Акт от 21.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16464 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110155258 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от „МОДУЛ“ ЕООД против *** осъдителен иск с правно основание чл. 50 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 7122,39 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди върху собствения на ищеца лек автомобил с марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ***, в резултат на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 06.07.2022 г. около 05:15 часа на 124-126 км на Околовръстен път в гр. София ( в близост до автомобилен център за гуми „Диана“ в посока „Ринг Мол“) вследствие на изскочила на пътното платно крава, собственост на ответника, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 06.07.2022 г. около 05:15 часа служител на ищеца управлявал служебен автомобил с марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № *** когато на 124-126 км на Околовръстен път в гр. София ( в близост до автомобилен център за гуми „Диана“ в посока „Ринг Мол“) на пътното платно внезапно се появила крава собственост на ответника. В резултат на внезапната поява на животното на пътя възникнало пътнотранспортно произшествие между собствения на ищеца лек автомобил и кравата, вследствие на което по моторното превозно средство били нанесени редица щети. В исковата молба са изложени твърдения, че след удара автомобилът бил в невъзможност да продължи движение на собствен ход, като установените щети са на обща стойност 7122,39 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че сторените разходи, за да бъде приведено моторното превозно средство отново в движение, възлизат на сумата в размер на 7122,39 лева, явяваща се сбор от стойност на фактури за извършени услуги и части. Представителят на ищеца поддържа, че във връзка с произшествието била образувана пр.пр. № 34709/2022 г. по описа на Софийска районна прокуратура, в хода на която посредством поставената ушна марка на кравата било установено, че ответникът е собственик на животното предизвикало процесното пътнотранспортно произшествие. По изложените твърдения е направо искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 7122,39 лева, представляваща направени от ищеца разноски за възстановяване на увредения лек автомобил, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателно погасяване на вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК 1 особен представител адвокат Н. Дакова – Николова от САК, оспорва предявената искова претенция по размер. С подадения отговор основанието на исковата претенция не е оспорено, като изрично е посочено, че за собственика на животното е налице обективна, безвиновна отговорност, обвързана с причиняването на щетите. Изложени са твърдения, че част от представените ведно с исковата молба документи касаят направени разходи за отстраняване на идентични повреди върху собствения на ищеца лек автомобил, като са посочени конкретни фактури, в които се констатира дублиране на вложени части на различни цени и на различни дати. Направено е искане искът да бъде отхвърлен като недоказан по размер.

С протоколно определение от 06.06.2025 г. е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличение на размера на същия, като вземането се счита предявено за сумата от 11011,33 лева. Представителят на ответника оспорва увеличеният размер на исковата претенция, като сочи, че от приетите по делото доказателства се установява стойността на причинените вследствие на процесното произшествие вреди, а именно стойността на направените разходи за отстраняване на повредите възлиза на сумата в размер на 7122,39 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна на спора следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 50 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 50 ЗЗД урежда особен вид обективна, безвиновна отговорност за вредите, произлезли от вещи и от животни, като отговорността се носи от собственика на животното, както и от лицето, което упражнява надзор върху него. Фактическият състав на отговорността включва следните елементи: настъпване на вреда; причиняването от животно; притежаване на животното от ответника, респ. упражняван от него надзор върху животното към момента на увреждането, и причинно-следствена връзка между действието на животното и вредоносния резултат. Изложеното налага, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие вследствие на внезапно появила се на пътното платно крава, която е собственост на ответника, в резултат на което събитие са настъпили имуществени вреди – повреди върху собствения на ищеца лек автомобил, както и размера на вредите. В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на посочените обстоятелства, съответно да установи, че е погасил вземането.

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът притежава право на собственост върху процесния лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ***. От приетите като писмени доказателства документи, представени от Министерство на земеделието и храните, Българска агенция по безопасност на храните, Областна дирекция по безопасност на храните – София-град, а именно акт за установяване на административно нарушение № 0001367/08.07.2022 г., съставен срещу ответника ***, протокол № 294/06.07.2022 г., предписание № 295/06.07.2022 г., протокол № 297/07.07.2022 г. и предписание № 304А/08.07.2022 г., се установява, че по повод постъпил сигнал за процесното произшествие са извършени проверки на животновъден обект № 1415- 0028, находящ се в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Захари Зограф“ № 16, чийто собственик е ответникът, в който се отглеждат едри преживни животни. При проверките е констатирано, че животните са напускали обекта без надзор, както и че отглежданите в него животни не са надлежно идентифицирани и регистрирани, поради което на ответника са дадени предписания и е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 132, ал.

