Протокол № 75 от 10.12.2020, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 1240/2020
- Вид
- Протокол № 75
- Подписан
- 10.12.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 69, ал. 1 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 75 гр. Разград , 10.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Секретар:
Председател:
ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
Ц. М. ДОЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Ц. М. ДОЧЕВА Гражданско дело № 20203330101240 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА лично и с адв. М..
ОТВЕТНИЦАТА Ц.М. лично.
ОТВЕТНИЦАТА Г.М. не се явява.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИЦАТА Ц.М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене, при спазване изискванията на чл. 142, ал. 1 от ГПК.
ДОКЛАД НА СЪДЪТ: Депозирана е искова молба от А. М. С., с която моли съда да осъди ответниците солидарно да й заплатят сумата 742.39лв. причинени имуществени вреди, считано от 07.03.19г. и сумата от 3000лв. неимуществени вреди /психически страдания/, считано то 07.03.19г., и разноските по делото. Ищцата твърди, че като вдовица често споделяла на съседката си Ц. своите грижи и проблеми, помагала й е каквото може, имала й доверие като на родна дъщеря. За нея се грижи само майка й, втората 1 ответница, Г. А. М., която работи и живее в кравеферма на края на града. В началото на 2019г на ищцата се наложило лечение в гр.Велинград и тя помолила Ц. да се грижи за кучето й, което оставила в апартамента си, като и дала ключ за входната врата. На 14.02.2019г Ц. й се обадила от апартамента и я помоли да ползва нейн мобилен телефон докато я няма. Ищцата се съгласила, като и казала да си избере един. Обяснила й къде се намират, а именно в чанта, която била в заключения хол на апартамента. Казала й къде е оставила ключа за стаята, в която държала ценните си вещи - пари в брой и бижута от злато и сребро. Когато на 07.03.2019г ищцата се прибрала, намерила апартамента си в ужасно състояние: разхвърлян, преместена мека мебел, извадени чекмеджета, зеещи прозорци и врати. При огледа на хола установила, че е била обрана. Липсвали ценни вещи, бижута и пари.
Впоследствие разбрала, че именно ответницата Ц. е извършител на кражбата, за което подала жалба пред органите на МВР. С влязла в сила присъда от 16.07.2020г по НОХД №181/2020г на PC Разград Ц. Г. М. била призната ЗА ВИНОВНА в това, че в периода от 13.02.2019 г. до 07.03.2019г., в гр.Лозница, чрез използване на техническо средство - секретен ключ, е отнела мои движими вещи: пръстен с бяло камъче, на стойност 150 лева, 1 200 английски паунда (британски лири), на обща стойност 455,48 лева и 70 евро, на обща стойност 136,39 лева, всичко на обща стойност 742.39лв, от владението на ищцата, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
4, пр. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на 3м. изтърпяването на което на основание чл. 69, ал. 1 НК отлага за изпитателен срок от 3 години. Освен имуществената загуба, която Ц. й причинила, ищцата изпитала и продължава да изпитва сериозна психическа травма вързана с кражбата. Случилото й се отразило крайно негативно в личен, социален и професионален план. То предизвикало в нея редица остри и отрицателни по своето отражение последствия като занижена самооценка, чувство на безсилие, психична умора, депресия. Не жела да повярва, че е била обект на престъпление, че по такъв начин се разруши граденото с години доверие в хората на които е разчитала и поверила най-ценното си. Повече от година след деянието не смее да излиза, страх я е да не й се случи нещо лошо, не 2 може да спи или като заспи сънува кошмари. В резултат на изживения стрес получила нервно разстройство и психоза. Темата за кражбата е все още повод за разговори в квартала, което я кара да изпитвам социален дискомфорт в общуването. Отделно от инцидента е с ТЕЛК- 76% намалена неработоспособност с водеща диагноза психотравма от загубата на съпруга си - дисоциативно /конверсионно/ разстройство. Има и други заболявания, които от стреса от инцидента имало голяма вероятност да се задълбочат. Твърди, че в състояние на афект и предизвикана от Ц. я ударила, за което е осъдена.
Целта й била да й продаде имота. Като се засекат в Лозница, Ц. й се смее и подиграва, а ищцата затаявам в себе си емоциите си. Ц.М. следва да понесе и гражданските последици от деянието си. Макар и непълнолетна, тя е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. За причинените от нея вреди отговаря й родителя с когото живее, а именно нейната майка й Г. А. М.. Отговорността по чл. 48 от ЗЗД се основава на задължението на родителите да упражняват контрол върху поведението на е навършилите пълнолетие деца и да ги възпитават така, щото да не вредят на другите. На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Представя присъда по
НОХД
№181/20г. на
РРС;изп.лист;решение на
ТЕЛК;епикриза;ПДИ. Има искане за прилагане на НОХД №181/20г. на РРС и разпит на трима свидетели. Ответницата Ц. Г. М. не е отговорила в срок.
