Определение № 2949 от 07.03.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2949 гр. София, 07.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л. Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Л. Луканов Въззивно гражданско дело № 20211100512879 по описа за 2021 година

Производство е по реда на чл. 274 – чл. 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба вх. № 25123258/26.07.2021 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), изходяща от ответника Л. М. С., действаща чрез упълномощения адвокат М. В. Д., срещу определение № 20154259 от 08.07.2021 г., постановено по гражданско дело № 63397/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 83 състав, с което се постановява връщане на детето А.В. П.а при нейния родител и законен представител – В. Л. П..

Обжалваното определение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че не са събрани доказателства за наличие на важни причини по смисъла на чл. 126, ал. 2 от СК. Жалбоподателят сочи, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 15 от ЗЗДт, тъй като не е изслушал детето, нито е приел социален доклад по делото. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Не сочи доказателства. Не претендира разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна В. Л. П., чрез упълномощения адв. П. Е. Б. от АК – гр. Перник, оспорва частната жалба като неоснователна. Излага съображенията си и претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като прецени данни по делото и обсъди изложените доводи и възражения, приема следното от фактическа страна:

С обжалваното определение районният съд, на основание чл. 126, ал. 2 от СК, е постановил връщане на детето А.В. П.а при нейния родител и законен представител В. Л. П. (молител по делото) с адрес в гр. София, кв. ******* на когото са възложени родителските права и е определено местоживеенето на детето при него, съгласно влязло в сила решение № 206270/01.09.2017 г., постановено по гр. д. № 2606/2017 г. по описа на СРС, потвърдено от СГС и ВКС при осъществен инстанционен контрол.

1

Съгласно цитираното решение на СРС, на майката Л. М. С. е определен режим на виждане с детето. В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел за недоказано наличието на важни причини, които да налагат детето А. да живее отделно от баща си и в този смисъл е намерил за неоснователно отклоняването на детето от местоживеенето му. Не е кредитирал твърденията за „емоционална привързаност“ на детето към майката, доколкото е приел това за нормално предвид възрастта на детето и не представляващо „важна причина“. Счел е, че бащата не е имал възможност да поеме грижите за детето си, поради доминантното поведение на майката, което е възпрепятствало адаптацията на детето към членовете на новото си семейство. Приел е, че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че бащата не желае или е в невъзможност да се грижи за детето, че не притежава материални или финансови невъзможности за това, или пък че поведението му е опасно за личността, здравето и възпитанието или имуществото на детето.

При така изложеното от фактическа страна, Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок.

Наличието на образувано производство с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, инициирано от майката Л. С. пред СРС, не е преюдициално по отношение на искането с правно основание чл. 126, ал. 2 от СК, доколкото по спора за упражняването на родителските права и местоживеенето на детето е постановено съдебно решение, което има действие по отношение на всички (арг. от чл. 297 от ГПК). С оглед изложеното и съобразявайки задължителните указания, дадени с определение № 844 от 25.03.2022г., постановено по ч. гр. д. № 790/2022г. по описа на Апелативен съд – София, жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Пред Софийски районен съд е образувано дело по молба на В. Л. П. - баща на А.В. П.а, родена на 12.05.2006 г. за връщане на детето, отклонено от местоживеенето му - с правно основание чл. 126, ал. 2 от СК. Съгласно чл. 126, ал. 1 и ал. 2 от СК родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно и когато детето се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане на детето, след като го изслуша.

От събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, както и проведеното лично изслушване на молителя (въззиваем по настоящото производство) е установено неизпълнение на съдебно решение относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето А. П.а, като последното е преустановило изцяло връзката със своя баща и е било отклонено от местоживеенето си от майка си през м. декември 2020 г., когато според установения режим на лични отношения детето е отшило при нея и не е върнато при баща си.

