Решение № 941 от 05.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. Перник, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Б.а-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Б.а-Здравкова Гражданско дело № 20241720103388 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от С. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В., срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение поради погасяване по давност на сумата 5017,47 лв. – представляваща главница по договор за банков кредит, сумата 213,61 лв. – изискуема договорна лихва за периода 05.12.2010 г. до 14.02.2012 г. вкл., сумата 548,82 лв. – наказателна лихва за периода 05.12.2010 г. – 14.02.2012 г., представляващи по ½ част от вземанията, за които в полза на „Обединена българска банка“ АД срещу наследодателя му Б.Т.С.в е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 17.02.2012 г. по ч.гр.д. № 551 по описа за 2012 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 1506/2019 г. на ЧСИ С.Б., с район на действие ОС-Перник.

В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания на 17.02.2012 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 551 по описа за 2012 г. на Районен съд – Перник в полза на „Обединена българска банка“ АД срещу наследодателя на ищеца Б.Т.С.в, въз основа на който е образувано изп. д. № 1506/2019 г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на действие Окръжен съд – Перник. Сочи се, че ответникът е конституиран като взискател по изпълнителното дело, който е придобил вземанията по изпълнителния лист.

Твърди, че не дължи принудително изпълнение на вземанията, тъй като са погасени с 1 изтичане на предвидения в закона давностен срок. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез пълномощника му юрк. К., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че в случая намира приложение общият петгодишен давностен срок, тъй като вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Сочи, че докато трае изпълнителния процес давност за вземанията не е текла и такава е започнала да тече от 26.06.2015 г., когато е обявено за загубило сила ППВС 3/1980 г. Твърди, че по новото изп.д.

1506/2019 г. по описа на ЧСИ С.Б. давността е прекъснато с молбата за образуването му, с която е отправено искане да се извършат изпълнителни действия, след което е прекъсвана с подаваните молби от взискателя и постъпилите суми на 25.04.2024 г. и 03.06.2024 г. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от изпълнителен лист от 17.02.2012 г., че е издаден на 17.02.2012 г. по ч.гр.д. № 551/2012 г. на РС-Перник на основание чл. 417 и чл. 408 ГПК в полза на „Обединена българска банка“ АД срещу Б.Т.С.в за сумата 10034,94 лв. – представляваща главница по Договор за предоставяне на банков кредит от 09.04.2010 г., сумата 427,21 лв. – договорна лихва за периода от 05.12.2010 г. до 14.02.2012 г., сумата 1079,63 лв. – наказателна лихва за периода от 05.12.2010 г. до 14.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10034,94 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.02.2012 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 233,84 лв. – държавна такса, и 577,01 лв. – адвокатско възнаграждение.

От приложеното удостоверение за наследници на Б.Т.С.в, ЕГН **********, се установява, че същият е починал на 21.04.2020 г., като е оставил наследници по закон двама низходящи: син – С. Б. Т., и дъщеря – В.Б.М.

От постъпилия препис на изп.д. № 348/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че е образувано по молба с вх. № 04802 от 12.04.2012 г. от „ОББ“ АД срещу Б.Т.С.в за събиране на вземанията по издадения въз основа на Заповед № 391/17.02.2012 г. по ч.гр.д. № 551/2012 г. на РС-Перник изпълнителен лист от 17.02.2012 г., като в молбата е отправено искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи.

Н а 26.04.2012 г. са изпратени запорни съобщения от съдебния изпълнител до „Уникредит Булбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Райфайзенбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк И ЕЮф Джи България“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и до ЕТ „Били-555-Сибин Христов“ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и всяко друго вземане на длъжника.

На 26.04.2012 г. и 16.05.2012 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до 2 длъжника без данни за връчването им.