ДОКЛАДВА приложените към исковата молба писмени доказателства и отговора.
АДВ. М.: Нямаме възражения по доклада. Водим двама свидетели – Н.Р.М. и Ц.Г.Т..
ОТВЕТНИЦАТА:
Нямам доказателствени искания. възражения по доклада.
Нямам
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства, а 3 именно присъда от 16.07.2020 г. по НОХД № 181/20 г. на РРС, изпълнителен лист, експертно решение № 2172 от 16.10.2019 г., епикриза от отделение по нервни болести към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разграц, покана за доброволно изпълнение, справка от Агенция по вписванията – 2 бр.
ДОПУСКА до разпит като свидетели Н.М. и Ц.Т..
СНЕМА самоличността на Н.М..
Н.Р.М., л.к. ********** от МВР гр. Разград, на 31 години, неомъжена, неосъждана, дъщеря на ищцата.
Н.М.: Желая да дам свидетелски показания.
СВИДЕТЕЛКАТА предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 от НК и същата обеща да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА МУСТАФА: След инцидента майка ми се чувстваше зле. Тежко го прие. Ответницата беше обрала апартамента на майка ми. майка ми тогава беше в едно здравно заведение. Ответницата имаше ключ до апартамента за да гледа кученцето. След случката имаше много разправии.
Майка ми го преживя тежко това нещо, затвори се в себе си. каза ми, че не се чувства добре, направо се разболя от нерви. Постоянно се тормозеше, че момичето е обрало апартамента, защото бижутата в апартамента не бяха лично на майка ми. Майка ми спря да излиза, затвори се в къщи, спря да общува с хората. Това продължи дълго време. Дори мога да кажа, че и досега е така. Преди това тя беше общителен човек, не се спираше, излизаше навън, разхождаше се с кучето. Сега си стои в къщи, не излиза, не говори с хората, затвори се в себе си. тя има заболяване свързано с гушата и нервите. По едно време дори беше на легло и ходех да й нося ядене. Аз живея в с. Манастирци.
Всеки ден се виждаме с майка ми, защото аз работя в гр. Лозница.
Продължителността на тези дела беше причината да не излиза от къщи.
Бижутата бяха скъпи, които изчезнаха от апартамента. Не стига, че е виновно момичето, то започна да я съди, че майка ми я била обидила и я обвинила, че е обрала жилището й. майка ми много преживя това нещо. Срамува се да излезе навън. В цяла Лозница момичето разправя какво се е случило, 4 изкарваше майка ми виновна. Момичето работеше в няколко заведения в гр.
Лозница.
ОТВЕТНИЦАТА: Нямам въпроси към свидетелката.
СНЕМА самоличността на свидетелката Ц.Т..
Ц.Г.Т., л.к. № ******** от МВР гр. Разград, на 22 години, неомъжена, неосъждана, без родство със страните.
СВИДЕТЕЛКАТА предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 от НК и същата обеща да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА Ц.Т.: Познавам А., тъй като сме съседи. В града се разчу това, била съм свидетел на много неща, които е вършила Ц.. След случая А. много се промени. Говоря за кражбата, която е извършила Ц..
Преди познавах А.. Беше винаги позитивна и усмихната. Сега се вижда, че не е добре. Дори от мен се отдръпна, въпреки че преди това бяхме близки.
Разбрах, че тя е допуснала Ц. до себе си и след този инцидент се е разочаровала от цялото общество. С А. общувам всеки ден. Тя живее над моя апартамент. В една сграда живеем. Била съм свидетел като стигна до задух и аз й дадох вода. Мисля, че преди Никулден беше това. Бях отишла при нея да ми помогне за една информация. Аз много се изплаших. Тя ми каза, че не е отсега така. Вечер не можела да спи, задушавала се. Когато не е добре аз съм разхождала кученцето й. четири, пет пъти съм разхождала кученцето. Това нейно състояние е на база тази кражба, защото преди това беше различен човек. Това нейно състояние продължава и до момента. А. ми сподели, че след тази кражба се е влошило състоянието й. след този инцидент тя се беше затворила в къщи. Не е приемала покани. Беше се отдръпнала от мен.
Буквално се беше затворила в себе си, не излизаше много.
ОТВЕТНИЦАТА: Нямам въпроси към свидетелката.
АДВ. М.: Няма да соча други доказателства. Представям списък с разноски.
ОТВЕТНИЦАТА: Няма да соча други доказателства.
5