Решение № 3496 от 28.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3496 гр. София, 28.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Г. Димитров при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Административно наказателно дело № 20241110203292 по описа за 2024 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-4332-012336/26.06.2023 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, на М. И. С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, изразяващи се в това, че на 20.04.2023 г., около 08.15 часа, в гр. София по ул.

„***“ с посока на движение от бул. „***“ към центъра на гр. София управлява лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** и на кръстовището с бул.

„***“, поради неспазване на пътен знак „Б1“, не пропуска и реализира ПТП с движещия се срещу пътен знак „Б3“ лек автомобил „**“ с рег. № *** след което напуска местопроизшествието без да уведоми компетентните органи на МВР.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице М. И. С., с която са иска неговата отмяна като незаконосъобразно. В жалбата са релевирани доводи, че жалбоподателката е 1 изчаквала с управлявания от нея автомобил на кръстовището, като лекият автомобил „**“ е свил към нея и я е ударил. Твърди се, че водачите и на двата автомобила са огледали щетите по тях, като пръв си е тръгнал водачът на л.а.

„**“. Изложени са съображения, че е ограничено правото на защита на жалбоподателката, доколкото не са й връчени описаните в АУАН и НП документи. Твърди се, че в АУАН не е описано подаденото възражение срещу него, както и данните на лицата, претърпели вреди от нарушението, което е в несъответствие с разпоредбата на чл. 42, ал 1, т. 8 и т. 9 от ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

Наказващият орган не се явява и не изпраща свой процесуален представител в хода на съдебното производство по делото. В представени писмени бележки от упълномощен юрисконсулт към СДВР са изложени подробни съображения относно неоснователността на подадената жалба, като се претендира юрисконсултско възнаграждение и е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. В допълнение е посочено, че в хода на съдебното следствие е установено по несъмнен начин, че жалбоподателката е спряла управлявания от нея автомобил и е установила дали има последици от ПТП. Изложено е, че щетите по л.а. на св. Н. могат да се получат и след процесния случай. По отношение на второто административно нарушение е посочено, че през процесното кръстовище са преминали множество автомобили, като само л.а. „**“ е имал съприкосновение с автомобила на жалбоподателката. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП, като присъди в полза на жалбоподателката направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателката поддържа заявеното от процесуалния й представител.

В предоставения на страните срок за писмени бележки, по делото не са постъпили такива.

Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално 2 легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата частична отмяна.

Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 20.04.2023 г., около 08.15 часа, в гр. София, по бул. „***“ с посока на движение към центъра на града св. А. Р. Н. управлявала лек автомобил марка „**“ с рег. № ***. Преди кръстовището с ул. „***“ имало поставен пътен знак „Б3“ („Път с предимство“) по отношение на движещите се ППС по бул. „***“.

В този момент по ул. „***“, с посока на движение за включване на бул. „***“, се движил лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателката М. И. С., като преди кръстовището с бул. „***“ за движещите се по ул. „***“ автомобили имало поставен пътен знак „Б1“ („Пропусни движещите се по пътя с предимство“). При достигането на л.а.

„**“, управляван от св. Н., до кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, л.а.

„***“ с рег. № *** навлязъл в кръстовището, като не пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка „**“, при което настъпили материални щети по предна и предна дясна част на последния и предна лява част на л.а. „***“.

След настъпване на удара, водачите на двата автомобила слезли от последните, установили щетите по автомобилите си, като св. А. Н. поискала от жалбоподателката М. С. да напишат двустранен констативен протокол.

Вместо това, последната се качила в автомобила си и напуснала местопроизшествието.

Св. А. Н. веднага се обадила на тел. 112 и подала сигнал за случая, като предвид натовареното движение по бул. „***“, изместила автомобила си напред спрямо първоначалната й посока на движение.

На място пристигнали служители на ОПП-СДВР, сред които и св. А. К. П., които снели обяснения от св. Н., като по нейни данни съставили скица, протокол за ПТП и докладна записка.

3

В саморъчно попълнена на 31.05.2023 г. декларация от М. И. С., последната посочила, че другият автомобил я е ударил, като не е имало претенции по щетите по автомобилите от страна на двамата водачи.

Въз основа на изготвените документи, св. Ц. *** Ц. съставил АУАН с бл. № 240817/31.05.2023 г. срещу М. И. С. за извършени от последната административни нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен и подписан от М. С. с възражения, като последната получила екземпляр от същия.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 23-4332-012336/26.06.2023 г. от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с което за описаните в АУАН административни нарушения на М.

И. С. били наложени съответни административни наказания.

НП било връчено лично на М. С. на 07.02.2024 г., като в законоустановения 14-дневен срок (на 20.02.2024 г.) последната подала жалба срещу НП, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на жалбоподателката (частично); показанията на свидетелите Ц.

