Решение № 739 от 17.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Пловдив, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело № 20215300501970 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „НСК-ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: 160050724, против Решение № 260991 от 29.03.2021 г., постановено по гр. дело № 7386 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., с което е признато за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на „АЛВЕРС КОМЕРС” ООД, ЕИК: 175014157, сумата от 5 100 лв., представляваща незаплатен остатък от дължимата цена за доставка на арматура, за което е издадена фактура № 0000003088/21.03.2017 г., ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното погашение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1456/09.02.2018 г. по ч.гр.д. № 2303/2018 г., по описа на РС – Пловдив, X I V- ти гр. с-в., и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „АЛВЕРС КОМЕРС” ООД насрещен иск за заплащане на сумата от 25 000 лв., представляваща парична сума, предадена на ответника по насрещния иск на отпаднало основание по доставка на 25 тона арматура, за което е издадена фактура № 0000003088/21.03.2017 г., който иск е предявен като частичен от такъв в общ размер от 25 500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на така 1 постановеното решение. Оспорват се фактическите констатации на съда, а оттам и неговите правни изводи. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване вместо него на друг, с който да се отхвърли предявеният главен иск и да се уважи предявеният насрещен иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Окръжен съд – Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 269 ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Въззивният съд приема, че решаващият състав на първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на предявения главен иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ. Изложените от страните фактически твърдения в исковата молба и отговора сочат на възникнало между тях правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който ищецът се е задължил да достави по заявка на ответника определено количество заместими вещи – арматурни заготовки. Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата – стока и цена, като не е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че между тях за периода от м.08.2016 г. до м.05.2017 г. са били в трайни търговски взаимоотношения по доставка на арматурни заготовки за обект на ответника в гр. София, кв.

Симеоново, както и че на 17.03.2017 г. от ищеца е издадена проформа фактура № 36 за доставка на 25 000 кг. арматурно желязо и заготовка на обща стойност 30 600 лв., от които 25 500 лв. е нетната стойност на доставката, а 5 100 лв. е стойността на дължимия ДДС. Не е спорно още, че въз основа посочената проформа фактура ответникът е платил сумата от 25 500 лв., представляваща авансово плащане по доставката. Между страните продължава да е спорно обстоятелството дали посоченото количество арматура е реално доставено на ответника на 21.03.2017 г. в какъвто смисъл са твърденията в исковата молба.

За процесната доставка ищецът е издал фактура

№

0000003088/21.03.2017 г. на стойност 25 500 лв. без ДДС или 30 600 лв. с вкл.

ДДС. Във фактурата са отбелязани видът на стоката, нейното количество и 2 единична цена. Като получател на стоката е посочено „НСК-ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП” ООД, а като изпълнител – „АЛВЕРС КОМЕРС” ООД. От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза безспорно се установява, че фактурата е осчетоводена от ищеца по сметка за приходи от продажба на продукция и сметка ДДС. Осчетоводено е и вземане към ответното дружество в размер от 5 100 лв. Процесната фактура № 0000003088/21.03.2017 г. на стойност 30 600 лв. е осчетоводена и от „НСК-ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП” ООД по сметка за разходи за материали и сметка ДДС. В счетоводството на ответното дружество е осчетоводено задължение към ищеца в размер на 30 600 лв. по процесната фактура. Същата е включена в Дневника за покупки по ДДС за м. март 2017 г., като ответникът е ползвал данъчен кредит в размер на 5 100 лв.

Не е извършена корекция на ползвания данъчен кредит. Вещото лице посочва още, че справката-декларация по ЗДДС за м. март 2017 г. на ответника е подадена от счетоводна кантора „М Консулт 2006” ЕООД, упълномощена за подаване на справката-декларация. Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи, че процесната фактура е за направеното авансово плащане. Никъде в нея не е отразено, че тя се отнася за авансово плащане. В тази връзка следва да се имат предвид и разясненията на вещото лице, направени в открито съдебно заседание пред първата инстанция, според които това е фактура с данъчно събитие, а не авансова. Освен това, авансово платената цена е в размер на 25 500 лв., а процесната фактура е на стойност 30 600 лв.

