Решение № 3382 от 28.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3382 гр. Варна, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110112140 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по предявени от Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу ***, Булстат **********, с адрес: гр. В., бул.

.... № ..., обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2845,36 евро (5565,04 лева), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, полагащ се за периода от 01.09.2020 г. до 24.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда – 14.11.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 419,77 евро (820,99 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 2845,36 евро (5565,04 лева), начислено за периода от 25.09.2024 г. до 14.11.2025 г.

В исковата молба ищцата Д. К. Г. излага, че изпълнявала длъжността „****“ в *** – гр. Варна. Сочи, че била назначена с трудов договор от 07.01.2019 г. със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, като считано от 07.02.2019 г. договорът станал безсрочен.

Със Заповед № РД-09-330/24.11.2022 г. трудовото й правоотношение било прекратено, като с Решение № 1088 от 31.03.2023 г. по гр. д. 589/2023 г. на Районен съд – Варна, потвърдено с Решение № 1067/27.09.2023 г. по в. гр. д. № 1525/2023 г. на Окръжен съд – Варна, уволнението било признато за незаконно и ищцата била възстановена на заеманата от нея 1 длъжност. Ищцата се явила повторно да заеме длъжността си на 01.07.2024 г., като на 28.06.2024 г. внесла в канцеларията на учебното заведение заявление с вх. № РД-3784 за ползване на платен годишен отпуск, считано от датата на явяването й на работа. С отговор с изх. № РД-1489 от 01.07.2024 г. ВрИД на *** я уведомил, че за времето от уволнението до възстановяването й на работа, независимо, че се признава за трудов стаж, няма право на платен отпуск. Със Заповед № РД-11-1153 от 09.07.2024 г. на ищцата бил разрешен отпуск в размер на 33 дни, за периода от 15.07.2024 г. до 29.08.2024 г. При явяване на работа на 30.08.2024 г. на ищцата е била връчена Заповед № РД-09-1222/23.08.2024 г., с която, поради съкращаване на щата, трудовото й правоотношение отново било прекратено.

Ищцата твърди, че със Заповед № РД-09-78/19.09.2024 г. било наредено да й бъдат изплатени следните обезщетения по чл. 224 КТ:

- за периода от 01.09.2020 г. до 14.09.2022 г. – 2 години, от който период се приспадат 7 месеца за работа при друг работодател от 08.02.2021 г. до 08.09.2021 г. в *** – гр. Б., и изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 2 брутни работни заплати, полагащо се обезщетение за 1 година и 3 месеца, по 4 дни на месец или общо 60 дни, върху БРЗ 1452,26 лева (ОРЗ 1133 + 22% клас + 70 лева ПКС), или обезщетение в общ размер на 4149 лева;

- от 24.11.2022 г. до 30.06.2024 г. – 1 година и 7 месеца, обезщетение в общ размер на 7188,08 лева.

Горните обезщетения били изплатени на ищцата на 24.09.2024 г.

Счита, че с издадената заповед неправилно е определено обезщетението за периода от 01.09.2020 г. до 14.09.2022 г. В нарушение на КТ било извършено прихващане от дължимото обезщетение по чл. 224 КТ с изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Обезщетението не било определено върху брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение – месец октомври 2022 г., което било в размер на 1986,25 лева, със среднодневно брутно трудово възнаграждение от 94,58 лева.

Неправилно бил посочен и процентът за прослужено време, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № РД-09-330/24.11.2022 г. между страните действало допълнително споразумение към трудовия договор от дата 13.10.2022 г., в което бил посочен процент за прослужено време 25%, при стаж от 25 години 08 месеца и 27 дни. Броят на полагащите се дни платен отпуск също бил определен неправилно, като не било съобразено членството на ищцата в КНСБ – 2 месеца през 2020 г., 1 месец за 2021 г. и 2 месеца през 2022 г., за които месеци, съгласно чл. 39 от действащия браншови колективен трудов договор, се полагал платен отпуск от 4,67 дни месечно, доколкото с посочения член платеният годишен отпуск на учителите членове на КНСБ бил определен на 56 работни дни годишно. Така за периода от 01.09.2020 г. до датата на уволнението 24.11.2022 г. полагаемият се платен отпуск на ищцата бил в размер на 83 дни, от които 17 дни за 2020 г., 21 дни за 2021 г. и 45 дни за 2022 г.

Поддържа, че действителният размер на полагащото се обезщетение за периода от 2

01.09.2020 г. до 24.11.2022 г. бил 7850,42 лева, върху която сума съгласно чл. 86 ЗЗД, работодателят дължал на ищцата и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.11.2022 г. до 24.09.2024 г., възлизащо на 1863,62 лева. Сочи, че съгласно правилата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, изплатеното от работодателя обезщетение от 4149 лева покрива задължението за лихва от 1863,62 лева и част от главницата от 7850,42 лева, като остава неизплатена главница в размер на 5565,04 лева, лихвата за забава върху която за периода от 25.09.2024 г. до 14.11.2025 г. възлиза на 820,99 лева.