На 13.09.2012 г. е изпратено запорно съобщение до „Обединена българска банка“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

На 21.04.2016 г. е депозирана молба от взискателя до съдебния изпълнител с искане да бъде наложен запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД, както и за извършване на опис на движимите вещи, находящи се на посочения домашен адрес на длъжника. С резолюция от същата дата на съдебния изпълнител е разпоредено да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД и е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за 27.06.2016 г. от 11,00 ч. до 15,00 ч., за което да се уведомят страните.

На 09.05.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Обединена българска банка“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и на 10.05.2016 г. са изпратени призовки до длъжника и взискателя за насрочения опис на движими вещи в дома на длъжника.

Н а 02.11.2017 г. е отправено искане от взискателя да бъде насочено изпълнението срещу вземанията по банковите сметки на длъжника чрез налагане на запор върху тях С постановление на съдебния изпълнител от 27.02.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател, въз основа на молба от същата дата.

Със съобщение от 04.07.2019 г. е прекратено изп.д. № 348/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От постъпилото през СЕСВ копие от изп.д. № 1506/2019 г. на ЧСИ С.Б. се установява, че е образувано по молба с вх. № 22242/21.08.2019 г. от ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Б.Т.С.в за вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 551/2012 г. на РС-Перник. В молбата е направено искане за извършване на справки за банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху банковата му сметка в „Банка ДСК“ АД.

На 23.08.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД и „ОББ“ АД, което е наложен запор върху банковите му сметки и е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника.

С молба от 07.06.2021 г. взискателят е отправил искане да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в Те-Дже Зираат Банкасъ-клон София.

На 09.08.2021 г. е изпратено запорно съобщение до Те-Дже Зираат Банкасъ-клон София, с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

С молба от 24.09.2020 г. взискателят е отправил искане като длъжници в производството да бъдат конституирани наследниците на Б.Т.С.в след изискване на удостоверение за наследниците му.

С постановление на съдебния изпълнител от 21.04.2024 г. С. Б. Т. и В.Б.М.са конституирани като длъжници по изпълнителното дело в качеството на наследници на Б.Т.С.в и на 25.04.2024 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение и запорни 3 съобщения до тях.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност сумите, за които в полза на ответното дружество срещу наследодателя на ищеца е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело. С оглед качеството на ищеца на наследник на 1/2 част от наследството на Б.Т.С.в, е налице правен интерес от предявените искове за установяване, че не дължи на ответника принудително изпълнение на 1/2 част от вземанията, за които срещу наследодателя му е издаден изпълнителния лист.

В случая заповедта за изпълнение е издадена по реда на чл. 417 ГПК и от приложените по изпълнителните дела разписки не се установява заповедта за изпълнение да е редовно връчена на длъжника. По изпълнително дело № 348/2012 г. е удостоверено, че адресът на длъжника е посетен на 15.05.2018 г. и лицето не е открито, като е установено, че от две години не живее на адреса. Предвид датата на удостоверяването в случая е приложима редакцията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, според която в този случай съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си по заповедта, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

С оглед изложеното, предвид липсата на данни, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника, срокът за възражение по чл. 414 ГПК не е започнал да тече, поради което давностният срок за съдебно установени вземания е неприложим.

Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. С оглед изложеното, в настоящия случай вземанията за главница и лихва се погасяват с кратката тригодишна давност, а вземането за разноски – с общата петгодишна давност.

Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.

Съобразно това разрешение към момента на образуване на изп.д. № 348/2012 г. на ЧСИ С.Б. приложение намира тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителната давност за вземанията вземанията е прекъсната на 12.04.2012 г. с молбата за образуване на изпълнителното дело, тъй като в нея е направено искане за прилагане на определени изпълнителни способи, и е спряла да тече по време на висящността му. След молбата на взискателя от 13.09.2012 г. е налице бездействие на кредитора в период от две години /до 13.09.2012 г. вкл./, поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело е прекратено и новата давност е започнала да тече от 4

14.09.2014 г.

В т. 3 от Тълк. решение № 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.

Съобразно постановките на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.