Решение № 1389 от 23.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1389 гр. Бургас, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501820 по описа за 2022 година

С Решение № 2100 от 04.10.2022г., постановено по гр. дело № 4727/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Областна дирекция на МВР със седалище гр. Бургас, представлявана от Директора да заплати на Г.

Д. Д. сума от общо 706, 27 лева – главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 83, 51 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г., 584 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 168, 19 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2019г. до 24.07.2022г.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР със седалище гр. Бургас, представлявана от Директора. Въззивната страна изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че решението на БРС е 1 неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.

В жалбата се посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1, 143, за да се приравни към дневен. Посочва се, че в МВР има три категории служители и това е законово регламентирано в чл. 142 от ЗМВР – държавни служители по ЗМВР, държавни служители по ЗДСл и работещи по трудови правоотношения.

Посочва се, че за всяка категория служители съществува отделна законова и подзаконова регламентация, като за полицейските органи е приложима единствено регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове. В жалбата се сочи, че неправилно съдът е приел, че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че НСОРЗ и съответната наредба на Министъра на вътрешните работи са действали едновременно (а не паралелно и алтернативно) тоест – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Посочва се, че с оглед произнасянето на Съда на европейския съюз чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. е налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като пожарникари и полицаи е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. Твърди се, че несъмнено националната правна уредба предвижда за държавните служители в МВР редица компесаторни механизми с оглед спецификата на служебните им правоотношения и постигане на равно отношение пред закона на работниците и служителите по трудови правоотношения, от една страна и държавните служители в МВР, от друга страна като например допълнителното възнаграждение за прослужено време от 2%, основният платен годишен отпуск на държавните служители в МВР е 30 работни дни плюс допълнителен платен годишен отпуск по 1 работен ден за всяка прослужена година и др.

2

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.

Ответната страна по въззивната жалба – Г. Д. Д. депозира по делото писмен отговор чрез своя процесуален представител и сочи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде потвърдено. В писмения отговор се прави обстоен анализ на действащото законодателство към процесния период от време и се сочи, че за този период от време няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд, подчертана и в Директива 2003/88г.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което оспорва жалбата и изразява становище по основателността й.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Г. Д.

Д. против Областна дирекция на МВР - Бургас, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати сума в размер на 330 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положени часове извънреден труд, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г., както и сума в размер от 33 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя – ответник суми, представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд 3 за горепосочения период от момента, в който сумите са станали изискуеми, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.

В хода на производството е направено изменение на претенцията, като се увеличава претендираната сума от сума в размер на 330 лева на сума в размер от 706, 27 лева, а размерът на претендираното обезщетение за забавено плащане се увеличава от сума в размер на 33 лева на сума в размер от 168, 19 лева и на основание чл. 214 от ГПК съдът е приел направеното изменение.

Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска. В отговора се твърди, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия нормативен акт. В действащата през исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г на Министъра на вътрешните работи се урежда по специален начин заплащането на нощния труд. В тази наредба липсва текст, уреждащ увеличението на положения нощен труд с коефициент, като такова е имало само в Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. Съобразно нормативната уредба в МВР е възможно полагане на нощен труд между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа средно за всеки 24-часов период. Това означава, че съотношението между дневен и нощен труд е 1, а не както е уредено в КТ и НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнява на 8 часа дневен труд. Предвидено е допълнително заплащане на нощния труд от 0,25 лева на час, който през исковия период е отчетен и заплатен.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотив, че цитираната в отговора на исковата молба Наредба на Министъра на вътрешните работи не съдържа изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън 4 редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съдът е приел, че на основание чл. 9, ал.

2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 1,143. Неприлагането на цитираната НСОРЗ и КТ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца, който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение, а това противоречи на духа и целта на закона.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното:

Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал длъжността – *** при ** – *** – Б.. Безспорно е също така, че за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. той е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа в общ размер от 584 часа нощен труд (в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза от 12.09.2022г.). Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд от общо 584 часа, преизчислен в дневен труд с коефициент 1, 143 часа възлиза на 667, 51 часа. Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 83, 51 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 706, 27 лева. Вещото лице посочва, че дължимото обезщетение за забавено плащане възлиза на сума в размер от 168, 19 лева.

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от 5 министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.

187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за прилагане на коефициента 1, 143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд, тъй като такъв би бил налице само, ако служителят работи извън установеното работно време.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни–подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период). Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ съдържа дефиниция на понятието „извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В чл. 50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът, който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в случаите на чл. 50 от ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. В ал. 2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.