Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1214 от 15.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1661/2026
Вид
Решение № 1214
Подписан
15.10.2026
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20263110201661 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Д. П. М., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №26-0819-000465 от 26.03.2026 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 255.65 € и лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че макар формално да са осъществени обективните елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна страна, доколкото не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена служебно към съответната дата, тъй като не е бил уведомен. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП и претендира разноски за юрисконсулт.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.02.2026 г. в 22.56 ч. в гр. Варна, по Аспарухов мост, до северен пътен възел, посока център, управляван от въззивника А. Вълчев л. а. *, рег.№*, бил спрян за проверка от С. С. и И. М. - служители на Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, при която чрез извършена справка в информационната система „АИС-КАТ-Регистрация“ било установено, че за превозното средство има служебно осъществена дерегистрация от 06.01.2026 г. поради липса на данни за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При тези констатации спрямо въззивника бил съставен и надлежно връчен АУАН №4585920 от 06.02.2026 г. за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.

С вх.№819000-6728 от 09.02.2026 г. въззивникът предявил възражение срещу съставения АУАН.

Същевременно, по изпратени от РУ Аксаково, ОД МВР Варна материали, била образувана преписка №4035/2026 г. по опис на РП Варна за престъпление по чл.345, ал.2 НК 1 и с Мотивирана резолюция №26-0819-М000031 от 09.02.2026 г. наказващият орган постановил прекратяване на административно-наказателното производство по съставения срещу въззивника АУАН №4585920 от 06.02.2026 г., на основание чл.54, ал.1, т.9, вр. чл.33, ал.2 ЗАНН, поради констатиран признак за извършено престъпление и образуваната пред РП Варна преписка.

С Постановление №4035/2026 г. от 23.03.2026 г. на РП Варна бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство поради констатация, че деянието е несъставомерно и материалите по преписката били изпратени на наказващия орган за преценка за налагане на административно наказание.

На 26.03.2026 г. наказващият орган издал процесното НП, с което на въззивника били наложени наказания „глоба“ в размер 255.65 € и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените документи – №26-0819-000465 от 26.03.2026 г., АУАН №4585920 от 06.02.2026 г., Постановление №4035/2026 г. от 23.03.2026 г., Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г., справка за регистрация на МПС рег.№*, Мотивирана резолюция №26-0819М000031 от 09.02.2026 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в РУ Аксаково, ОД МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Съдът констатира, че НП е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото в същото липсва описание в достатъчна степен на вмененото във вина на въззивника нарушение от субективна страна. Декларативно е посочено, че въззивникът управлявал МПС, което било със служебно прекратена регистрация, но липсват фактически твърдения относно обстоятелството, наясно ли е бил въззивникът с факта на прекратяване на регистрацията и то към конкретно посочената в НП дата.

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процесуалните правила е съществено такова и е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като води до грубо нарушаване на правото му на защита.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

По същество не се оспорва от въззивника и се установява категорично от приобщените доказателства, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявала процесното МПС, със служебно прекратена регистрация, извършена на основание чл.143, ал.10 ЗДвП – поради липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност".

Въпреки това, по делото липсват каквито и да било доказателства за субективна съставомерност на нарушението, поради което и извършеното от въззивника неправилно е било квалифицирано като административно нарушение.

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо (съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН).

Съобразно чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, а съгласно чл.18б, ал.1, т.8 от същата наредба, това следва да се осъществи по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП след уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 КЗ.

Към датата на нарушението е налице промяна в нормата на чл.143, ал.10 ЗДвП, като вече е отпаднало задължението на органите на МВР да уведомяват собствениците за прекратената регистрация. Това обаче не означава автоматично наличие на 2 виновно поведение от страна на водачите, които управляват автомобили с прекратена по този ред регистрация, защото прекратяването се извършва въз основа на уведомление от Гаранционен фонд. За да бъде изпратено уведомление, следва преди това да е даден срок на собственика да поднови застраховката си.

Съгласно чл.574, ал.10 КЗ, информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. А съгласно чл.574, ал.11 КЗ, когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по чл.574, ал.1, т.1 КЗ да прекрати регистрацията на превозното средство.

Изложеното налага заключение, че за да се приеме, че собственикът е могъл поне да предположи, че е възможно регистрацията на автомобила да е прекратена, следва да е бил уведомен по реда на чл.574, ал.10 КЗ. Именно след това уведомяване той би могъл да формира знание, че ако не спази срока, Гаранционният фонд ще уведоми МВР, при което регистрацията ще бъде прекратена. Обратно, ако липсва уведомление по чл.574, ал.10 КЗ не би могло да се очаква, че собственикът би могъл да знае, че е възможно да бъде прекратена регистрацията на автомобила.

Видно от материалите по приложеното Постановление №4035/2026 г. от 23.03.2026 г. на РП Варна, в хода на извършената проверка по образуваната прокурорска преписка е установено наличие на изпратено уведомление от Гаранционен фонд за това обстоятелство до въззивника, но доказателства това уведомление да е получено не са представени, при което не може да се направи извод, че към датата на твърдяното нарушение въззивникът е могъл да формира знание, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена, още повече, че автомобилът е бил с регистрационни табели.

Горното обуславя извод, че въззивникът не е действал виновно, при което извършеното от него не съставлява административно нарушение и оспореното НП се явява материално-правно неправилно и незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено.

При този изход на спора и с оглед отправеното искане, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат. Удостоверения от представения договор за правна защита размер 300.00 € е значително по-нисък от регламентираната с чл.18, ал.4 и ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. минимална стойност за всяко от двете наложени наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца, поради което обезщетението за разноски следва да бъде уважено в претендирания размер.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №26-0819-000465 от 26.03.2026 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на Д. П. М., ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер 255.65 € и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. М.,

ЕГН **********, сумата 300.00 € (триста евро, 00 цента), представляваща възнаграждение за адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3