Определение № 138 от 07.03.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 114/2025
- Вид
- Определение № 138
- Подписан
- 07.03.2025
- В сила
- 07.03.2025
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 138 гр. Перник, 07.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500114 по описа за 2025 година в.ч.гр.д. № 114 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Т. Ф. П., Ч. П. С. и Д. П. С. чрез адвокат И. П. против Определение № 4109 от 02.12.2024 год. по гр.д.№5009/2024 г. на PC Перник.
В жалбата по подробни доводи се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и е постановено в разрез на процесуалните правила, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба – Б. С. П. е подал отговор, в който оспорва частната жалба и за оставянето й без уважение, с искане за потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Т. Ф.
П., Ч. П. С. и Д. П. С. срещу Б. С. П. за допускане делба на следния съсобствен недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, за който съгласно плана за регулация и застрояване на село ***, община ***, утвърден с Решение № 91 от 22.04.2008 г. е отреден с имот планоснимачен 1 номер ***/***/ в квартал ***/***/ с площ от 131/сто тридесет и един/ квадратни метра, при граници на поземления имот по скица: от северозапад-парцел *** /***/, от север- парцел *** /***/, от югоизток-имот планоснимачен номер *** /***/ и от югозапад-парцел ***/***/.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Б. С. П., чрез адвокат К. Б. е депозирал писмен отговор, с който счита иска за недопустим, тъй като процесният имот не представлявал самостоятелен такъв, съгласно регулационния план на с.***, община ***.
С обжалваното определение ПРС е приел, че делбата на процесния имот с планоснимачен № *** в квартал ***, с площ от 131 кв.м. е недопустима, тъй като части от него са включени в регулационния план на с.***, общ.***, одобрен с Решение № 91 от 22.04.2008 г., на Общински съвет - гр.Перник и представляват придаваеми места към парцели *** , *** и ***, в квартал *** по регулационния план на с.***, общ.***. Горното обуславя, че имот пл.№ *** не представлява самостоятелен такъв по регулационния план, а е включен в площта на горепосочените парцели.
При така установеното по делото, настоящият въззивен състав съобразява следното:
Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, в съдебното решение съдът следва да опише делбеното имущество според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид – решение № 112 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 13/2016 г. на ВКС, І-во г. о. Затова исковата молба следва да съдържа тези индивидуализиращи белези, от които най-важни са неговото местонахождение, вид, граници и площ /и при съобразяване, че площта не е индивидуализиращ белег на имота, а функция на границите му/. В производството по иск за делба правото на собственост се установява с доказване на правопораждащите го факти. Пропускът да се отрази или неправилното отразяване в кадастрален или регулационен план или в кадастрална карта на обекта на правото на собственост е основание за допълване или поправянето му. Той не е пречка да се установи правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността (решение № 81/17.02.2012 г. по гр. д. № 506/2011 г. на І ГО на ВКС). Делба се извършва на годни обекти на собственост. В населените места такива недвижими имоти са поземлени имоти (дворните места, индивидуализирани чрез актуалния им териториалноустройствен статут).
Изискването за надлежна индивидуализация на имота е ирелевантно към разрешаването по същество на спора за принадлежността на правото на собственост, както и за допустимостта на иска за делба, доколкото искът за делба е винаги допустим, ако е предявен за поделяне на недвижим имот. Обстоятелството дали имотът, чиято делба се иска, представлява самостоятелен обект на право на собственост, както и дали по делото е установено наличието на обстоятелства, които препятстват възможността същият да бъде допуснат до делба, се съобразява от съда при постановяване на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК, т. е. по същество. Искът за делба е недопустим само когато за поделяне по съдебен ред са заявени права, които по естеството си не са вещни, както и в случаите, когато това е изрично предвидено в закон.
В настоящия случай обаче такива хипотези на недопустимост на иска за делба не са 2 налице, поради което обратният извод на РС в обжалваното определение противоречи на възприетото в практиката на ВКС. Съгласно индивидуализацията в исковата молба процесният имот попада в урегулирани площи по регулационния план с наличен планоснимачен номер, като територията, в който се намира процесният имот, е урегулирана.
Обстоятелството, че процесният имот е без сигнатура на УПИ не означава автоматично, че същият не представлява самостоятелен и отделен обект на собственост по регулационния план, а е включен в площта на горепосочените парцели. Освен това различните части от имота дори и да попадат в други УПИ, то това според трайно установената практика на ВКС не съставлява пречка делбата да бъде допусната. Това е въпрос, който е от значение за основателността, и подлежи на доказване в процеса с всички допустими по ГПК доказателствени средства-показания на свидетели, заключения на вещи лица и т.н.
В случая обаче е ненужно да се взема становище по горната дилема, доколкото съществено в случая и следва да се почертае, че индивидуализацията в исковата молба за делба на процесния имот е идентична с индивидуализацията на имота съгласно диспозитива на потвърденото с Решение № 202 от 28.04.2023 г. по гр.дело № 130/2023 г. на ПОС влязло в сила решение № 1084 от 26.10.2022 г. по гр.дело № 3940/2021 г. на ПРС по иск по чл. 108 ЗС между същите страни, а именно - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,за който съгласно плана за регулация и застрояване на с.***, общ.***,утвърден с решение № 91 от 22.04.2008 г. на Общински съветгр. Перник е отреден имот с пл. № *** в квартал *** ,с площ от 131 кв.м.,при граници на имота по скица: от северозапад- парцел *** , от север - парцел ***, от югоизток- имот пл.
№*** и от югозапад- парцел ***.
По делото няма твърдения или данни, които да водят до извод за недопустимост на иска на друго основание, поради което и въззивната проверка не обхваща такова. Ако първоинстанционният съд счита, че е необходимо допълнително изясняване на определени факти от значение за спора, той може да постави въпроси на страните по реда на чл. 145, ал.
1 ГПК, като им укаже значението на тези факти по делото. Изясняването на имащите значение за спора факти по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК следва да предхожда изготвянето на доклада по делото, за да могат и тези въпроси да бъдат включени в него. По настоящата частна жалба предмет на контрол е допустимостта на иска при наличните по делото данни.
Предвид всичко гореизложено, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло и делото върнато на същия състав на РС за разглеждане на предявения иск за делба.
Разноските, включително за настоящето производство, следва да бъдат разпределени от първоинстанционния съд с оглед крайния резултат по същество на делото.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ изцяло Определение № 4109 от 02.12.2024 год. по гр.д.№5009/2024 г.. по описа на Районен съд – Перник, включително и за осъждане на Т. Ф. П., Ч. П. С. и Д. П. С. да заплатят на Б. С. П. сумата от 700 лева - разноски за един адвокат пред ПРС, съгл.чл.78, ал.4 от ГПК.
ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Перник за разглеждане на предявения иск за делба съгласно мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4