Решение № 604 от 09.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Пловдив, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330112442 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД от „Солар Сейфти Сълюшънс“ ООД, с ЕИК 204070076, с адрес в с. Скутаре, ул.

„ Васил Левски “ № 34, представлявано от ***, действащи заедно и поотделно Г.Д.В., Г.К.К. и Д.Г.В., чрез адв. Л. К., против Агенция по вписвания, Булстат 131282355, с адрес: град София, ул. „Елисавета Багряна” № 20, представлявана от *** Д.М., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 315 лева /триста и петнадесет лева/- представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен акт на ответника, ведно със законната лихва върху главница, считано от подаване на исковата молба14.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че с отказ № *** *** от ***г., длъжностно лице към Агенция по вписванията, Търговски регистър, постановило, че заявление на дружеството № *** от ***, за обявяване на *** за ***г., било неоснователно.

Сочи се, че отказът бил обжалван и отменен с Решение № *** от ***г., постановено по възз.тър.дело № *** на Апелативен съд ***. Основание за отмяна на отказа били незаконосъобразни действия на длъжностното лице.

Твърди се, че в хода на обжалването дружеството извършило следните разноски, а именно: 15 лева за държавна такса по сметка на АС *** и 300 лева за адвокатски хонорар.

С оглед изложеното моли предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на предявения иск. Счита, че присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение, сторено в съдебно производство по обжалване на отказ за вписване, не съставлява вреди по смисъла на чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ и не може да се претендира по реда на ЗОДОВ. Сочи, че обжалването на отказа било изрично уредено в специален закон – ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежал на обжалване пред Окръжен съд по седалище на търговеца, а решението на съда подлежало на обжалване в 7-дневен срок от 1 съобщението му пред съответния апелативен съд, чието решение било окончателно.

Недопустимо било разноските да бъдат претендирани в исково производство за вреди по ЗОДОВ.

В условия на евентуалност счита, че предявения иск е неоснователен, поради което оспорва същия по основание и размер. В случая като вреда се претендирали разноски направени от ищеца в производство по оспорване на акт на съда, но не и вреди, които произтичали от отказа. Това обуславяло липсата на пряка причинно - следствена връзка между незаконосъобразния акт и претърпените вреди. Счита, че не е осъществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от постановения от длъжностното лице отказ.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Безспорно е между страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че с влязло в сила Решение № ***/***г., постановено по въззивно търговско дело № ***г. по описа на Апелативен съд- *** е отменен отказ № ****** от ***г. на длъжностно лице по регистрация от Агенция по вписванията, постановен по заявление на ищцовото дружество за обявяване на *** за ***г. Безспорно се установява по делото и факта, че в производството по обжалването му ищецът е направил разноски в размер на 315 лева, от които- 15 лева внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи в рамките на висящия между страните процес, от чиито изход зависи и основателността й. В конкретния случай обаче страната не разполага с възможност да претендира разноски в рамките на производството по обжалване с оглед разпоредбата на чл.

541 от ГПК, съгласно който разноските по охранителни производства са за сметка на молителя.

Тъй като в случая искът е за обезщетение именно на имуществени вреди, представляващи понесени съдебни разноски, настъпили вследствие развило се производство по обжалване на отказ за вписване, както и с оглед задължителните указания на Върховния административен съд, то приложим е общия исков ред, като искът е с правна квалификация чл. 49 , във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Успешното провеждане на иска по чл. 49 от ЗЗД изисква наличието на следните кумулативни предпоставки - противоправно деяние, извършено от лице в изпълнение или по повод на възложена му работа, настъпили вреди и причинно - следствената им връзка с деянието, като на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди / чл.51, ал.1 ЗЗД/. Всички тези предпоставки подлежат на пълно, главно доказване от ищеца, в който смисъл е и четения доклад по делото по реда на чл.146 от ГПК, като само елемента вина се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, а и с оглед квалификацията на настоящия иск, не подлежи на установяване, тъй като се цели ангажиране на обективната и гаранционна отговорност на възложителя. Издаването на незаконосъобразен отказ за 2 вписване изпълва изискването за наличие на противоправно деяние, което е извършено от служител на ответната Агенция по вписванията и е налице връзката възложител- изпълнител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Несъмнено заплащането на разноски и в частност –на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и за държавна такса, е отрицателно засягане на правната сфера на жалбоподателя, т.е. съставляват вреди, които са в пряка и непосредствена последица от издаването на отменения акт. В аспекта на изложеното искът се явява основателен и ще се уважи.

При този изход на спора на ищеца ще се присъдят направените по делото разноски, които се констатираха в размер на общо 350 лева, от които- внесена ДТ в размер на 50 лева и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция по вписвания, Булстат 131282355, с адрес: град София, ул.

„Елисавета Багряна” № 20, представлявана от *** Д.М. да заплати на „Солар Сейфти Сълюшънс“ ООД, с ЕИК 204070076,с адрес в с. Скутаре, ул.

„ Васил Левски “ № 34, представлявано от ***, действащи заедно и поотделно Г.Д.В., Г.К.К. и Д.Г.В. сумата от 315 лева /триста и петнадесет лева/- представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен акт на ответника, ведно със законната лихва върху главница, считано от подаване на исковата молба-14.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Агенция по вписвания, Булстат 131282355, с адрес: град София, ул.

„Елисавета Багряна” № 20, представлявана от *** Д.М. да заплати на „Солар Сейфти Сълюшънс“ ООД, с ЕИК 204070076,с адрес в с. Скутаре, ул.

„ Васил Левски “ № 34, представлявано от ***, действащи заедно и поотделно Г.Д.В., Г.К.К. и Д.Г.В. сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които- заплатена ДТ в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3