Настоящата съдебна инстанция е изискала на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, социален доклад от ДСП – Красно село. В социалния доклад на ДСП – Красно село, актуален към 07.12.2022 г., е посочено, че майката не оказва необходимото съдействие нито за изпълнение плана за действие и постигането на заложените в него цели, нито за изготвянето на социалния доклад, изискан от настоящата инстанция. ДСП – Красно село сочи, че майката отказва да сътрудничи, независимо от отправените официални покани към нея, поради което органът на закрила е в невъзможност да даде разрешение на създалата се ситуация, която да бъде адекватна за нуждите на детето.

2

Във въззивното производство по реда на 15, ал. 1 от ЗЗДт е изслушано детето А.В. П.а, което заявява пред съда, че е живяла при баща си, заедно с неговото семейство (жена му К. и общото им дете К.) в края на 2019 г. и 2020 г. Посочва, че не желае да живее при баща си и новото му семейство, а иска да живее при своята майка.

Други доказателства не са събрани от въззивната инстанция.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Правната уредбата за местоживеенето на детето има съществено значение за защитата на неговите права и интереси. Местоживеенето на детето създава отношения между детето и родителя, който упражнява родителските права и задължения.

Последното гарантира и правото на родителя да споделя общо домакинство с детето.

От една страна така се обезпечава изпълнението на родителските задължения, а от друга се осигурява създаването и поддържането на емоционална, психологическа и социална близост между родител – дете. Разпоредбата на чл. 126 от СК урежда съвместно споделено живеене на ненавършилото пълнолетие дете с родителите си.

Общото живеене се приема като един от защитимите белези на семеен живот, регламентиран в чл. 8 от ЕКПЧ и държавата следва да осигури защитата на това право.

В българското законодателство защитата на съвместното живеене се осигурява с производството по реда на чл. 126, ал. 2 от СК, който предвижда връщане на детето, което се е отклонило или е било отклонено от неговото местоживеене. Връщането се извършва по административен ред и касае възстановяването на положението отпреди отклонението на детето. Процедурата по чл. 126 от СК не представлява производство за решаване на спор за родителски права. В това производство съдът не изследва разногласията между родителите относно местоживеенето на детето. Предмет не е спор относно упражняване на родителските права и местоживеенето на детето, тъй като в тези случаи родителите разполагат с иск по чл. 123, ал. 2, изр. 2 от СК – когато родителите живеят заедно и по чл. 127, ал. 2 от СК, ако са разделени.

В настоящия случай от данните по делото се установява, че по отношение на упражняването на родителските права върху детето има постановено влязло в сила решение, с което тези права са предоставени за упражняване на бащата. Съгласно нормата на чл. 297 от ГПК страните следва да съобразяват своето поведение занапред с установеното от съда правно положение. Влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Настоящият съдебен състав също е длъжен да се съобрази със съдебно установеното правно положение и следва да постанови връщане на детето А. П.а при своя баща, макар и от изслушването на детето да се установи неговата воля и желание да живее със своята майка.

В хода на въззивното производството не бяха събраните доказателства за наличието на „важни причини“ по смисъла на чл. 126, ал. 1 от СК, които да налагат детето А. П.а да не живее с баща си. В настоящото производство съдът няма правомощие да пререшава спора относно упражняването на родителските права и да определя друго местоживеене на детето.

По изложените съображения въззивният състав приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

Разноски във въззивното производство са претендирани своевременно от въззиваемата страна, поради което съдът дължи произнасяне.

Предвид изхода от дело и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивникът дължи 3 направените от въззиваемия разноски в настоящата инстанция, които са в доказан размер на 1215 лв., от които 1200 лв. – заплатен адвокатски хонорар за производството пред въззивната инстанция и 15 лв. – за държавна такса (съгласно списък по чл. 80 от ГПК – лист 91 от делото).

Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от въззиваемия, е неоснователно по съображенията изложени в писмената защита от пълномощника на страната.

Така мотивиран и на основание чл. 278, ал. 1, изр. 2 и ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 271, ал. 1, пр. 1 от ГПК, Софийският градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20154259 от 08.07.2021 г. по гр. д. № 63397/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 83-ти състав.

ОСЪЖДА Л. М. С., ЕГН **********, да заплати на В. Л. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1215 (хиляда двеста и петнадесет) лева - разноски по въззивно частно гр. дело № 12879/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4