Решение № 8062 от 01.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8062 гр. София, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20231110110219 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „..........” ЕАД срещу И.И.В.., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „..........” ЕАД извежда съдебно предявените права притвърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувача не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия, купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответника не е изпълнил задължението си да заплати сумите за доставена топлинна енергия и извършена услуга „дялово разпределение”. С оглед изложеното, претендира съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че ответника му дължи следните суми: 3 916,67 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до изплащане на вземането, 620,17 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до

19.09.2020 г., както и суми за дялово разпределение: 58,76 лева – главница за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 12,56 лева – лихва за периода от 01.10.2019 г. до 19.09.2022 г. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че монтираните 1 радиатори в апартамента са със значително по-малка кубатура и вследствие на това отдават по-малко топлинна енергия от стандартните радиатори. Претендира разноски.

Представя и писмена защита, в която поддържа становището за неоснователност на предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „..............“ ЕООД заявява, че дяловото разпределение за процесните период и имот е извършвано в съответствие със законоустановените изисквания и представя документи за осъществено дялово разпределение.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена топлинна енергия и цена на извършена услуга „дялово разпределение”:

За основателността на обсъжданите искови претенции в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена, 4) осъществяване на услугата „дялово разпределение” за процесните период и имот и цена на същата. В доказателствена тежест на ответника е да установи релевираните възражения в депозирания писмен отговор.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковата претенция за главница за неплатена цена за топлинна енергия е основателна, като съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.

54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 2

Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по повод ползването в процесния период на процесния имот се установява от част от представените по делото писмени доказателства – молбадекларация от ищеца от 30.07.2002 г за откриване на партида за процесния имот на негово име при ищеца /л. 14/ и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 13.04.1994 г. /л. 16 и сл./. От посочените доказателства безспорно се установява, че ответникът е собственик на процесния имот в посочения в исковата молба период, включително и че е открита партида на негово име при ищеца по негова собствена инициатива. Предвид изложеното, съдът приема, че ответника има качеството на потребител на топлинна енергия по време на него.

В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно обстоятелство за основателност на обсъжданите искове – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, по което ответната страна има качеството клиент на топлинна енергия за процесния период.

Количеството реално доставена топлинна енергия в имота, цената на същата и размера на неплатените суми за главница съдът приема за установени по делото от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза /л. 77/, което кредитира, като обективно и компетентно изгответно. Вещото лице е посочило, че етажната собственост на адрес жк. Люлин, бл. 320 вх. Г и Д e сключила договор за услугата Дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „..............” ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесният период от 01.05.2019-30.04.2021 г. Фирмата за ДР е отчитала уредите в имота. По време на отчетите и са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки По данни на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 4 топлоразпределители с дистанционен отчет, като отчета им е извършван в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Предвид изложеното съдът намира, възражението на ответника във връзка с отдаването на 3 топлинна енергия от радиаторите в имота /л. 53/ за неоснователно. Вещото лице е констатирало, че общата дължима сума за топлинна енергия за процесните имот и период възлиза на 3 916,67 лв. С оглед данните на заключението на съдебнотехническата експертиза, вещото лице по която е работило и с документите, касаещи данните от топломера в абонатната станция в процесната сграда, акта за разпределение на кубатурата в имота, изравнителните сметки от фирмата за дялово разпределение, отчетните документи и документи, касещи изправността на измервателните уреди, като съобрази, че цената на установеното количество доставена в имота топлинна енергия съвпада с претендирания размер на същата, намира, че исковата претенция с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница в размер на 3 916,67 лв. следва да бъде уважена изцяло.

По иска за главница в размер на 58,76 лв., представляваща цена на услугата „дялово разпределение“:

За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение. При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.

61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово разпределение. В случая от съобразните доказателства се установява, че през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е реално извършвана от него.

За това свидетелстват и представените от третото лице-помагач „..............“ ЕООД документи за извършено дялово разпределение /л. 93 и сл/. Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 88 и сл./, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, че дължимата цена за извършената услуга за дялово разпределение за процеснияте период и имот е в размер на претендирания от 58,76 лв.

Разпечатката съдържа 34 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7eb6b15-0f29-43bd-bda6-cf6c16275b1e