Настоява за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***, е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва твърдяното трудово правоотношение между страните, възникнало по силата на безсрочен трудов договор от 07.01.2019 г. Сочи, че горното трудово правоотношение е прекратено от работодателя със Заповед № РД-09-752/01.09.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, като заповедта е отменена с влязло в сила Решение № 634/31.03.2021 г. по в. гр. д. № 629/2021 г. на Окръжен съд – Варна, и ищцата е възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението, считано от 04.10.2022 г. Излага, че след прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е останала без работа за периода от 01.09.2020 г. до 05.02.2021 г., когато е започнала работа при друг работодател. Поддържа, че в случай като настоящия работникът или служителят има право на обезщетение за неизползван отпуск от първия работодател само за периода до встъпването си в друго трудово правоотношение, тъй като сключването на последващ трудов договор изключва отговорността на предходния работодател. Счита и че към датата на депозиране на исковата молба правото на ищцата на иск по чл. 224, ал. 1 КТ е погасено по давност поради изтичане на 3-годишния давностен срок от възникване на правото на обезщетение, което право е възникнало от момента на възстановяването на ищцата на работа на 04.10.2022 г.

Настоява предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцата Д. К. Г. не се явява лично, представлява се от адв. И. В. от АК - Варна. Поддържа исковите претенции в рамките на направените от вещото лице по допуснатата ССчЕ изчисления.

В съдебно заседание ответникът ***, се представлява от адв. Н. С. от АК - Варна.

Оспорва исковите претенции, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25.06.2020 г. по съединени дела C-762/18 и C-37/19, което е задължително за българския съд на основание чл. 633 ГПК, е прието че:

- член 7, §1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се 3 тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа, поради това че през този период не е полагал действително труд за работодателя;

- член 7, § 2 от Директива 2003/88/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която при последващо прекратяване на трудовото правоотношение — след като работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, този работник няма право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа.

С т. 88 от горното Решение СЕС е приел, че парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение на работника до датата на възстановяването му на работа не се дължи за периода, в който този работник е бил на друга работа.

В настоящия казус между страните не се спори, че:

- с трудов договор от 07.01.2019 г., считано от 07.02.2019 г, ищцата е назначена на длъжност „****“ в *** – Варна, на пълно работно време – 8 часа, за неопределен срок;

- със Заповед № РД-09-752/01.09.2020 г. на Директора на *** – Варна, трудовото правоотношение на ищцата, считано от датата на заповедта, е прекратено на основание чл.

328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата;

- за периода от 08.02.2021 г. до 08.09.2021 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено поради работа на ищцата при друг работодател - *** – гр. Б.

- с влязло в законна сила на 12.08.2022 г. Решение № 634 от 21.03.2021 г. по в. гр. д. № 629/2021 по описа на Окръжен съд - Варна, Заповед № РД-09-752/01.09.2020 г., като незаконосъобразна, е отменена и ищцата е възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност;

- със Заповед № РД-09-90/15.09.2022 г. на Директора на *** – Варна, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност;

- със Заповед № РД-09-380/24.11.2022 г. на Директора на *** – Варна, на ищцата е наложено наказание дисциплинарно уволнение на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т.

2 и т. 7 от КТ и трудовото й правоотношение било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т.

6 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта – 24.11.2022 г. (л. 56-58);

- с влязло в законна сила на 30.05.2024 г. Решение № 1088 от 31.03.2023 г. по гр. д. № 589/2023 по описа на Районен съд - Варна, уволнението на ищцата със Заповед № РД-09380/24.11.2022 г. е признато за незаконно и отменено, като ищцата е възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност;

- ищцата е била възстановена на заеманата от нея длъжност на 01.07.2024 г., като със Заявление вх. № РД-3829/02.07.2024 г. (л. 51) заявила ползване на годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г., считано от 15.07.2024 г. до 29.08.2024 г., общо 33 дни; отпускът е разрешен със Заповед № РД-11-1153/09.07.2024 г. (л. 52), с изричното отбелязване, че е за 2024 г.;

- със Заповед № РД-09-1222/23.08.2024 г. на Директора на *** – Варна, трудовото правоотношение на ищцата, е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, считано от 02.09.2024 г. (л. 53).

Следва изрично да се посочи, че по делото не са налични: Заповед № РД-09752/01.09.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата; Заповед № РД-094 90/15.09.2022 г. за възстановяване на ищцата на заеманата преди незаконното уволнение длъжност; заповед с неизвестен номер за възстановяване на ищцата, считано от 01.07.2024 г., на заеманата от нея длъжност преди незаконното й уволнение със Заповед № РД-09380/24.11.2022 г. Същите би следвало да се съдържат в трудовото досие на ищцата, което ответникът, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, е бил задължен от съда да представи с Определение № 1337/26.01.2026 г. за насрочване на делото (л. 74 – гръб) и повторно в съдебно заседание на 25.04.2026 г. (л. 110), но не е представил. Съдът е извлякъл информацията за тях от неоспорените твърдения на страните, подкрепени със служебно събраните данни от съдебните решения, като на основание чл. 161 от ГПК, прилагането на чиито последици е указано на страната в Определение № 1337/26.01.2026 г., приема посочените факти, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, за доказани.