Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 938 от 30.07.2025, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 426/2024
Вид
Решение № 938
Подписан
30.07.2025
Състав
Красимира Иванова Николова-Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.194,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за държавния дълг
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. Горна Оряховица, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Д. като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20244120100426 по описа за 2024 година за да произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.

Ищцата В. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.А...общ.С...ул..., действаща чрез пълномощник – адв. Н. К. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че осъществява фактическа власт над 20 години върху следните недвижими имоти, находящи се в с.А. общ.С. ул.., а именно: дворно място, представляващо УПИ XIX-512, в кв. 49 по плана на селото, заедно с изградената в имота жилищна сграда. Посочва, че описаните имоти по документи са били собственост на Р. Д. Т.ов, който е починал през 2014 г. и е оставил за наследници своите деца - ответници по настоящото дело. Твърди, че ищцата е имала договорка с Р. Д. Т.ов да закупи имотите и му е заплатила продажната цена за тях. Заявява, че продажбата не е реализирана поради това, че ищцата не е разполагала със средства за изповядване на сделката, тъй като се е грижила за болната си дъщеря, която впоследствие починала. Въпреки неслучилата се продажба, след като е заплатила на праводателя на ответниците продажната цена за имотите, ищцата е получила фактическата власт върху същите по силата на посочените договорености. Твърди, че фактическата власт върху имотите ищцата осъществява лично, тя ги обработва и ползва, тя използва дворното място и обитава къщата. Заявява, че ищцата осъществява фактическата власт лично, за себе си, с намерението, че държи имотите като своя лична собственост, т.е. същата не просто упражнява фактическа власт върху имотите, а ги владее по смисъла на чл.68 от ЗС. Твърди, че владението, осъществявано от ищцата, 1 продължава непрекъснато над 20 години; през този период владението не е изгубвано от ищцата в нито един момент; същото не е прекъсвано от вписаните „на хартия" собственици, включително и от трети лица, по никакъв начин. Заявява, че ищцата явно е владяла посочените имоти, поддържала ги е, грижила се е за тях и ги е пазила от външни посегателства, като считано от началото на владението на имотите тя е манифестирала недвусмислено волята си пред третите лица, че свои вещта като своя, лична собственост.

Сочи, че съгласно чл.79,ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Изложеното обосновава у ищцата правен интерес от предявяване на настоящия иск, при уважаването на който да бъде призната за собственик на описаните имоти поради изтекла в нейна полза придобивна давност.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на М. Р.

Д. и Т. Р. Д., че В. С. А. е собственик поради изтекла в нейна полза придобивна давност на следните недвижими имоти, находящи се в с.А. общ.С. ул.., а именно: дворно място с площ от 1600 кв.м., представляващо УПИ XIX-512, в кв. 49 по плана на селото, заедно с изградената в имота жилищна сграда и навес с оградни стени.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адвокат Н. К. от ВТАК, ищцата поддържа предявения иск. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.

Ответниците М. Р. Д. с ЕГН **********, с адрес: с адрес: гр.Г.О. ул..., и Т. Р. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О. ул..., депозират отговор на исковата молба чрез пълномощника си – адв. Н. В. от ВТАК.

Ответниците считат исковата претенция срещу тях за неоснователна. Не оспорват, че А. упражнява фактическата власт върху процесния недвижим имот. Посочват, че тази власт тя действително е получила от техния наследодател, но не на твърдяното от ищцата основание, а по силата на сключен между тях неформален договор за предоставяне на право на ползване. Сочат, че съгласно този договор ищцата е получила правото да обитава и ползва имота за неопределен срок срещу задължението да се грижи за неговото поддържане в добър вид, както и да си заплаща консумативните разходи. Поясняват, че баща им е притежавал жилище в гр. Горна Оряховица, където е било обичайното му местоживеене, и това го е мотивирало да сключи договора с ищцата, която да стопанисва бащиния му имот в с. Асеново, останал необитаем след смъртта на родителите му. Твърдят, че договореностите между Р. Т.ов и В. А. са били известни на членовете на семейството му и никой не е бил против ищцата да обитава имота при посочените по-горе условия. Поради това оспорват твърдението в исковата молба, че ищцата е получила фактическата власт върху имота по договорка за покупко-продажба и че е заплатила на Р. Т.ов продажната цена за него. Твърдят, че приживе баща им периодично е посещавал собствения си имот, за да проверява неговото състояние, плащал е забавени от ищцата сметки за ел. енергия и вода, плащал е и дължимите за имота местни данъци и такси. Сочат, че след смъртта на Т.ов, неговата съпруга и ответниците придобиват собствеността върху имота по силата на наследственото 2 правоприемство. Заявяват, че тъй като всеки от тях има собствено жилище в друго населено място, постигнали съгласие уговорката с А. да запази действието си, докато се разпоредят с имота. Ответниците счели за логично А. да купи имота и с нея били провеждани разговори по този повод, като ищцата последователно твърдяла пред тях, че иска да придобие собствеността, но до сделка не се стигало. Посочват, че всеки път ищцата отлагала сключването на договор за покупко-продажба с обясненията, че дъщеря й е болна, че в момента няма пари, че трябва да изчака другата си дъщеря да се прибере от чужбина и т.н.

Поради постоянното отлагане ответниците заявили на ищцата, че ще търсят друг купувач на къщата и тя трябва да я освободи. Ищцата отново им декларирала желанието си да купи имота и се съгласила да плаща наем за ползването, докато се снабди с необходимата за покупката сума. Заявяват, че за своителните намерения на ищцата ответниците с изненада научили от настоящата искова молба.