Според константната съдебна практика на ВКС (решение № 211/30.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010 г., II ТО, решение № 109/07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г., II ТО, решение № 92/07.09.2011 г. по т.д. № 478/2010 г., II ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 118/05.07.2011 г. по т.д. № 491/2010 г. на II ТО, решение № 71/08.09.2014 г. по т.д. № 1598/2013 г. на II ТО и др. ) фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество – ответник, включването им в дневника за покупко-продажби, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Процесната фактура формално съдържа подпис за получател, но ответникът своевременно е възразил, че тя не е подписана от негов представител. От приетата в хода на първоинстанционното производство съдебнопочеркова експертиза се установява, че обследваните от експерта подписи в графа „получил” в процесната фактура, а и в приобщените по делото товарителница от 21.03.2017 г. и приемо-предавателен протокол от същата дата, не са изпълнени от управителя на ответното дружество Стоян Николаев Натов. В тази връзка следва се посочи, че с оглед търговския характер на процесната сделка правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Със същата е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им. Съгласно постоянната съдебна 3 практика първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. В настоящия случай, както бе посочено по-горе, по делото безспорно се установи, че процесната фактура е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, по отношение на който не е извършена корекция пред органа по приходите. Посочените обстоятелства представляват извънсъдебно признание на ответника за получаване на стоката по фактурата, което правилно е съобразено от първоинстанционния съд.

Неоснователни са релевираните от въззивника оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото гласни доказателствени средства.

От показанията на свидетеля В.М. се изяснява, че до м. февруари 2018 г. работил при ищцовото дружество като шофьор, като в периода от лятото на 2016 г. до към средата на 2017 г. доставял арматура до обект на ответника с превозно средство, собственост на ищцовото дружество. Свидетелят сочи, че при пристигане на обекта предавал документите за доставката на лице от ответното дружество, което ги внасяло във фургон на строежа и после ги връщало подписани, като след това свидетелят започвал с разтоварване на стоката. Не настоявал документите да се подписват пред него, защото знаел, че за доставката било платено предварително. Относно процесната доставка свидетелят заявява в показанията си, че тъй като поръчката била голяма – около 25 тона, била изпълнена от него на два курса. Със себе си носил фактура, приемо-предавателен протокол в два екземпляра и товарителница в три екземпляра. Дадените от свидетеля показания относно установената в отношенията между дружествата практика при извършване на доставките, а също така и относно осъществяването на процесната доставка са логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления, поради което и правилно са кредитирани от първоинстанционния съд. Не се установи да е налице соченото от ответника противоречие между показанията на свидетеля и твърденията, изложени от ищеца в исковата молба. Следва да се отбележи, че в исковата молба не се сочи на колко курса е извършена процесната доставка. Посочени са единствено дата и час на доставката, а това дали доставката е извършена именно в посочения час не е от съществено значение за изхода на делото. Показанията на свидетеля относно броя на извършените 4 курсове кореспондират с представения по делото пътен лист № 673386/21.03.2017 г., от който е видно, че доставката е осъществена на два курса.

В показанията си свидетелят Р.Д. заявява, че управлява арматурния двор на ищеца и като такъв е осъществявал комуникацията с ответното дружество.

Посочва, че практиката между страните по делото била следната: ответникът изпращал заявка по имейл, оттам ищецът изготвял и му изпращал проформа фактура и започвал с изработване на заготовките, като след постъпване на плащане от страна на ответника ищецът извършвал доставката.

Допълнителните уточнения между страните ставала по телефона. Свидетелят сочи, че документите по доставките били изготвяни от него, а самите доставки били извършвани от шофьора В.М.. Заявките на ответното дружество били изпращани от Д.Д.. Между двете дружества били извършвани множество доставки на арматура и никога не е имало възражения по тях и необходимост от корекция на сумите. Във връзка с процесната доставка свидетелят посочва, че е разговарял с жена от счетоводството на ответника, както и неколкократно с управителя С.Н., като последният не му е казвал, че има неизвършена доставка. Проблемът бил, че била платена само основата на фактурата, но не и дължимия ДДС.