Присъда № 7 от 19.05.2022, Районен съд - Кубрат

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 7/19.05.2022 ГОД. ПО НОХД № 169/2021

ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура – Разград, ТО–Кубрат обвинителен акт ведно с материали по Досъдебно производство № 290ЗМ–347/2019 г. по описа на РУ–Кубрат, както следва:

– срещу И. П. Е. от гр. Разград, за това, че на 10.10.2019 г. по път II-49 при извършване на строително-ремонтна дейност на обект „Превантивен ремонт на път II-49: Търговище-Разград-Кубрат-Тутракан“, от км 54+965 до км 63+985 трети участък, в района на с. Каменово, обл. Разград, на км.

63+8000, в условията на независимо съпричиняване с Т. Х. Х. от с. Раковски, обл. Разград, причинил на С. С. ИЛ. от с. Градина, обл. Разград, назначен на длъжност „работник, строителство“ при „Пътно строителство“ АД тежка телесна повреда, изразяваща се в оперативна ампутация до нивото на средна трета на големия пищял и малкия пищял на дясна подбедрица, което се отнася до медико-биологичния критерий загуба на крак (като същото е в причинно следствена връзка с претърпяната травма на 10.10.2019 г.), състоянието е трайно и необратимо – за цял живот, поради немарливо изпълнение на занятие и правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, в качеството си на „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 т“ – при управление на тежкотоварен автомобил марка MAN TGA 41.410, с peг. № *** (тип самосвал), с четири оси, натоварен с битумизиран трошен камък, при извършване на строително-монтажна дейност движещ се по лявата лента, с цел придвижване към асфалтополагащата машина, е нарушил правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд, а именно:

– чл. 57, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г.): „При работа с машини и съоръжения, които създават опасна зона, се подават предупредителни сигнали“;

– чл. 58 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: (1) Сигнали с ръце и/или вербална комуникация се използват в случаите, когато се изискват, за направляване на работещите, извършващи рискови ши опасни маневри. (2) Сигналистът използва движенията на ръцете (китките) за направляване на маневрите или за указване начина на маневриране на работещ (оператор, машинист и др.), който приема сигналите. – не е изчакал подаването на сигнал за придвижване и позициониране на тежкотоварния камион към асфалтополагащата машина;

1

– чл. 33 от ЗЗБУТ (обн. ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г., изм. ДВ, бр. 40 от 18.05.2010 г.) – „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции“;

– т. 6 от Длъжностна характеристика (подписана на 13.08.2012 г.) – „Спазва правилата за безопасност на движение по пътищата“ – чл. 5(2) от Закон за движение по пътищата „с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ не е бил внимателен и предпазлив към работещо на пътя лице, което се явява уязвим участник в движението;

– чл. 3, т. 2 от Правилник за прилагане закона за движение по пътищата, „участниците в движението са длъжни: да пазят живота и здравето на хората“ – като участник в движението, не е изпълнил задължението си да пази здравето на стоящия на пътното платно –престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК;

– срещу Т. Х. Х. от с. Раковски, обл. Разград, за това, че на 10.10.2019 г. в качеството на технически ръководител на строителен обект „Превантивен ремонт на път II-49: Търговище-Разград-Кубрат-Тутракан“, от км 54+965 до км 63+985 трети участък, в района на с. Каменово, обл. Разград, на км.

63+8000, при извършване на, строително-монтажни работи (СМР, превоз с тежкотоварен автомобил марка MAN TGA 41.410, с peг. № *** (тип самосвал), с четири оси, натоварен с битумизиран трошен камък, собственост на „Пътконсулт“ ООД гр. Разград, с водач И. П. Е. от гр. Разград, в условията на независимо съпричиняване с ИВ. П. Е. от гр. Разград, причинил на С. С. И. от с. Градина, обл. Разград, назначен на длъжност „работник, строителство“ при „Пътно строителство“ АД тежка телесна повреда, изразяваща се в оперативна ампутация до нивото на средна трета на големия пищял и малкия пищял на дясна подбедрица, което се отнася до медико-биологичния критерий загуба на крак (като същото е в причинно следствена връзка с претърпяната травма на 10.10.2019 г.), състоянието е трайно и необратимо – за цял живот, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не изпълнил следните свои задължения като технически ръководител на обекта, а именно:

– чл. 26, т. 10а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г.), „Техническия ръководител определя: а) работната зона и границите на опасната зона при преместване на строителни машини и механизация на строителната площадка; в случаите, когато машинистът няма достатъчна видимост, техническият ръководител определя към него 2 сигналист“ – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК.

С определение в съдебно заседание на 16.11.2021 г. С. С. И. е конституиран като частен обвинител в процеса.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатите обвинения срещу двамата подсъдими. Излага становище, че от събраните в съдебното производство доказателства се установява по категоричен начин, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е внесен обвинителния акт, като същите са нарушили правилата за безопасност и здраве, установени в Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, а подсъдимият Е. – и разпоредбите на ЗДвП и на ППЗДвП, което е довело до причиняване на телесните повреди на пострадалия. Прокурорът предлага на всеки от подсъдимите следва да бъдат наложени наказания при превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства с оглед чистото им съдебно минало, добрите характеристични данни, оказването на помощ на пострадалия, а именно „лишаване на свобода“ за срок от три месеца при отлагане на изтърпяването им за срок от три години.

