Решение № 2123 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2123 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100510721 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11611 от 04.07.2023 г., постановено по гр. дело № 60911/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Кооперация „Младежка кооперация „Ялта“ по реда на чл. 422 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове е правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

86 ЗЗД за сумата от 3281,95 лева, представляваща стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. ****, дискотека, аб. № 2033, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 14,54 лева, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 31.10.2020 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 48211/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като предявните акцесорни искове са отхвърлени за сумата в размер на 659,21 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2019 г. до 23.08.2022 г. и за сумата в размер на 3,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 23.08.2022 г.

1

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от общо 459,93 лева, представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 106,86 лева, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете, а ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.

3 ГПК сумата от 106,50 лева, представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно е отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са били уважени предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника му – адв. М.З., в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. Изтъква, че с влязло в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. на ВАС, постановено по адм.д. № 746/2021 г. е отменена разпоредбата на чл. 6.1.1 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., които имат отношение към Методиката за отчитане на доставеното количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗНА Наредбата се издава за приложение на отделни разпоредби от закона и съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА не следва да противоречи на закона. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият - „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника си – юрск. А.Т., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата по подробно изложените съображения и претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Решението в частта, с която предявените от ищеца срещу ответника акцесорни установителни искове са отхвърлени за сумата в размер на 659,21 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2019 г. до 23.08.2022 г. и за сумата в размер на 3,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 23.08.2022 г., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведеното във въззивната жалба оплакване, което очертава и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

На настоящия състав е служебно известно, че с Решение № 7276/03.07.2023 г. на ВАС, постановено по адм.д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, оставено в сила с Решение № 1037 от 10.02.2025 г., постановено по адм.д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на Енергетиката. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК обаче подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на ВАС съдът приема, че за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. Методиката представлява приложим административен акт, поради което и изчисленията на доставеното количества топлинна енергия, противно на поддържаното в жалбата, не се основава на методика, която е била отменена.

Доколкото във въззивната жалба липсват други, конкретни оплаквания, включително и относно размерите на уважените искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр.

2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част.Тъй като крайните изводи на настоящата съдебна инстанция съвпадат с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора в полза на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11611 от 04.07.2023 г., постановено по гр. дело № 60911/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав.

ОСЪЖДА Кооперация „Младежка кооперация „Ялта“, с ЕИК 121469105, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Цар Освободител“ № 20, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046 и със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Ястребец“ 23, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата в размер на 100,00 лева, представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4