Определение № 1348 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1348 гр. София, 21.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20238002103142 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от министъра на финансите чрез юрк. Г. против решение № 21/10.02.2023 г. по гр. д. № 323/2022 г. на Апелативен съд – Варна.

Ответникът по жалба Н. Г. П. чрез адв. С. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 423/05.04.2022 г. по гр. д. № 895/2021 г. на Окръжен съд – Варна за разваляне на договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № .., том .., рег. № ..., дело № .../22.05.2007 г., с който Р. С. Н. продава на Н. Г. П. 1/2 ид. ч. от място, представляващо имот № ... с площ от 309 кв. м. и имот № ... с площ от 268 кв. м. по плана на к. к. „Ч.“ при цена от 25 000 евро, платена на продавача в брой, тъй като имотът е принадлежал на трето лице, по предявения от Н. Г. П. срещу държавата, чрез министъра на финансите иск с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД като държавата е осъдена в качеството ѝ на правоприемник на основание чл. 11 ЗН на Р. С. Н., починал на 23.02.2014 г. да върне – до размера на стойността на полученото по опис от държавата наследство - на ищцата сумата от 25 000 евро, представляваща продажната цена на имота, платена от нея по разваления договор за продажба, на основание чл. 189, ал. 1, изр. 2, предл. 1 ЗЗД.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че предмет на 1 производството са предявените от Н. Г. П. срещу държавата чрез министъра на финансите искове по чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД: за разваляне на сключения на 22.05.2007 г. с нотариален акт № ..., т. .., Вх. рег. № 4681, нот. д.

№ .../.. г., между Р. С. Н. (поч. на 23.02.2014 г.) като продавач и Н. Г. П. като купувач, договор за продажба на недвижим имот, представляващ имот № ... с площ от 309 кв. м. и имот № .. с площ от 268 кв. м. по плана на к. к. „Ч.“, поради неизпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността, както и за осъждане на държавата, в качеството ѝ по чл. 11 ЗН като приела наследството на починалия прехвърлител, чиито наследници по закон са се отказали от наследството, да върне на ищцата сумата 25 000 евро, платена на продавача Р. Н. по гореописания договор за продажба. Съобразено е, че производството по делото се е развило след постановяване на решение № 75/30.03.2021 г. по гр. д. № 2832/2020 г. на ВКС III г. о., с което е било обезсилено решение № 20/25.02.2020 г. по гр. д. № 555/2019 г. на Апелативен съд – Варна и потвърденото с него решение № 1013/12.08.2019 г. по гр. д. № 83/2016 г. на Окръжен съд – Варна и делото е върнато на първата инстанция за ново разглеждане с указания за уточняване на пасивната легитимация по иска. Изследвайки наследниците по удостоверението за наследници от 12.05.2021 г., въззивният съд е констатирал, че всички роднини на Р. Н. – децата му, детето на единствената му сестра, починала преди него, както и всички низходящи по съребрена линия на баща му С. Н. са били призовани като ответници при първоначалното разглеждане на делото и всички, те, са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат в образуваните производства по чл. 51, ал. 2 ЗН. Отбелязано е, че при новото разглеждане на делото са представени доказателства за откази от наследство от Д. Р. И. и Р.

Р. Р., които са наследници на Р. Н. от четвърта степен по съребрена линия, а Р. С. З., Р. А. Г. и Е. А. Г., всички по линия на брата на майка му А. А. Г. и наследници на Р. Н. от пета степен по съребрена линия, в определения им от съда срок по реда на чл. 51 ЗН не са заявили приемане на наследството и са загубили правото да го получат. Съставът на втората инстанция е взел предвид, че останалите брат и две сестри на майката на починалия нямат наследници, а А. С. Ш., която също фигурира като наследник в удостоверението от 12.05.2021 г., на основание чл. 51, ал. 2, вр. ал. 1 ЗН, е загубила правото да приеме наследството. При тези данни е формиран извод, че е изчерпано изследването на кръга от наследници на продавача по сделката - Р. С. Н. по чл. 8, ал. 4 ЗН и държавата се явява легитимиран ответник по предявените искове в качеството ѝ по чл. 11 ЗН. Установено е като безспорно между страните, че на 22.05.2007 г. Р. С. Н. е продал на Н. Г. П. собствената си Ѕ ид. част от недвижим имот в [населено място] к. к. „Чайка“, като при изповядване на сделката, продавачът се е легитимирал като собственик на този имот с договор за дарение по нотариален акт № 167, т. VII, д. № 2563/1982 г. на РС - Варна и съдебна спогодба от 18.02.1992 г. Като собственик на останалата 1/2 ид. част от имота се е легитимирала К. С. С.

– сестра на Р. С. Н., която е продала същата на „Р. консулт“ ЕООД. С договор от 04.10.2007 г. Н. Г. П. и „Р. консулт“ ЕООД са продали целия имот на С. и Д. В.. Посочено е също, че през 2012 г. Г. С. П. претендирайки, че е собственик на този имот по силата на сключен с Р.

Н. и К. С. договор, е предявила срещу приобретателите В. иск за собственост по чл. 108 ЗС.