Повереникът на частния обвинител С. С. И. поддържа повдигнатите от прокурора обвинения срещу двамата подсъдими. Сочи, че безспорно е установено по делото, че доверителят му е пострадал вследствие на виновно поведение на подсъдимите, изразяващо се в нарушение на правилата за безопасни условия на труд и правилата за движение по пътищата, което обосновава съставомерността на деянието им от обективна и субективна страна. Отправя искане за признаване на всеки от подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение, като счита, че наказанието не следва да е на минимума, предвид причиненото на доверителя му телесно увреждане.

Защитникът на подсъдимия И. П. Е. – адв. П., настоява за оправдаването му по повдигнатото му обвинение. В пледоарията си адв. П. излага подробни съображения за недоказаност на обвинението. Заявява, че вещото лице по назначената повторна СТЕ категорично е заявил, че предвид създадената организация на движение, предвид видимостта в конкретния пътен участък не е било необходимо да има нарочен сигналист. Подсъдимият П. се е движил в лявата лента, не се е движил със скорост, която да му пречи да възприема намиращите се в близост и машини, и съоръжения, и работници, възприел е, че пострадалият е на работното си място и вече когато минал покрай него, го ударил със страничната дясна част на камиона. Експертът е посочил, че водачът на товарния автомобил не е можел да възприеме движението на работника. Твърди, че подзащитният й при упражняване на неговата професия шофьор на товарен автомобил не е извършил посочените в обвинителния акт нарушения, поради което пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Аналогични съображения излага и защитникът на подс. Т. Х. Х. – адв.

3

Х.. Същият сочи, че обвинението срещу подзащитния му не е конкретизирано, като е посочено само, че е нарушил т.10а на чл.26 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, без да е посочено на кои машини е следвало да определи опасната зона, тези машини премествали ли са се по някакъв начин, кой машинист е нямал видимост, за да му се определи сигналист. Заявява, че в обвинителния акт прокурорът е посочил, че вследствие на изсипването на чакъла се е вдигнал прах и св. И. инстинктивно се е дръпнал леко назад и че пострадалият е ударен странично в областта на дясната част на кабината. Доколкото подзащитният му като технически ръководител е имал задължение да предвижда всички действия на участниците в строителния процес, които могат да способстват за настъпване на някакви трудови злополуки, то той не може да носи отговорност и да предвижда инстинктивните действия на който и да било, така както е посочено в обвинителния акт. Искането е за оправдаване на подс. Х. по повдигнатото му обвинение.

При упражняване на правото им на последна дума всеки от двамата подсъдими настоява да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.И. П. Е. е

60-годишен, с българско гражданство, женен, неосъждан, с основно образование, работи като шофьор.

Подс. Т. Х. Х. е 56-годишен, с българско гражданство, женен, неосъждан, със средно-специално образование, работи.

Като част от програмата за поддържане на републиканските пътища на територията на северен централен район, е бил сключен договор между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Консорциум „ТРП Разград 2014“ за строителство на обект „Превантивен ремонт на път П-49:Търговище-РазградКубрат-Тутракан трети подучастък“ от км 54+965 до км 63+985. Част от този консорциум и изпълнител на обекта е била фирма „Пътно строителство“ АД гр. Разград, която от своя страна ангажирала за транспортиране на необходимите за ремонта строителни материали тежкотоварни автомобили над 12 т, собственост на „Пътконсулт“ ООД гр. Разград.

Двете търговски дружества сключили договор досежно отсечката „Път II-49 Кубрат–Каменово“, а на 01.10.2019 г. и Споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно уговореното товарните автомобили на „Път консулт“ ООД транспортирали трошен камък от кариера Кубрат към ремонтирания пътен участък за полагане на трошенно-каменна настилка, върху която следвало полагане на асфалт. Шофьори на товарните камиони били подсъдимият И.Е., както и свидетелите Д.Д. и К.К..

Със Заповед № РД 15-57/19.08.2019 г. изпълнителният директор на 4

„Пътно строителство“ АД гр. Разград е наредил П. И. П.– технически ръководител да упражнява техническо ръководство по време на изпълнение на видовете СМР и да отговаря за временната организация и безопасността на движението при изпълнение на СМР на обект „Превантивен ремонт на път П-49:Търговище-Разград-Кубрат-Тутракан трети участък“ от км 54+965 до км 63+985. Инж. М. С.-С. – инспектор здраве и безопасност в същото АД – да изпълнява задълженията на координатор по здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение на СМР в същия обект. Експертът сочи, че щом подс. Х. е провеждал ежедневните инструктажи и в обясненията си е посочил, че е технически ръководител на бригадата, то той отговаря за създаването и контрола на безопасната организация на работите по ремонта на пътя.