които е предявен иска.

Приети са ОУ от 2016г. на ищеца, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016г.

Прието е влязло в сила съдебно решение по дело № 83785/2017г. на СРС, 171-ви състав с което са отхвърлени исковете на Т.С.”ЕОД срещу Г. Б. М. и П.

Б. М.; М.Л. М.а и М.Л. М.а за признаване за установено че дължат потребени в имота – ап. 52 в гр. София, ул. ******* топлинна енергия, цена на дялово разпределение на същата, лихва за забава за периода май 2013г. до април 2016г. поради недоказано по делото придобИ.е от ответниците на собствеността върху имота.

Приети са изравнителни сметки, протоколи за отчет, съгласно които партида за имота с абонатен № 265137, представляващ апартамент № 52 гр.

София, ул. *******, вх. 3 е открита на името на И.Г. М., но през 2017г. е сменена на името на Г. М. , за периода не е осигурен достъп до имота за снемане отчети на уредите.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебнотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки при ищеца и и допълнително представени му такива от тях 5 е посочило, че в сградата, в която е имота се доставя топлинна енергия , показанията на общия топломер са снемани ежемесечно, отчислявани са технологични загуби коректно по правилата на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване, дялово разпределение било извършвано от Т.С.”ЕАД съобразно правилата на Наредбата за толсонабдяване, в имота имало 3 бр. радиатора без разпределители, както и щранг-лира без разпределител, енергия за горещо битово водоснабдяване е начислявана за 1 потребител, стойност на реално потребената енергия в имота за периода била 5033,24лв.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по делото и проверки при ищеца е посочило, че в счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания на порцесинте задължения, начисления за дялово разпределение били в размер на процесните суми.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда етажна собственост, за цена за дяловото й разпределение, отделно и обезщетение за забава на плащане на същите, за които е издадена заповед за изпълнение.