Решение № 4528 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4528 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна М.ова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100505391 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20139757 от 15.06.2021 г., по гр.д. № 73458/2019 г. по описа на СРС, 28-ми състав, е отхвърлен иск с правно осн. чл. 45 от ЗЗД, предявен от М. В. М., с ЕГН **********, и адрес гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. ******* против Ч. Я., с peг. № 844 в КЧСИ с адрес гр.София, ул. Д.Г. ******* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вред – болки и страдания, от несвоевременно вдигане на възбрана по изп. д. № 20168440403575 по описа на ответника след заплащането на задължението и прекратяването на това основание на изпълнителното дело като неоснователен.

С Решението на осн. чл. 194, ал. 2 от ГПК от материалите по делото е изключен предварителен договор за покупко-продажба на имот от 13.09.2017 г., находящ се на л. 99101 по делото като неистински документ.

Недоволен от така постановеното решение е ищецът по исковете, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба. Твърди се, че районният съд неправилно е приел, че не е налице нарушение на чл. 433 от ГПК. Поддържа, че районният съд не се е произнесъл по иска, който е предявен, касаещ извършване на изпълнителни действия по изп. д. №3575/2016 г. от частен съдебен изпълнител Я. в нарушение на чл. 433, ал. 2, ал. 3 ГПК, чл. 442, ал. 1, чл. 44, т. 7 от ГПК. Оспорва изводите на районния съд за неистинност на приетия по делото предварителен договор за покупко-продажба. Моли решението да бъде отменено, а искът да бъде уважен в неговата цялост.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Изложени са подробни съображения за неоснователност на наведените с въззиванта жалба доводи и възражения. Поддържа, че не се доказва незаконосъобразно действие от страна на ответника, което да е причинило неимуществени вреди на ищеца. Моли решението да бъде 1 потвърдено. Претендира разноски.

Становище по въззивната жалба е постъпило от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на ответника. Твърди, че ищецът не е провел необходимото доказване на исковата си претенция, поради което правилно е била отхвърлена от районния съд. Моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Районният съд е сезиран с искова молба, депозирана от М. В. М. против Ч. Я., с per.

№ 844 в КЧСИ. В нея се твърди, че изпълнително дело № 20168440403575 при Ч. Я., с per. № 844 в КЧСИ е образувано за задължения към взискател „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 3048,95 лева. Твърди, че по същото на 24.01.2017 г. била наложена възбрана на собствена ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* Изложени са твърдения, че дългът е погасен изцяло на 13.09.2017 г. чрез плащане по банкова сметка на частния съдебен изпълнител. Твърди, че изпълнителното дело е прекратено с постановление от 18.09.2017 г., но възбраната, наложена на горения имот, била заличена на 11.10.2017 г., след като на 09.10.2017 г. е депозирана молба от него в тази връзка.

Ищецът твърди, че имотът, по който е вписана възбраната по изпълнително дело № 20168440403575 бил предмет на предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 07.09.2017 г.. Предвид несвоевременно вдигане на възбраната ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинени тревоги, безпокойство и злепоставяне от несигурността, дали ще бъде във възможност да изпълни поетите задължения по сключения предварителен договор.

Поддържа, че стойността на вписаната възбрана многократно надхвърля стойността на дълга, поради което същата се явява несъразмерна с дълга. Посочва, че възбраната е наложена върху единствено жилище, което по смисъла на чл. 444, т. 7 било несеквестируемо.

Ищецът претендира обезщетение в размер сумата от 2000 лв. за претърпени неимуществени вред - болки и страдания от несвоевременно вдигане на възбрана по изп. д.

№ 20168440403575 по описа на ответника след заплащането на задължението и прекратяването на това основание на изпълнителното дело. Претендира и законната лихва от датата на твърдения деликт.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове. Твърди че вписването на възбраната на 24.01.2017 г. е станало в изпълнение на искане на взискателя по делото, което бил длъжен да извърши. Оспорва да са настъпили вреди за ищеца. Счита предварителния договор за симулативен и създаден за нуждите на процеса, като поддържа че ищецът сам се бил поставил в риск да не изпълни задължението си по предварителния договор като не заплатил задължението си по изпълнителното производство. Твърди че е извършил своевременно действията по прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на възбраната. Прави искане за отхвърляне на исковете като неоснователни.

По делото по страната на ответника са конституирани като трети лица - помагачи лицата, с които ответникът има сключени договори за застраховка професионална отговорност: „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, , ЗАД „Евроинс“ АД, и „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.

