Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13363 от 05.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16057/2022
Вид
Решение № 13363
Подписан
05.07.2024
Състав
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 26 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 13363 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110116057 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно при квоти 3/4 за Т. Н. А. и 1/4 за С. С. А. сумата 1 906,25 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на вземането, сумата 340,38 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2019 г. до 21.02.2022 г., сумата 28,96 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г.

/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на вземането и сумата 6,78 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 30.03.2019 г. до 21.02.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 14, находящ се в . Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези 1 общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Съгласно приложимите общи условия те дължат и обезщетение за забавено плащане.

Ответникът Т. Н. А. не е депозирала отговор на исковата молба.

Ответникът С. С. А., чрез особения представител адв. К., е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на възникнала облигационна връзка между наследодателя С. С. А. и ищцовото дружество.

Оспорва да е потребител на топлинна енергия за процесния имот в качеството на наследник на С. С. А.. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач “Б. не излага становище по основателността на претенциите.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат погасяване на задълженията.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм./, и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сградаетажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към 2 топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение, следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

По делото е приета данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 от ЗМДТ, подадена от С. С. А., ЕГН **********, видно от която процесният недвижим имот 3 апартамент 14, находящ се в гр. . е деклариран като собственост на С. С. А. и ответницата Т. Н. А. - при равни квоти, по 1/2 идеална част. Посочено е, че имотът е придобит чрез покупка по силата на нотариален акт № ., издаден от Софийска нотариална служба – II район.

От извършена справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. по искане № . г., се установява, че С. С. А., ЕГН **********, е починал на 08.08.2020 г., като след смъртта си е оставил за свои наследници по закон ответницата Т. Н. А.

/преживяла съпруга/ и ответника С. С. А. /син/.

Предвид изложеното и при липса на доказателства в различна насока, съдът намира, че след смъртта на С. А. ответниците са придобили по пътя на наследяването по 1/2 от притежаваната от техния наследодател 1/2 идеална част от процесния недвижим имот или по 1/4. Така ответницата е придобила общо 3/4 идеални части от имота - притежаваната от нея 1/2 идеална част плюс наследената от нейния съпруг 1/4. Предвид качеството на ответника С.

А. на законен наследник на С. А. и при липса на данни за извършен отказ от наследство, следва да се приеме, че ответникът е придобил по наследство 1/4 идеална част от имота.

С оглед на изложеното съдът намира, че за процесния период /01.05.2018 г. – 30.04.2020 г./ клиенти на топлинна енергия са били наследодателят на ответниците С. С. А. и ответницата Т. Н. А. по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на съсобственици. Както беше посочено и по-горе ответниците са законни наследници на С. А., починал след исковия период, за който се претендира заплащане на топлинна енергия и дялово разпределение. Предвид изложеното следва, че задължението за заплащане на частта от процесните суми, съответстваща на дела на С. А. в съсобствеността, е преминало към ответниците по силата на настъпилото наследствено правоприемство, респективно във връзка със собствеността и предвид отговорността за задълженията на наследодателя, по отношение на процесния период те дължат заплащане на цената на доставената до имота топлинна енергия за битови нужди в съотношение 3/4 за ответницата Т. А. и 1/4 за ответника С. А..

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за 4 отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сградаетажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на “Б., съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 10.10.2001 г.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за исковия период по отношение на сградата, в която се намира процесният имот, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че през процесния период /м.05.2018 г. – м.04.2020 г./ в имота е имало 2 броя отоплителни тела, щранг-лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода. На 2 броя от отоплителните тела /в хол, кухня/ са поставени ИРРО. За периода 2019 г. – 2020 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите. На 09.11.1999 г. е изключено отоплението на стълбите. Вещото лице посочва, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма “Б. на база реален отчет на разпределителите (за сезон 2018 г. – 2019 г.) по т. 6.4 от приложението към Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. Експертизата установява, че при отчета на дяловите единици са съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. За периода 2019 г. – 2020 г. поради неосигурен достъп ТЕ за отопление на имота е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. Съставени са и протоколи да неосигурен достъп с подпис на свидетел. Експертът посочва, че топлината от щранг-лирата е изчислявана по т. 6.5 от приложението към Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. Установява се, че топлата вода за сезон 2018 г. – 2019 г. е изчислявана по реален отчет по т. 5.2 от 5

Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1.

Съставени са протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията от протокола са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. За сезон 2019 г. – 2020 г. поради неосигурен достъп топлата вода е изчислявана прогнозно. Топлината, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по формула – т. 6.1.1 от Приложението към Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – 157 куб. м. Вещото лице посочва, че заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер. От експертизата се установява също, че през процесния период топломерът е преминал метрологични проверки със заключение “съответства на одобрения тип”, като на 21.10.2020 г. топломерът е подменен с нов модел уред тип 603 KAMSTRUP, внос от Дания, с фабр. № ., с дистанионно отчитане, който на 11.10.2021 г. топломерът е преминал метрологична проверка със заключение “съответства на одобрения тип”. От заключението се изяснява още, че дължимата сума за доставена топлинна енергия до топлоснабдения имот за процесния период, изчислена съобразно приложимата методика, е общо 1 877,00 лева, от които 770,63 лева за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и 1 106,37 лева за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г.