Решение № 764 от 23.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20221100900898 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

Образувано е по жалба на „Амбулатория за групова практика за извънболнична първична медицинска помощ по Д.на медицина-ПТБ Д.“ ООД срещу отказ № 20220503151718-4/10.05.2022 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенцията по вписвания, с който е отказано вписване на заявени обстоятелства. В жалбата е наведен довод, че Агенция по вписванията е в състояние да заличи вписаните в дружествения договор лични данни по своя инициатива, а не следва да изисква представяне на препис със заличени данни. Застъпен е и довод, че изискването за представяне на декларация по чл.

129 ал. 2 ТЗ, съставена към датата на подаване на заявлението не произтича от закона и е почти невъзможно за изпълнение. Иска се отказът да бъде отменен.

В отговор по жалбата Агенция по вписванията, представявана от юрк. Д.М. поддържа довод за законосъобразност на постановения отказ без да се обсъждат наведените в жалбата съображенияа. Претендира се 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. По силата на чл. 12 ал. 3 държавна такса в регистърното производство за заявеното обявяване не се дължи, поради което и с оглед установения механизъм за формиране на съдебната такса такава не се дължи.

По основателността на частната жалба съдът намира следното:

1

Регистърното производство е инициирано със Заявление образец А4 с искане за вписване на промяна в дяловете на съдружниците, управителя и начина на представителство.

На 04.05.2022 г. длъжностното лице по регистрацията е дало указание за представяне на заверен препис от дружествения договор със заличени лични данни, освен тези, които се изискват по закон.

На 07.05.2022 г. е указано на молителя да представи актуален учредителен акт/дружествен договор със заличени данни като е констатирано, че представеният не е подписан от съдружниците, а е заверен електронно от упълномощения адвокат.

На 10.05.2022 г. е поискано представяне на декларация по чл. 129 ал. 2 ТЗ с указание да е актуална към заявлението.

За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията се позовава на неизпълнени указания – не са представени в срок изискани документи.

При тези обстоятелства съдът приема жалбата за основателна.

Преценката за съответствие на представения за обявяване акт с изискванията на закона по чл. 21 ал. 1 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ е относима към нормативно предписаното съдържание на необходимата информация. Затова и меродавно в тази насока е указаното в чл. 115 вр. чл. 119 ал. 2 ТЗ. Нормата на чл. 2 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ ангажира регистърната администрация да осигури защита на личните данни чрез забрана да разпространява такива.

В тази насока и с оглед принципа на бързина и процесуална икономия нормата на чл. 13 ал.

6 ЗТРРЮЛНЦ ангажира заявителя да съдейства на регистърния орган като представи подлежащия на обявяване документ със заличени лични данни извън изрично предписаните от закона като подлежащи на огласяване. Затова и в съответствие със закона длъжностното лице по регистрацията е потърсило това съдействие от заявителя.

Нормата на чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ третира като основание за отказ несъответствие на искането на изрично предвидени в чл. 21 изисквания. Според чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ към заявлението следва да са приложени всички изискуеми от закона документи. С оглед правилото, че ръководния орган в охранителното производство дължи служебно да изследва обстоятелствата, от значение да осигуряване на търсеното съдействие (чл. 533 вр. чл. 540 ГПК) нормата на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ задължава длъжностното лице да съдейства на заявителя като му укаже липсващия документ и да осигури възможност за представянето му в предписан от закона срок. Нормата не предписва дължимо съдействие от заявителя досежно съдържанието на документа, което длъжностното лице дължи дължи да обсъди по същество в контекста на чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ. При все, че законът ангажира заявителя да представи подлежащ на обявяване акт, какъвто е и дружественият договор (чл. 119 ал. 4 ТЗ), а с оглед чл. 13 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ ведно с препис със заличени лични данни извън имената на съдружниците, изрично е посочена последицата от неоказаното съдействие. Съгласно чл.