2

Образуваното по тази претенция гр. д. № 3715/2012 г. на РС - Варна е приключило с решение № 4524/21.10.2013 г. за нейното уважаване, с признаване за установено правото на собственост на ищцата върху имота и ответниците В. са осъдени да й предадат владението на имота. Решаващият съд е намерил, че предвид участието на ищцата П. като помагач на ответниците в делото за собствеността на имота по иска по чл. 108 ЗС, тя е обвързана от установителното му действие. Посочил е, че в мотивите на същото е прието, че Р. С. Н. не е могъл да прехвърли правото на собственост в полза на Н. Г. П., защото разпореждайки се в предходен момент (през 1992 г.) с правото на собственост в полза на Г. С. П. той е изгубил същото, а никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава. Направено е съждение, че ищцата не е придобила собствеността на процесния имот по договора за продажба с Р. С. Н. от 23.05.2007 г., съответно – и неизпълнението на задължението на последния по договора за продажба да ѝ прехвърли собствеността на имота. Формиран е извод, че неизпълненото съществено задължение на продавача Р. С. Н. по договора за продажба с Н. П. за прехвърляне на собствеността (съгл. чл. 183 ЗЗД) е доказаното от ищцата основание за неговото разваляне съгласно чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. За неоснователно е намерено възражението на защитата на ответника за погасяване по давност на иска за разваляне на договора при съдебно отстраняване (чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл.

87, ал. 3 ЗЗД) по съображения, че петгодишният давностен срок за упражняване правото на разваляне започва да тече от съдебното отстраняване на третите лица с влязлото в сила решение по евикцията. С последното пък, при участието на ищцата като помагач е установено, че тя не е придобила собствеността на прехвърления имот по продажбения договор. Предвид развалянето на последния съдът е приел, че съгласно чл. 189, ал. 1 ЗЗД продавачът по него дължи на купувача връщане на платената цена. Установено е, че с подписана в деня на сделката от 22.05.2007 г. разписка – декларация, Р. С. Н. е признал, че е получил остатъка от цената от 20 000 евро от пълномощника на Н. П. и е потвърдил получаването на по - рано платените суми по сделката в общ размер от 5 000 евро. Заявил е също така, че действителната цена по процесния договор е 25 000 евро (с характер на пълно „обратно писмо“). Изложени са доводи, че оспорването автентичността на подписа на Р. С.

Н. в разписката не е проведено успешно от държавата, предвид доказаното със заключението на вещото лице по назначената в тази връзка и приета по делото съдебно криминалистическа експертиза за почерково изследване на документ, че там положеният подпис изхожда от това лице. С оглед установените предпоставки за разваляне на процесния договор по чл. 189, ал. 1 ЗЗД е обобщено, че продавачът по него е длъжен да върне на купувача платената цена от 25 000 евро. Доколкото продавачът Р. С. Н. е починал на 23.02.2014 г. и в хода на производството по делото всички призовани към наследяването му по закон лица са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат, то съгласно чл. 11 ЗН наследството се получава от държавата и тя следва да отговаря за задължението, с което то е обременено, представляващо получената продажна цена във връзка с разваления договор за продажба. Развити са доводи, че отговорността на държавата винаги е ограничена до размера на актива на наследството и това следва от закона.

Държавата, в хипотезата на чл. 11 ЗН, получава наследството не поради качеството си на 3

„последен“ субсидиарен наследник по закон на починали, а поради това, че няма лице, което да получи същото. Съобразено е приетото в ТР № 65 от 17.07.1989 г. по гр. д. № 66/89 г., ОСГК на ВС разрешение, че държавата по смисъла на чл. 11 ЗН не е наследник на починалия и получава наследството не поради качеството си на наследник, а поради това, че няма лице, което да получи същото. Получаването на наследственото имущество от държавата се извършва направо по силата на закона, като държавата не може да се откаже от него, тъй като съгласно чл. 6 ЗС е недопустимо съществуването на безстопанствени вещи.

Решаващият съд е приел (при позоваване на определение № 298/30.03.2009 г. по гр. д.

200/2009 г.о. на ВКС, IV г.о.), че предписаното в чл. 61, ал. 2 ЗН приемане на наследството по опис от държавата не е елемент от фактическия състав за преминаването на имуществото на починалия в държавния патримониум на основание и по реда на чл. 11 ЗН.

Аргументирано е виждане, че държавата не може да носи отговорност обаче за наследените дългове в размер по - голям от полученото имущество, независимо от това дали е извършен опис или не. Извършването на опис придобива техническо значение, без с него да е свързано получаването на наследството и без спрямо държавата то да е обвързано със срок. Това е така, защото държавата нито може да се откаже от наследството, нито да го приеме без опис.

Формиран е извод, че по отношение на държавата предвиденият в чл. 11 ЗН преклузивен срок не намира приложение, като тя може да поиска съставянето на описа по реда на глава 52 ГПК и след неговото изтичане – така т. 5 от ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС. По съображения, че в настоящото производство държавата не е представила опис на полученото имущество, е прието, че отговорността ѝ за задължението на починалия за връщането на цената по разваления договор, макар да е ограничено до размера на полученото наследство, не може да бъде посочено в диспозитива на съдебното решение с точен размер, като ограничението до размера на приетото наследство ще бъде съобразено при изпълнението. В обжалвания съдебен акт съдът е съобразил и разрешението, дадено с решение № 226/04.04.2018 г. по т. д. № 1906/2016 г. на ВКС, II т. о. и е направил съждение, че то не е приложимо в настоящия случай, тъй като фактите по двете дела са различни – доколкото там се касае за задължително приемане на наследството по опис от наследник (а не от държавата в хипотезата на чл. 11 ЗН) и е бил представен опис.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.