Становище по иска е взел „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва авторството на представения предварителен 2 договор. Подържа, че същият е нищожен и симулативен. Твърди, че не е налице противопрваност, изразяваща се в процесуална или материална незаконосъобразност на действията на частния съдебен изпълнител. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Становище по иска е взел ЗАД „Евроинс“ АД. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва авторството на представения предварителен договор.

Подържа, че възбраната не съставлява противоправно действие в случай, че е наложена върху несеквестируем имот.Твърди, че не е налице противоправно поведение на ответника.

Твърди, че не се установяват претърпени неимуществени вреди. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

По делото е прието копие от изп д. № 20168440403575 по описа на ответника, от което се установява, следното:

Изпълнителното дело е образувано с постановление на 03.11.2016 г. по постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, ведно с изпълнителен лист от 25.08.2016 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.09.2013 г. по ч.гр.д. № 15363/2013 г. срещу М. В. М. и Т.В.В..

С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят на осн. чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ е възложил на частния съдебен изпълнител да определи начина на изпълнението.

С постановление от 20.01.2017 г. по изп д. № 20168440403575 е наложена възбрана върху ½ идеална част от собствен на М. М. недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„******* Видно от отбелязване върху молба за вписване на така наложената възбрана, същата е вписана на 24.01.2017 г..

От Протокол, приложен в изпълнителното производство, съставен на 20.02.2017 г. се установява, че М. В. М. се е явил в кантората на частния съдебен изпълнител С. Я. с рег. № 844, когато му е била връчена покана за доброволно изпълнение и се е запознал с материалите по изпълнителното дело. Протоколът е подписан от М. М., като същият не е оспорен в настоящото производство.

С постановление от 18.09.2017 г. изпълнителното производство е прекратено, като е постановено вдигане на наложените обезпечителни мерки.

Съобщение за прекратяване на изпълнителното производство е връчено на взискателя на 20.09.2017 г..

С молба от 09.10.2017 г. М. В. М. е поискано да бъде заличена наложената възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******поради изплащане на дълга.

С Молба с изх. № 057327 от 09.10.2017 г., изпратена до Служба по вписванията при Агенция по вписваният от частния съдебен изпълнител, е поискано да бъде заличена вписаната възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„******* Към молбата е приложено Постановление от 09.10.2017 г. за вдигане на възбрана върху посочения имот. Заличаването е отбелязано в книгите за вписвания на 11.10.2017 г. видно от направеното отбелязване от съдията по вписвания.

По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, по силата на който въззивникът ищец придобива собственост върху ½ идеална част от апартамент 50, находящ се в гр. София, ж.к. „*******

По делото е приет нотариален акт от 24.10.2017 г. за продажба на самостоятелен обект в сграда № 109, том II, рег. № 12623, дело № 250 от 2017 г., от който се установява, че Т.В.В., с ЕГН **********, и М. В. М., ЕГН **********, в качеството си на продавачи, са прехвърлили собствеността върху М.З. Г., в качеството на купувач, техен съсобствен имот – апартамент 50, находящ се в гр. София, ж.к. „*******

3

Гореизложените факти не се оспорват от страните по делото.

Единственият спорен факт по делото е сключването на предварителен договор за покупко-продажба на апартамент 50, находящ се в гр. София, ж.к. „******* Авторството на представеното копие на предварителния договор е оспорено от третото лице помага „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, поради което пред районния съд е открито производство по чл.

193, ал. 1 ГПК. Съгласно правилото на чл. 193, ал. 3, изр. 2 от ГПК тежестта да докаже истинността на документа лежи върху въззивника ищец, който е представил единствено оригинал на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот № 18082017, сключен на 07.09.2017 г. между Таня Велева и М. М., от една страна като продавачи, и М.ГЩ., от друга като продавач. Предмет на договора е сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имот – апартамент 50, находящ се в гр. София, ж.к. „******* Други доказателства за установяване истинността въззивникът ищец не е ангажирал.

Представянето на документа в оригинал не доказва пълно и главно, че той е съставен от страните, които са го подписали. Последицата от неизпълнение на доказателствената тежест за съда е да приеме, че представеният документ е неистински и да го изключи от доказателствената маса по делото. Процедирайки в съответствие с разпоредбите на чл. 193194 ГПК първоинстанционният съд законосъобразно е изключил предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот № 18082017 от доказателствата по делото. При това положение с оглед липсата на доказателства за сключен предварителен договор за покупкопродажба на апартамент 50, находящ се в гр. София, ж.к. „*******въззивният съд приема, че такъв не е сключван.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост. При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо.

Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД.

Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на следните правопораждащи юридически факти: неправомерн действия и/или бездействия на частния съдебен изпълнител във връзка с образувано изпълнително производство, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на частния съдебен изпълнител и причинна връзка.