Определение № 1285 от 20.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1285 гр. Б., 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20241200501177 по описа за 2024 година Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 от ГПК, образувано по частна жалба, подадена от Ц. Г. Д., Й. В. Д. и А. В. Д., чрез адв. И. Ч., против Определение №860/09.10.2024 г. по гр.д.№1045/2024 г. по описа на РС-С., с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Б..

В жалбата се излагат доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Ответникът по жалбата е депозирал отговор по същата. Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Ц.

Г. Д., Й. В. Д. и А. В. Д., и трите от гр.К., срещу „Ю.Д.П.“ ДП с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в гр.Б., с правно основание чл.200 от КТ.

В исковата молба ищците сочат, че починалият при трудова злополука техен наследодател В.Й.Д. е сключил трудов договор с ответното държавно предприятие и е постъпил на работа на длъжност „горски инспектор“, както и че впоследствие със заповед № РД-07-448/01.07.2020г. на директора на „ЮЗДП“ ДП В.Й.Д. е включен в състава на „Контролно звено-Петрич“, с 1 район на действие районите на държавни горски стопанства-С., С., К., К. и С., поради което твърдят, че мястото където В.Д. обичайно е полагал труд при изпълнение на трудовите си задължения е и района на РС-С., което определя и специалната местна подсъдност на предявения иск. В подкрепа на твърдението, че мястото за полагане на труд е в района на сезирания съд сочат обстоятелството, че трудовата злополука е станала в района на с.П., община С..

С отговора на ИМ ответникът е заявил възражение за местна неподсъдност на делото пред РС –С..

Сезираният съд е приел, че възражението е основателно. Приел, е, че съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 от ГПК, искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.

Седалището на ответника е в гр.Б., т.е. в района на Районен съд-Б.. Приел е че, в трудовия договор, сключен с „Ю.Д.П.“ ДП е посочено, че мястото на работа на В.Й.Д. на длъжност „горски инспектор“ се определя съгласно характера на работата на служителя-в териториалния обхват на ТП“ДГС Б.“, ТП“ДГС С.“, ТП“ДГС К.“, ТП“ДГС С.“, ТП“ДГС С., ТП“ДГС Петрич“ ТП“ДГС Първомай“ и ТП“ДГС К.“ към „ЮЗДП“ ДП.

Със заповед № РД-07-448/01.07.2020г. на директора на „ЮЗПД“ДП са определени работното място и района на дейност на мобилни контролни звена към ЦУ на „Ю.Д.П.“ ДП, като В.Й.Д. е включен в контролно звено Петрич, с работно място: гр.Петрич и с район на дейност-в териториалния обхват на ТП“ДГС С.“, ТП“ДГС С.“, ТП“ДГС Петрич“, ТП“ДГС К.“, ТП “ДГС К.“ и ТП “ДГС С.“. Приел е, че мястото на работа на В.Й.Д. попада в районите на РСПетрич, РС-С. и РС-Б., поради което не може да се определи конкретното място където лицето обичайно полага труд.

Въззивният съд намира, че определението е неправилно.

Правното основание на предявения иск е чл. 200 КТ. Чрез него се реализира отговорността на работодателя при смърт на работник или служител. Тя се основава на трудово правоотношение между предприятието и починалия, което определя спора по чл. 200 от КТ като трудов. Това правило е относимо и към наследниците на починал работник и служител.

Съобразно разпоредбата на чл. 357 КТ, спорът за вреди вследствие на трудова злополука е трудов спор, който в конкретния случай е свързан с 2 изпълнението на трудовото правоотношение и конкретно с изпълнение задължението на работодателя да осигурява запазване здравето и живота на работника или служителя при осъществяване на трудовите им задължения.

Под понятието място на работа се разбират териториалните граници, в които работникът или служителят, се задължава да предоставя на работодателя работната си сила и където трябва да полага труда си. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от КТ мястото на работа трябва да бъде определено със сключения между страните трудов договор. То може да се означава с местонахождението на предприятието или с района на дейността му, като може да обхваща района на дейността на цялото предприятие или само на отделна част от него (поделение, цех, отдел и други). Мястото на работа се определя чрез някой от установените в чл. 66, ал. 3 от КТ критерии за това.

Първият от тях е общ и приема като място на работа седалището на предприятието, с което е сключен трудовия договор, където обикновено се намират неговите производствени и служебни поделения. Останалите два критерия са специфични, като първият е конкретизиране на мястото на работа с трудовия договор, който се използва при големи предприятия, които имат различни поделения в едно населено място или в различни населени места.

Вторият от допълнителните критерии е характерът на работата, като при него мястото на работата се определя с оглед на съдържанието на трудовите задължения, чиято специфичност изисква те да бъдат изпълнявани на точно определено място. Следва да се прави разлика между понятието „място на работа“ и понятието „работно място“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на КТ.

Горските инспектори имат задължение да извършват контрол и опазване на горските територии, поради което не би могло да се приеме, че „мястото им на работа“ е административната сграда на ТП ДГС – Петрич. Вследствие на тези техни правомощия те не могат и да имат точно определено неизменно работно място. Именно със заповед № РД-07-448/01.07.2020г. е определено работното място и район на дейност на всеки горски инспектор.

От приложения трудов договор и заповед № РД-07-448/01.07.2020г., се установява, че обичайното място, където наследодателят е полагал своя труд е и района на РС С., при което с оглед трудовия характер на спора, приложима е особената подсъдност по мястото, където работникът обичайно полага своя труд. Ето защо, ще следва да бъде приложено правилото на чл. 114 ГПК, а не на чл. 108, ал. 1 ГПК, предвид предвидената изборна местна подсъдност: пред 3 съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, или по мястото, където работникът обичайно полага(е полагал) своя труд.

Видно от разпоредбата, възможност за избор на подсъдност, различна от общата, е предоставена на ищеца, а не на работодателя. Това е допустимо изключение от общата местна подсъдност, предвидена от законодателя.

Избраната от ищеца подсъдност обвързва съда.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на РС С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид горното, съдът определи

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 860/09.10.2024 г. по гр.д.№1045/2024 г. по описа на РС-С., с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Б., и ВРЪЩА делото на Районен съд С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4