Предвид гореизложеното считат иска за неоснователен, доколкото ищцата не е придобила собствеността на процесния имот на оригинерно основание - придобивна давност по чл.79,ал.1 от ЗС. Сочат, че според легалната дефиниция на чл.68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Твърдят, че в настоящия случай ищцата упражнява фактическата власт върху процесния имот, но тя я упражнява като държател, а не като владелец. Заявяват, че твърдяното владение на ищцата не е явно, тъй като е установила своително намерение спрямо имота по скрит за собствениците му начин и нито пред праводателя на ответниците, нито пред самите тях ищцата е демонстрирала собственически права върху вещта. Твърдят, че докато е бил жив, бащата на ответниците периодично е посещавал имота си в с. Асеново, не е преставал да го владее и ползва, както и да плаща данъците за него със съзнанието, че той е негова собственост и че ищцата пребивава там по силата на по-рано постигнатата между тях договореност. Заявяват, че това му знание не е било разколебавано от изявления или собственически действия на ищцата. Сочат, че след неговата смърт ответниците продължават договорните отношения с ищцата относно ползването на имота и пред тях ищцата никога не е твърдяла, че е собственик на имота, а че желае да го купи и е съгласна до този момент да плаща наем. Считат, че ищцата може и да е манифестирала пред трети лица, че счита имота за свой, но не е сторила това пред действителните му владелци, което сочи, че е установила владението си тайно. Твърдят, че ищцата не е извършвала никакви други действия, касаещи недвижимия имот, които да демонстрират, че го счита за свой. Счита за видно от исковата молба, че тя дори не знае административния му адрес. Заявяват, че обстоятелството, че пази и поддържа имота не обосновава твърдението й, че е негов владелец, а съставлява изпълнение на поетото от нея задължение срещу предоставеното й право да ползва имота. Твърдят, че владението на ищцата не е спокойно и несъмнително, доколкото пред ответниците тя неизменно е заявявала, че иска да купи имота, т.е. че не го счита за свой, а в тяхно отсъствие, както твърди в исковата молба, манифестирала пред трети лица волята си, че свои вещта.

Молят съда да отхвърли като неоснователен предявения срещу ответниците иск. Моли 3 съда да осъди ищцата да им заплати направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответниците, лично и чрез пълномощника си – адв. Н. В. от ВТАК, поддържат отговора на исковата молба. Излагат съображения в писмени бележки. Молят съда да отхвърли предявения иск и да им присъди разноските по делото.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

От приетото писмено доказателство – нотариален акт за покупко-продажба № 104, том 1, дело № 164/1952г. на горнооряховския околийски съдия, се установява, че на 16.04.1952г.

Д.Т.С от село Асеново, общ. Стражица, е придобил право на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място от около 1,3 дка, ведно с построената в него къща, а в двора и кладенец, намиращи се в село Асеново, Г.Оряховско, съставляващо парцел II-457 от квартал 87 по дворищния регулационен план на селото, при граници: улица /шосе/, П.К.Н., И.Д.К., И.г.Б., на основание осъществената на този ден възмездна сделка – покупкопродажба на описания по-горе недвижим имот.

Видно от приложения по делото препис от Протокол на приемателна комисия за приемане и въвеждане в действие на обект, издаден на 23.11.1989 г. от ОбНС – Стражица, на 23.11.1989г. комисия при Община Стражица е извършила оглед и приемане на обект – укрепване на къща на Т.И.С. в село Асеново, като строителството е продължило в периода 26.09.1988г. – 09.12.1988г., след което този обект е въведен в действие.

С разрешение за строеж № 134 от 27.07.1989 г., изд. от община Стражица, прието като писмено доказателство, на Тота И.а Бъчварова от село Асеново е одобрено и разрешено извършване на строителство на стопанска сграда в парцел XIX-512 в кв.42 по плана на село Асеново.

Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № КМ-АС-69-1/09.02.2024г., изд. от Кметство село Асеново, община Стражица, както и удостоверение за наследници изх. № 1022/02.04.2024г., изд. от Община Горна Оряховица, Д.Т.С с ЕГН ********** е починал на 11.04.1978г. в с. Асеново, като е оставил за свои наследници по закон, както следва: 1/ Т.И.С. с ЕГН ********** – съпруга, починала на 24.07.2002г., 2/ Р. Д. Т.ов с ЕГН ********** – син, починал на 19.12.2014г. и оставил от своя страна следните законни наследници: 2.1./ П.П.Т. с ЕГН ********** – съпруга, починала на 01.10.2020г., 2.2./ Т. Р. Д. с ЕГН ********** – син, 2.3./ М. Р. Д. с ЕГН ********** – дъщеря.

Безспорни в настоящото съдебно производство са фактите, че ответниците М. Р. Д. с ЕГН ********** и Т. Р. Д. с ЕГН ********** са наследници по закон и правоприемници на Р. Д.

Т.ов с ЕГН **********, бивш жител на гр. Горна Оряховица, починал на 19.12.2014г. в гр.

Горна Оряховица, за което е съставен акт за смърт № 0504/20.12.2014г. на Община Горна Оряховица (негови дъщеря и син), установено и от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 1022/02.04.2024г., изд. от Община Горна Оряховица.

Видно от скица № 472/6223, изд. на 11.08.2023г. от Община Стражица, недвижим имот, 4 представляващ УПИ XIX-512 в кв.42 по регулационния и кадастрален план на село Асеново, е записан на наследници на Д.Т.С, съгласно документ за собственост – нот.акт № 104/1952г., с графично измерена площ от 1600 кв.м., като придаваемите части не са уредени, при граници на имота: УПИ ХХ-511, УПИ VIII-512, УПИ NVIII-519, улица, а съгласно изрично извършеното отбелязване върху скицата, имотът, описан в нот. акт № 104/1952г. е идентичен с имота от скицата.