Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4833 от 26.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10349/2023
Вид
Решение № 4833
Подписан
26.10.2023
Състав
КИРИЛ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4833 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА Т. ЦАНКОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20231110210349 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С електронен фиш Серия К № 6070300/2022 г., издаден от СДВР, на Г. Н.

Ц. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 23.06.2022 г., в 17.28 часа, в гр. София, по бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 118 с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул.

„Рожен“ при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, е управлявала л.а. марка „Ленд Ровер“, модел „Дискавъри Спорт“ с рег. № ... със скорост на движение от 81 км/ч, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство „CORDON M2” № MD1192.

Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от санкционираното лице Г. Н. Ц., с която се иска неговата отмяна поради незаконосъобразността му. На първо място се оспорва материалната и териториална компетентност на наказващия орган. На следващо място се оспорва начина на връчване на електронния фиш, с което са ограничени правата на наказаното лице. Твърди се, че в електронния фиш противоречиво е описано АТСС, с което е заснето нарушението. Релевирани са доводи, че 1 електронният фиш е издаден при неспазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.

3 ЗАНН. Оспорва се техническата годност на АТТС, с което е заснето нарушението. Твърди се, че в електронния фиш не е посочено как е въведена разрешената максимална скорост на движение в процесния пътен участък – с пътен знак или по силата на закона. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба само по изложеното в т. 3 от същата възражение, като моли електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен.

В представени писмени бележки от юрисконсулт на СДВР са изложени съображения относно законосъобразността на обжалвания електронен фиш, като от съда се иска да остави подадената жалба без уважение като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Към 23.06.2022 г. Г. Н. Ц. била собственик на л.а. марка „Ленд Ровер“, модел „Дискавъри Спорт“ с рег. № ....

На 23.06.2022 г., в 17.28 часа, неустановено по делото лице управлявало горепосочения лек автомобил по бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 118 с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен“, като се движил със скорост от 81 км/ч. В посочения пътен участък в населено място не бил поставен пътен знак „В26“ за въвеждане на различна от посочената в чл. 21, 2 ал. 1 ЗДвП максимална скорост на движение, поради което разрешената скорост на движение била 50 км/ч.

Това обстоятелство било установено и заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол „CORDON M2” № MD1192. Системата за видеоконтрол е вписана под № B-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Въз основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната система за видеоконтрол, бил издаден процесният електронен фиш Серия К № 6070300/2022 г., с който на Г. Н. Ц. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място с 31 км/ч.

Към датата на извършване на нарушението (23.06.2022 г.), мобилна система „CORDON M2” № MD1192 е преминала последваща периодична техническа проверка на 15.03.2022 г., като срокът на валидност на проверката е до 15.03.2023 г., включително.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 6070300/2022 г.; справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил „Ленд Ровер” с рег. № ...; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; справка от Български институт по метрология с изх. № 57-00-1611/13.09.2023 г., ведно с протокол за проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № В46, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON M2”; писмосправка от ОПП-СДВР, ведно със снимков материал и справка от Столична община, ведно със схема за организация на движението на процесния пътен участък.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна 3 система „CORDON M2” № MD1192, с която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 81 км/ч (след приспадане на 3 км/ч в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).

Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложените по преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът счита, че приложеният по преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като са посочени датата, мястото, контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно АТСС.

От справката от Столична община (л. 35-38 от делото) се установява, че процесният участък от платното за движение, намиращ се в пределите на гр.

София, не е бил регулиран с допълнително поставен пътен знак „В26“ относно максимално допустимата скорост на движение, поради което максималната разрешената скорост на движение в населено място за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП е била 50 км/ч.

На следващо място, от Протокол № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала периодичен технически преглед на 15.03.2022 г. с валидност от 12 месеца, поради което към момента на констатиране на процесното нарушение е била технически изправна.

Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира 4 изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съдът счита, че жалбоподателката Г. Н. Ц. е извършила от обективна и субективна страна състава на вмененото й административно нарушение по чл.

21, ал. 1 ЗДвП.

С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване със задължителните указания на ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП изрично бе посочено, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. С оглед на това, съгласно промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. В случая е въведена и изрична процедура за обозначаване и използване на мобилната система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с нея, регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Безспорно установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 50 км/ч съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП (видно от приложената справка от Столична община) с оглед липсата на поставен допълнителен пътен знак „В26“. Освен това, функционирането на мобилната видеосистема е било при стационарно положение и при липсата на каквото и да е намеса от страна на контролния орган, който единствено е поставил началото на действие на 5 системата в работен режим.

По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. (след постановяване на горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС) изрично е регламентирано в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се издава и при констатиране на нарушението с мобилна система за видеоконтрол. В този смисъл е и практиката на АССГ – Решение 8085 от 19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и др., в които е прието, че след промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на електронен фиш при констатиране на нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство.

Видно от справките от БИМ и техническата спецификация на мобилната система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на движение от 81 км/ч, което е с 31 км/ч повече от позволената в този участък на пътя от 50 км/ч.

Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Г. Н. Ц., доколкото от приложената справка от ОПП-СДВР, е видно, че последната е собственик на автомобила. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя и процесуалния му представител, че била ограничена възможността му да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която жалбоподателят да посочи кое лице действително е управлявало автомобила на посочената дата и час. Законодателят изрично е регламентирал, че задължение за установяване на действителния извършител на деянието има собственикът на автомобила, който се явява и административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, а не наказващият орган. Предвид неподаването на декларация от 6 жалбоподателката в СДВР с посочване на водача на автомобила, обжалваният електронен фиш правилно не е бил анулиран, доколкото не е посочено лицето, което действително е управлявало същия. С оглед на това, отговорност за извършеното нарушение съобразно императивната разпоредба на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП следва да понесе именно жалбоподателката в качеството й на собственик на автомобила. Следва да се посочи, че последната е подала жалбата преди да й бъде връчен електронният фиш, поради което не може да се позовава на ограничаване на правата й, регламентирани с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, още повече, в настоящия случай до приключване на съдебното следствие по делото Г. Ц. не твърди, че друго лице е управлявало автомобила й.