Решение № 4137 от 23.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4137 гр. Пловдив, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330115665 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от Банка ДСК АД срещу З. Г. И. по реда на чл.

422 ГПК. Твърди се, че е сключен договор за кредит от 22.12.2022 г., по силата на който на ответника била предоставена сумата в размер на 60 000 лв., като срокът за издължаване бил 120 месеца. ГПР по кредита бил в размер на 5,97%.

В договора било уговорено, че в случай на забава повече от 90 дни настъпвали предпоставките за предсрочна изискуемост на целия кредит, който започвал да се олихвява с лихвена надбавка за забава в размер на 10%. Тъй като ответникът преустановил плащанията и не погасил 12 месечни вноски, банката подала заявление по чл. 417 ГПК, като ответникът подал възражение срещу заповедта. Ето защо ищецът иска съдът да установи вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, а именно главница в размер на 58 636,90 лв., договорна лихва в размер на 3286,66 лв. за периода 01.04.2023 – 24.03.2024 г., обезщетение за забава в размер на 233,43 лв. за същия период, обезщетение за забава в размер на законната лихва - 808,60 лв. за периода 25.03.2024 – 29.04.2024 г,. както и разходи по изискуем кредит в размер на на 120 лв. Претендира се законна лихва от подаване на заявлението, както и разноските в двете производства. Твърди, че ответникът бил уведомен за предсрочната изискуемост с покана от ЧСИ А.. При евентуалност обявява предсрочна изискуемост с исковата молба. Твърди, че датата на предсрочна изискуемост е 25.03.2024 г. – датата на връчване на поканата. По отношение на обезщетението за забава в размер на 233,43 лв. сочи, че същото представлява договорено между страните обезщетение съгласно клаузите на договора, а по отношение сумата 808,60 лв. твърди, че същата съставлява 1 законна лихва. За първото обезщетение, уговорено в договора, твърди да е формирано съгласно нормата на чл. 16 от ОУ към договора и че същата е в размер на 10%, като се формира независимо от договорната лихва.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита иска за неоснователен и недоказан. Възразява да е настъпила предсрочна изискуемост, като твърди, че никога не му е изпращано уведомление за това.

Оспорва размера на непогасената главница и договорна лихва до момента на твърдяната изискуемост, оспорва съдържанието и подписите на договора за кредит за текущо потребление, като моли същите да се представят в оригинал.

Възразява, че договорът е недействителен, моли за отхвърляне на исковете и да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявене са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и чл. 92 ЗЗД, за основателността на които следва да са настъпили следните юридически факти: сключването на действителен договор за потребителски кредит, усвояването на сумата по заема, наличието на писмена уговорка за възнаградителна лихва, както и в алид н и уговорки за дължимост на обезщетение за забава и такси при изискуем кредит, настъпването на изискуемост за плащането на тези задължения.

Установява се от представения договор за кредит, съгласно чл.9.2. от договора, че потребителят ползва преференциален лихвен процент срещу ползване на пакет „ДСК Флекси 4“. Съгласно чл.11, ГПР е в размер на 5,97 %, а съгласно чл.20.1 страните уговорили следните такси: такса за разглеждане и одобряване на кредита – 450 лв., такса за експресно разглеждане - 50 лв., такси за предоговаряне на условията по кредита. От същия договор се установява, че е отпусната сума в размер на 60 000 лв. От приложените към договора Общи условия се установява от чл.7.1, че ГПР включва лихви, таксите по договора и възнаграждения за посредници, а общодължимата сума включва същите разходи и главницата.

Установява се от погасителния план, че потребителят дължи и застрахователна премия, която за целия срок на договора е в размер на 6346.80 лв. – повече от 10 % от главницата, като за сключването и начисляването на застраховка се споменава единствено в погасителния план, без същата да е упомената в договора или общите условия. В общодължимата сума, от друга страна, не са включени останалите такси, посочени в договора – такси за предоговаряне.

Въз основа на изложеното, съдът намирам, че правата на потребителя са нарушени до степен, водеща до извод за недействителност на договора.

На първо място, макар в погасителния план да е вписано, че застраховката не е задължително условие за сключване на договора, нейният размер от над 10 % от размера на главницата я определя като разход по кредита. В решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 Съдът на ЕС е задал още един критерий, въз основа на който разходи за допълнителни услуги 2 попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ – с оглед пропорцията между размера на допълнителната услуга и размера на кредита.

В случая размера на застраховката е значителна част от размера на главницата.

Като разход по кредита застраховката следва да бъде включена при изчисляване на ГПР, което не е сторено съгласно чл.7.1. от ОУ, който ясно сочи, че в ГПР се включват само лихви, такси и възнаграждения за посредници. С това се нарушава чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК относно изискването за посочване в договора на ГПР.

Последната норма е нарушена и по отношение на общодължимата сума .

Установява се от погасителния план, че в нея е включена само таксата от 450 лв., но не и таксите за предоговаряне в размер на 0,5 % от остатъка от кредита при предоговаряне на лихвен процент, респективно - на 50 лв. при първо предоговаряне на друго условие по договора и по 10 лв. за всяко следващо.