1, т. 1, т. 8 и т. 9 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Актът е връчен лично на ответника на 08.07.2022 г., като същият е удостоверил с подписа си получаването му.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения относно възникването, механизма и причинените в резултат на процесното произшествие вреди като писмено доказателсто по делото е приет протокол за пътнотранспортно произшествие № 1865337/06.07.2022 г. от автоконтрольор при СДВР, съдържащ схема на произшествието и описание на видимите 2 щети по автомобила.

Спорният по делото въпрос е относно размерът на вредите, причинени на собствения на ищеца лек автомобил, възникнали вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, респ. в какъв размер в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, се установява, че описаните в протокола за ПТП и представена на вещото лице калкулация щети се намират в пряка причинно-следствена връзка с възникнало пътнотранспортно произшествие, като стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, възлиза на 11011,33 лева. При изслушване в открито съдебно заседание на 03.06.2025 г. вещото лице изрично разяснява, че посочената в заключението средна пазарна цена осреднява стойностите между цените на официалния представител на марката и тези на алтернативните доставчици. Едновременно с това вещото лице категорично сочи, че от приложените по делото разходни документи се установява, че при извършеното възстановяване на процесния автомобил са били вложени единствено алтернативни части, доставени от алтернативен доставчик, чиито цени са значително по-ниски от посочените в заключението. Експертът изрично сочи, автомобилът може да бъде възстановен от алтернативни доставчици, в който случай стойността на ремонта ще бъде по-ниска от среднопазарната. Вещото лице разяснява, че реалната стойност на вложените при ремонта на автомобила части е тази по представените от ищеца фактури, като при извършване на ремонт с влагане на алтернативни части моторното превозно средство е напълно годно и безопасно за ползване.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението при непозволено увреждане има за цел да възстанови имущественото състояние на увреденото лице такова, каквото то би било, ако не беше настъпило деликтното събитие, но не и да доведе до неговото неоснователно обогатяване за сметка на причинителя на вредата. Ето защо, когато увредената вещ е била фактически възстановена, действителният размер на вредата се определя от реално необходимите и сторени за възстановяването разходи, а не от хипотетичната стойност на един неизвършен ремонт, изчислена на база средни пазарни цени. В настоящия случай по делото се установява, че процесният лек автомобил е бил ремонтиран, като при ремонта са били вложени части, доставени от алтернативни доставчици, стойността на които е удостоверена с представените ведно с исковата молба фактури и възлиза на първоначално заявената искова сума в размер на 7122,39 лева. Както бе посочено, вещото лице категорично разяснява, че извършеното по този начин възстановяване прави автомобила напълно годен и безопасен за ползване, т.е. с вложените алтернативни части е постигнат именно резултатът, към който е насочено обезщетението за имуществени вреди – вещта е приведена в състоянието, в което се е намирала преди увреждането, годна да изпълнява предназначението си. Ето защо съдът приема, че действителната стойност на причинените на лекия автомобил собственост на ищеца вреди възлиза на сумата в размер на 7122,39 лева. Определената от вещото лице стойност от 11011,33 лева, изчислена на база средни пазарни цени, надхвърля действително претърпяната от ищеца вреда, доколкото същата отчита и цените на официалния представител на марката, каквито части по автомобила не са влагани. Присъждането на обезщетение в този размер би довело до обогатяване на ищеца за сметка на ответника, което е недопустимо. Поддържаният от процесуалния представител на ищеца довод, че влагането на алтернативни части, макар и да прави автомобила годен за използване, намалява качеството на вещта, е останал недоказан по делото – напротив, от заключението на вещото лице се установява обратното, а именно, че автомобилът е напълно годен и безопасен за ползване.

В допълнение следва да се посочи, че доказателства за направата на други разходи за 3 ремонт на процесния автомобил, извън удостоверените с представените фактури, не са ангажирани по делото. Заявеното от процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание на 03.06.2025 г., че част от ремонтните дейности са били извършени от служители на ищцовото дружество и че действително сторените разходи надхвърлят отразените във фактурите суми, е останало недоказано, като вещото лице изрично сочи, че фактурите са общи, без разбивка, и от съдържанието им не може да се установи какъв обем труд е включен в тях. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК неблагоприятните последици от недоказването на тези обстоятелства следва да бъдат възложени върху ищеца, чиято е доказателствената тежест.

Предвид изложеното предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 50 вр. чл.