*** Ц., А. К. П. и А. Р. Н.; скица и протокол за ПТП; справка-картон на водача; докладна записка; справка от Столична община, ведно със схема за организация на движението на процесното кръстовище; справка от Дирекция „Национална система 112“-МВР; Акт за встъпване в длъжност; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заключението на аудио-техническа експертиза.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, като същата частично се различава от посочената такава в процесните АУАН и НП.

На първо място, следва да се отбележи, че както от показанията на св. А. Н., така и от обясненията на жалбоподателката М. С., се установява, че двете, като водачи на участвалите в ПТП автомобили, са слезли от последните след настъпване на ПТП и са огледали щетите по същите.

Спорният момент по делото е механизмът на настъпване на ПТП, както и дали и е имало спор между водачите на двата автомобила относно причините 4 за настъпването му. В тази връзка очевидци на проценото ПТП са единствено водачите на двата автомобила – св. А. Н. и жалбоподателката М. С., които възпроизвеждат противоречиви версии за случилото се. Съдът счита, че в случая следва да се кредитират в цялост показанията на св. А. Н., доколкото са пълни, логични и непротиворечиви. Последната е категорична, че на процесната дата и място се е движила с управлявания от нея автомобил „**“ в дясната от двете пътни ленти за движение на бул. „***“ в посока центъра на гр. София, като при приближаване на кръстовището с ул. „***“ от нейна дясна страна, от улица без предимство, е започнал да извършва маневра завиване надясно и включване по бул. „***“ л.а. „***“, управляван от жалбоподателката. Показанията на св. Н. кореспондират със заключението на приетата по делото аудио-техническа експертиза, вещото лице по която е снело на хартиен носител звукозаписа от подадения от св. Н. на тел. 112 сигнал за ПТП, от който се установява, че непосредствено след настъпване на ПТП последната е заявила, че другият автомобил я е ударил. Тоест, св. Н. е категорична във възпроизведеното от нея пред органите на ОПП-СДВР, на Дирекция „Национална система 112“-МВР и пред съда, че л.а. „***“ първоначално е изчаквал за включването си в движението по бул. „***“, но при приближаване на л.а. „**“ към процесното кръстовище, неправилно е предприел извършване на маневрата, поради което е настъпило и ПТП. Следва да се посочи, че показанията на св. Н. кореспондират и с приложената по делото снимка и протокол за ПТП, от които е видно, че по предна и предна дясна броня на л.а. „**“ действително са налице одрасквания и пукнатини вследствие на настъпилото ПТП.

На следващо място, съдът намира за достоверни показанията на св. А. Н. и в частта им, в които последната заявява, че след като тя и жалбоподателката са слезли от автомобилите си, за да установят наличието на щети от настъпилото ПТП, св. Н. е предложила на М. С. да подпишат двустранен констативен протокол, при което последната, без да каже нищо, се е качила в автомобила си е напуснала местопроизшествието и не се е обадила на органите на МВР. В този смисъл е и заявеното от св. Н. пред служителите на Дирекция „Национална система 112“-МВР съгласно заключението на аудиотехническата експертиза.

В този смисъл са и показанията на св. А. П., служител на ОПП-СДВР, който 5 е посетил местопроизшествието по подадения сигнал, като същият е категоричен, че описаните в протокола за ПТП материални щети по заварения на място автомобил са установени от служителите на ОПП-СДВР непосредствено, а не по данни на водача на автомобила.

Показанията на св. Ц. *** Ц. са информативни единствено относно процедурата по съставяне на АУАН, а именно въз основа на изготвени докладна записка и декларация по чл. 188 ЗДвП, попълнена от жалбоподателката М. С..

Съдът намира за необективни обясненията на жалбоподателката в частта им, в която последната заявява, че управляваният от нея автомобил е бил в покой и е изчаквала на ул. „***“ включването си по бул. „***“, когато е била ударена от свилия вдясно л.а. „**“. На първо място е житейски нелогично, л.а.

„***“ да се намира на ул. „***“, без да е навлязъл на пътното платно на бул.

„***“, при което л.а. „**“ без каквато и да е причина да завие няколко метра вдясно, посока л.а. „***“, и така да причини ПТП. Фактът, че преди да настъпи ПТП са минали и други автомобили без да настъпи ПТП е ирелевантен, доколкото причина за настъпване на последното е именно потеглянето на л.а. „***“ и навлизането му в платното за движение по бул.

„***“, отнемайки предимството на горепосочения л.а. „**“. На следващо място, нелогично се явява и възпроизведеното от жалбоподателката, че не е имало какъвто и да е спор между нея и св. Н. относно това дали има щети по автомобилите и каква е причината за настъпване на ПТП, доколкото в обратен смисъл са както показанията на св. Н., така и фактът, че последната се е обадила на тел. 112, като е посочила, че другият водач е напуснал мястото на ПТП. Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че обясненията на жалбоподателката са необективни в посочените им части, като са израз на защитната й версия в хода на административнонаказателното производство.