Определение № 2488 от 15.06.2026, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно дело 655/2026
- Вид
- Определение № 2488
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 22.06.2026
- Състав
- Мария Василева-Данаилова
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 138 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т. 4, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2488
Велико Търново, 15.06.2026 г.
Административния съд Велико Търново - V състав, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от съдията Мария Василева-Данаилова административно дело № 655/2026 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 166, ал. 2 и ал. 4, във вр. счл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата.
Образувано е по молба от В. А. Т. от гр. Свищов, чрез адв. Л. П. от САК, за спиране на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0322-000132/21.05.2026 г., издадена от мл. полицейски инспектор към РУ Правец при ОДМВР – София, с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)ББ) от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 3 месеца. Мярката е наложено поради това, че на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране, с което виновно е нарушил по чл. 58, т. 4, пр. 2 от ЗДвП.
Позовава се на значително засягане интересите на лицето, тъй като работи като е професионален шофьор на тежкотоварен автомобил и работи към фирма „Транс 07“ ЕООД. Отнемането на свидетелството води до невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, респективно до загуба на трудови доходи, тъй като му е единствен източник на доходи за него и неговото семейство. Отнемането на СУМПС прави невъзможно изпълнението на трудовите му функции и създава реална опасност от прекратяване на трудовото му правоотношение. Практически остава без възможност да полага труд и да получава трудово възнаграждение и да осигурява средства за издръжка на себе и своето семейство.Твърди, че наличието на автомобила в аварийната лента е вследствие на възникнала техническа неизправност на управляваното тежкотоварно ППС. Изпълнението на заповедта щяло да доведе и до финансови загуби на работодателя, тъй като транспортният сектор изпитва постоянна липса на водачи. Тези вреди са значителни, трудно поправими и несъразмерни спрямо преследваната от закона цел. Моли да се отчете и обстоятелството, че според самата заповед нарушението е извършено на 14.10.2025г., а процесната ПАМ е наложена едва на 21.05.2026г. или повече от седем месеца след това. Този продължителен период от време поставял под съмнение самата необходимост от прилагане на мярката. Ако действително бе налице непосредствена опасност за обществения интерес или безопасността на движение, административният орган би предприел действия незабавно след установяване на нарушението. Вместо това повече от седем месеца е оставен да шофира.
Административен съд Велико Търново, след като прецени събраните по делото доказателства, намира, предявеното искане за спиране за допустимо, а разгледано по същество за основателно. Съображенията за това са следните:
Когато законът изрично разпорежда предварително изпълнение на даден акт, той презумира наличието на една, повече или всички предпоставки на разпоредбата на чл. 60 от АПК за защита на обществения интерес, приложими в случаите, когато предварителното изпълнение се допуска от административния орган. Ето защо, при преценката на основателността на направеното искане по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, съдът по аргумент за противното следва да установи липсата на основание по чл. 60 АПК, за да отмени допуснатото по закон предварително изпълнение. В тежест на жалбоподателя е в това производство да докаже, че от изпълнението на заповедта ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Следователно, условие за спиране предварителното изпълнение на заповедите по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е наличието на такова засягане на друг интерес, който да е равен на посочените в нормата на чл. 60 от АПК.
Видно от доказателствата към молбата лицето В. А. Т. работи като е професионален шофьор на тежкотоварен автомобил и работи към фирма „Транс 07“ ЕООД. Отнемането на свидетелството води до невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, респективно до загуба на трудови доходи. Отнемането на СУМПС прави невъзможно изпълнението на трудовите му функции и създава реална опасност от прекратяване на трудовото му правоотношение. Практически води до невъзможност да полага труд и да получава трудово възнаграждение и да осигурява средства за издръжка на себе и своето семейство.
При това положение, предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до настъпването на значителни вреди за В. А. Т., противопоставими по своята същност, степен и резултат на презюмирания от закона държавен и обществен интерес. Негативният ефект от предварителното изпълнение е с имуществено измерение. Настъпването на вредите е достатъчно вероятно, тъй като лицето не може да упражнява трудовата си дейност и това може да доведе и до прекратяване на трудовия му договор. Обосновава се извод, че презюмираният от законодателя обществен/държавен интерес не би бил накърнен в степен, съпоставима с евентуалните вреди за лицето, които биха настъпили вследствие временното отнемане на СУМПС. В този смисъл Определение № 11633 от 15.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9566/2020 г., I о. Вредите по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК са несъразмерни с целените от административния орган чрез предварителното изпълнение на административния акт правни последици и доколкото не се покриват с целта на наложената мярка - нарушава се принципът за съразмерност, обективиран в чл. 6 АПК. Съблюдаването на този принцип означава, че не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта, какъвто е и настоящият случай.
Следва да се съобрази и Решение на Съда (първи състав) от 3 юли 2025 година по дело C-605/23 и тълкуването на СЕС направено по делото, което е относимо към настоящия правен спор, тъй като тълкува въпроси свързани с обхвата на преценката при спиране на допуснато по закон предварително изпълнение и доколко това включва и съобразяване с евентуалната законосъобразност на подлежащата на съдебен контрол ПАМ. Националната юрисдикция дължи такава проверка, както е посочено и в диспозитива на цитираното по-горе решение на СЕС. В тази смисъл Определение № 9590 от 13.10.2025г. по адм. дело № 10015/2025г. на Върховния административен съд. Видно от самата заповед нарушението е извършено на 14.10.2025г., а процесната ПАМ е наложена едва на 21.05.2026г. или повече от седем месеца след това. Този продължителен период от време поставял под съмнение самата необходимост от прилагане на мярката. Ако действително бе налице непосредствена опасност за обществения интерес или безопасността на движение, административният орган би предприел действия незабавно след установяване на нарушението, т. е. не се доказва преследване целта на закона.
Съобразно гореизложеното съдът намира, че са налице материално правните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, във вр. с чл. 166, ал. 3 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0322-000132/21.05.2026 г., издадена от мл. полицейски инспектор към РУ Правец при ОДМВР – София, с която на В. А. Т., [ЕГН], на основание чл. 171, т. 1, б. 3)ББ) от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 3 месеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по реда на чл. 138 от АПК във вр. с чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