13 ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ неположената грижа за защита на личните данни обосновава презумпция за съгласие за оповестяването им. Следователно, неизпълнението на даденото 2 указание за пълно заличаване на личните данни не препятства огласяване на предписания от закона акт. С оглед принципа на бързина и процесуална икономия на регистърната дейност – чл. 2а ЗТРРЮЛНЦ изисквано съдействие към заявителя е оправдано само ако и доколкото без него изискуемия от закона резултат е непостижим. Такава пречка в случая не е налице, поради което посоченото основание за отказ не намира опора в закона.

Не намира опора в закона и изисканата декларация по чл. 129 ал. 2 ТЗ.

Считано от 15.02.2018 г. нормата на чл. 129 ал. 2 ТЗ обуславя вписването на прехвърляне на дружествен дял от представена декларация от управителя на дружеството и от праводателя, че няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и при прекратени трудови правоотношения до три години преди прехвърляне на дружествения дял. Това нормативно установено изискване е въведено с § 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазара на финансовите инструменти по предложение на народен представител, внесено под № 854-04-3 на 12.01.2018 г. между първо и второ четене на законопроекта. Вносителят не излага мотиви към предложението си, а такива не са формулирани и в пленарна зала на 01.02.2018 г. при гласуване на нормативния текст.

При тези обстоятелства смисълът на правилото следва да бъде извлечен при съобразяване съдържанието на промяната в неговата цялост. Наложително според е и систематичното тълкуване на нововъведеното задължение включително и с оглед изричното препращане към предходната алинея. В чл. 129 ал. 1 ТЗ обаче значение на липсата на неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски еднозначно се отдава при прехвърляне на дялове на трети лица. В случая прехвърлянето е между съдружници в дружество с ограничена отговорност, която хипотеза в предходната алинея изрично е разграничена като еднозначно е предписано, че дяловете се прехвърлят свободно. Връзката между двата текста позволява еднозначен извод, че първата алинея регламентира подлежащото на изследване обстоятелство, а втората – средството за неговото доказване. Доколкото в случая прехвърлянето на дялове е между съдружници налага се извод, че допълнителното задължение за деклариране не е възникнало. След като представяне на декларацията не е било необходимо, незаконосъобразен е и отказът, основан на неизпълнение на вмененото задължение.

В случая се установява, че в изискуемата от закона форма е изразено съгласие за прехвърляне на дялове между съдружници (чл. 129 ал. 2 ТЗ), в изискуемата форма е удостоверено и решение за избор на управител (чл. 137 ал. 4 ТЗ). Представен е дружествен договор, отразяващ заявените за вписване промени (чл. 119 ал. 4) с предписаното като минимално необходимо съдържание, налице са изискуемите документи, съпътстващи избор на нов управител. Представено е и копие, което макар и при частично заличени лични данни по силата на чл. 13 ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ позволява обявяването като.регистърната администрация не дължи да следи за интересите на съдружниците, чиито лични данни не са надлежно заличени.

По изложените съображения обжалваният отказ следва да бъде отменен, а на 3 регистърната администрация да бъде указано вписване на заявените обстоятелства.

По искането за разноски

Агенция по вписванията няма качеството страна в регистърното производство, а участието й в рамките на съдебното производство не обосновава спор за материално право, обуславящ и предписаният от чл. 78 ал. 1 ГПК механизъм за разпределение на отговорността за разноски. Доколкото обаче съдът е сезиран с такова искане, настоящият състав приема за необходимо изрично да го отрече.

Жалбоподателят не прави искане за разноски, което по аргумент от чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 81 ГПК е предпоставка, за да бъде обсъждано дали такива му се дължат.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Амбулатория за групова практика за извънболнична първична медицинска помощ по Д.на медицина-ПТБ Д.“ ООД отказ № 202205031517184/10.05.2022 г. на длъжностното лице по регистрацията.

УКАЗВА на Агенция по вписванията, търговски регистър да впише обстоятелствата по заявление № 20220503151718 и да обяви дружествения договор, приложен към заявление Ж1 20220510112014.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 78 ал. 8 ГПК, предявено от Агенция за вписванията.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4