Определение № 31128 от 05.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31128 гр. София, 05.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110127112 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Х. Т., чрез адв. Б. Б. от САК, с пълномощно към исковата молба, срещу ‚ФИРМА“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в раздел VI във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит **** стандарт № *********, сключен на 07.12.2022 г. между Л. Х. Т. и „ФИРМА“ ЕООД, регламентираща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 240 лева, както и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в раздел VI във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит **** стандарт № *********, сключен на 07.12.2022 г. между Л. Х. Т. и „ФИРМА“ ЕООД, регламентираща възнаграждение за допълнителна услуга „*****“ в размер на 360 лева.

В исковата молба се твърди, че страните влязли в облигационни отношения на 07.12.2022 г., подписвайки процесния договор за потребителски кредит **** стандарт № ********* за сумата в размер на 600 лева със задължение за връщането й на 11 погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент на кредита в размер от 40,90 %. В договора е посочено, че ГПР /годишният процент на разходите/ е в размер на 47,25 %, а в раздел VI от контракта е уговорено, че ищецът следва да заплати 240 лева за възнаграждение за допълнителната услуга „Фаст“ и 360 лева – за възнаграждение за допълнителната услуга „*****“, разпределени също на 11 вноски, всяка в размер на 54,55 лева. Ищецът навежда, че посочените клаузи, предвиждащи допълнителни възнаграждения за услугата „Фаст“ и за услугата „*****“ са нищожни, доколкото са догооврени в нарушение на материалния закон – ЗПК, а по арг. от чл. 24 ЗПК и в нарушение на ЗПП. Счита, че атакуваните две клаузи от договора са установени в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с управление на кредита. Отделно, предоставените допълнителни услуги са начислени, след като кредитът е отпуснат и са свързани с основното 1 задължение на кредитодателя по отпускане на кредитната сума, като последното е в нарушение на законовите разпоредби. Налага се изводът, че тези услуги са още една печалба за кредитора, която се надбавя върху главницата. Същевременно заплащането на допълнително възнаграждение за изпълнение на основното задължение на заемодателя представлява скрито оскъпяване на кредита и води до неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в нарушение на добрите нрави. Предвид тези и други доводи, навежда, че атакуваните две клаузи от договора са нищожни съгласно чл. 146 от ЗПК, и неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП и чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника „ФИРМА“ ЕООД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от него, чрез юрк. Г. П., с пълномощно към отговора. В отговора на ответника се излага, че всички, изложени в иницииращата производството искова молба твърдения и оспорвания по отношение действителността на клаузите на процесния договор за кредит, регламентиращи условия във връзка с предоставените на кредитополучателя допълнителни услуги, са необосновани, неоснователни и недоказани, като съображенията за това са следните. Първо, клиентът може да не избере закупуването на допълнителната услуга, като всички ОУ към договора са били предадени на клиента и същият се е запознал с тях. Следователно, изборът за закупуване на допълнителна услуга е изцяло за клиента, като закупуването не е задължително условие за сключването на сделката, а е напълно опционално. На следващо място контрира, че с договора за предоставяне на услуги изпълнителят поема задължението да извърши конкретни действия, срещу дължимото от възложителя възнаграждение, като най-често тези действия са фактически. Всички предпоставки за упражняването на закупените услуги са ясно и точно описани. Освен това, възнаграждението, което се дъкжи за поисканите от ищеца услуги, не може да се възприеме като дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита.

Напротив, те дават възможност за извършване на едностранна промяна на погасителния план по кредита, а не представляват възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни администравитни действия по кредита.

Обръща внимание, че двете закупени допълнителни услуги не следва да бъдат включени в ГПР. След подробно развита аргументация, извежда, че процесното кредитно правоотношение, възникнало между страните, отговаря на формалните изисквания за действителност, установени в ЗПК. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете на ищеца. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, като прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерен размер на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже: че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените с исковата 2 молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави, както и че същите имат неравноправен характер. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на доказателствените искания на страните, съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени искове за реално изпълнение на задължения по договор следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

П Р Е Д М Е Т на делото са обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в раздел VI във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит **** стандарт № *********, сключен на 07.12.2022 г. между Л. Х. Т. и „ФИРМА“ ЕООД, регламентираща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 240 лева, както и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в раздел VI във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит **** стандарт № *********, сключен на 07.12.2022 г. между Л. Х. Т. и „ФИРМА“ ЕООД, регламентираща възнаграждение за допълнителна услуга „*****“ в размер на 360 лева.

По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже: че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави, както и че същите имат неравноправен характер;

3 всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.11.2023 г. от 09:30 часа, за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия указания.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4