Тези такси съставляват конструкция, предназначена да прикрие действителни разходи по кредита, тъй като прикриват печалба за кредитора, който не престира нищо в замяна на таксите за предоговоряне. Последният процес е част от възможността за изменение на договора и никоя страна не дължи на другата възнаграждение за съгласието по изменение на договор. Съгласно вече цитираното решение на СЕС, тези такси също са част от общите разходи по кредита и следва да намерят отражение в ГПР и общодължимата сума. Без значение е, че те биха се начислили само в случай на предоговораряне, тъй като общодължимата сума следва да отразява всички разходи, вкл. бъдещи разходи, които са предвидени в договора. Посочената в погасителния план обща сума, обаче, не включва тези такси.

Налице е несъответствие между ГПР, от една страна, за което е посочено, че включва всички такси по Тарифата на банката, но не включва застраховката, и общодължимата сума, която включва застраховката, но не и всички уговорени в договора такси.

Поради нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, на основание чл.22 ЗПК, договорът за кредит е недействителен и се дължи само чистата стойност на кредита по чл.23 ЗПК. На отхвърляне подлежат останалите вземания за възнаградителна лихва, обезщетения за забава и такси при изискуем кредит.

Следва да се посочи, че тези вземания на собствено основание почиват на неясни или нищожни клаузи. Така, клаузата за лихвения процент е неравноправна, тъй като дава преференция на потребителя срещу пакет от услуги „ДСК Флекси – 4“, за който липсва каквато и да е информация в договора, общите условия и погасителния план какво представлява.

Клаузата за обезщетение за забава съгласно чл.16.1 от ОУ противоречи на чл.33 от ЗПК, тъй като определя обезщетението за забава над размера на законната лихва. Обяснението на ищеца в уточняваща молба 1.11.2024г., че тази клауза само предупреждавала потребителя, че възнаградителната лихва продължава да се начислява до датата на изплащане на просрочието, всъщност потвърждава извода на съда. Възнаградителна лихва, начислявана след падежа на вноската върху същата тази вноска, вече има обезщетителен характер. Към нея се добавя и наказателна надбавка от 10 %. С това се нарушава чл.33 ЗПК и клаузата е нищожно поради противоречие със закона.

3

Нищожна е и клаузата за разходи за изискуем кредит в размер на 120 лв., тъй като сумата отново се дължи за забавата на длъжника в отклонение на чл.33, ал.1, вр. с ал.2 от ЗПК, според която норма кредиторът няма право на друго обезщетение за забавата, освен законната лихва.

Въз основа на изложеното, може да се направи извод, че на основание чл.23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита, а останалите вземания подлежат на отхвърляне. Част от тях подлежат на отхвърляне и на собствено основание, както подробно бе изложено по-горе. При това положение безпредметен остава въпросът за предсрочната изискуемост.

Установява се от заключението на ССЕ, което се кредитира от съда, че потребителят е усвоил сумата от 60 000 лв., а е погасил обща сума от 2283,23лв. Ето защо дължимият остатък от чистата стойност на кредита е в размер на 57 716,77 лв., чиято дължимост следва да се установи, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 07.05.2024г., до окончателното плащане, а за горницата до предявената главница, искът да се отхвърли. На отхвърляне подлежат и всички останали искове.

Разноските следва да се присъдят по съразмерност. Ответникът е поискал разноски, но не е доказал да е сторил такива. Ищецът е сторил следните разноски: 1261,71 лв. за държавна такса в заповедното производство, юрисконсултско възнаграждение - 50 лв. в заповедното производство и 150 лв. в исковото, или общо 200 лв. и 440 лв. за експертиза. По съразмерност следва да му се присъдят: 1154,33 лв. за държавна такса в заповедното производство, 182,98 лв. – юрисконсултско възнаграждение общо за заповедното и исковото производства; 402,55 лв. – разноски за експертиза.

Ищецът е останал задължен за държавна такса в исковото производство в размер на 1365,23 лв., за която следва да бъде осъден.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, че З. Г. И., ΕΓΗ **********, адрес: ***, дължи на „Банка ДСК“ АД с ЕИК: 121830616 и адрес: гр. София, УЛ.“МОСКОВСКА“ 19, р-н Оборище, на основание чл.23 от ЗПК, следната сума, за която е издадена Заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 7769/2024г. по описа на ПРС, а именно: сумата в размер на 57 716,77 лв. – неплатен остатък от чистата стойност на кредита по Договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване за заявлението в съда - 07.05.2024г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 57 716,77 лв. до претендираната като главница сума от 58 636,90 лв.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД,чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че З. Г. И. с ΕΓΗ **********, дължи на „Банка ДСК“ АД с ЕИК: 121830616, следните суми, за които е издадена Заповед по 4 чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 7769/2024г. по описа на ПРС, а именно: договорна лихва в размер на 3286,66 лв. за периода 01.04.2023 – 24.03.2024 г.; обезщетение за забава в размер на 233,43 лв. за периода 01.04.2023 – 24.03.2024 г.; обезщетение за забава в размер на законната лихва - 808,60 лв., за периода 25.03.2024 – 29.04.2024 г.; разходи по изискуем кредит в размер на на 120 лв.

ОСЪЖДА З. Г. И. с ΕΓΗ **********, да плати на „Банка ДСК“ АД с ЕИК: 121830616, разноските по делото: 1154,33 лв. за държавна такса в заповедното производство, 182,98 лв. – юрисконсултско възнаграждение общо за заповедното и исковото производства; 402,55 лв. – разноски за експертиза.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД с ЕИК: 121830616, да плати на Държавата, в полза бюджета на Съдебната власт, по сметка на РС Пловдив, сумата в размер на 1365,23 лв. – държавна такса за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.