Решение № 514 от 11.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Р., 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20234520200886 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0004506/21.03.2023г., издадено от Директор на РД“АА“-Р. против М. М. Р., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, пр.2 и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв., а за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, във вр. с чл.6 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лв., на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена в законово установения срок жалба от адв.П.Х., пълномощник на жалб.М. М. Р., в която се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна, а алтернативно за намаляване на наказанието.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява, както и не се явява упълномощения му представител, който преди с.з. представя писмено становище с което поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не релевира становище по същата.

Районна прокуратура-гр.Р. не изпраща представител.

В жалбата се излагат доводи, че се обжалва процесното НП единствено по отношение на т.2 от него - нарушението на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, във вр. с чл.6 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, за което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лв. на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Поради това съдът намира, че нарушението по т.1 от НП е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

На 10.01.2023г., около 16,00 часа, жалб.Р. управлявал МПС – т.а. марка „Волво ФХ“, кат.N3 с рег.№****, с прикачено към него полуремарке от кат.О4, с рег.№****, като се движил по главен път Е-85, с посока на движение гр.Р., като в района на КПП“Х.П>“ гр.Р. бил спрян за проверка от св.Г.Д. – инспектор в РД“АА“-Р.. При проверката било установено, че управляваното от жалбоподателя МПС т.а. марка „Волво ФХ“, кат. N3 с рег.№**** е с две оси, а прикаченото към него ППС кат.О4, с рег.№**** е с три оси. От представените при проверката от жалбоподателя документи /в частност кантарна бележка, подписана от жалбоподателя/ било установено, че теглото на превозвания товар е 49 760 кг., което надвишава законово допустимите 40 000 кг., съгласно чл.6, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ. Поради това, св.Д. съставил АУАН № 31/10.01.2023г., а в последствие било издадено и Наказателното постановление № 38-0004506/21.03.2023г.

По делото е разпитан св.Г.Д., който пресъздава описаната в АУАН фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е частично основателна, досежно размера на наложеното наказание.

Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При извършената проверка и след представена от жалбоподателя и подписана от него кантарна бележка №7963-2/10.01.2023г. е било констатирано нарушението по чл.6, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ. В такива случай, за да е допустимо движението на ППС по републиканската пътна мрежа, е необходимо издаването на специално разрешение по реда и условията, посочени в Закона за пътищата и Наредбата. Липсата на разрешение представлява административно нарушение и води до налагане на съответната санкция от компетентни за това лица.

Вината на нарушителя е безспорно установена. Водачът на процесното ППС е бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС е натоварено до законово посочената маса с превозвания от него товар.

Съдът приема за безспорно, че от обективна страна жалб. Р. е извършил нарушението описано по-горе, което се установява от всички доказателства по делото.

От субективна страна жалб. Р. е извършил вмененото му нарушение умишлено, т.к. като водач на товарни автомобили е следвало да знаел, че не следва да управлява процесното МПС, в нарушение на разпоредбите на Закон за пътищата и подзаконовите нормативни актове.

За процесното нарушение в чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е предвидено наказание „Глоба“ в размер от 500 лв. до 3000лв. Предвид липсата на предходни нарушения на ЗДвП от страна на жалбоподателят /доказателства за противното не са представени по делото от АНО/, съдът намира, че при индивидуализиране на размера на наложеното наказание, административнонаказващия орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил наказание „Глоба” в максималния размер от 3000 лева, като не са посочени обективни причини в НП - по какви критерии е индивидуализирано това наказание. Съдът намира за установено по делото, че процесното нарушение е извършено от жалбоподателя за първи път /доказателства за противното липсват по делото/, поради което счита, че същото следва да се редуцира до „глоба“ към минималния в размер – в размер на 500лв. Отчитайки все пак, че превишаването на натовареността на всички оси е с 25% повече от законово допустимите 40 000 кг. е значително по размер, поради което и не е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да уважи частично искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направени 2 разноски за адвокатско възнаграждение не в пълния му посочен в договора за правна помощ размер от 650 лв., съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата. Спазвайки правилото на чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид предмета на делото и постъпилото със становището от АНО възражение по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, то следва да се присъдят на жалбоподателя разноски в размер на 550 лв.

По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1, т.4, вр. с ал.7, т.2, вр. с чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0004506/21.03.2023г., издадено от Директор на РД“АА“-Р. против М. М. Р., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, във вр. с чл.6 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лв., на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, като

НАМАЛЯВА наложената „Глоба“ от 3000 лв. /три хиляди лева/ – на 500лв. /петстотин лева/.

ОСЪЖДА РД“АА“-Р. да заплати на М. М. Р., с ЕГН-**********, сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В останалата му част обжалванато Наказателно постановление №231085-001511/15.05.2023г., издадено от Началник на Сектор „ПП” – ОДМВР – Р. е влязло в сила.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Р., в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________

3