Определение № 3073 от 08.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3073 гр. Бургас, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501910 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл.83,ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Георги Чобанов, САК, пълномощник на „Вертус Стийл“ ЕООД, ищец в първоинстанционното производство, срещу определение №5788 от 16.10.2025г. по гр.д.№5715/2024 по описа на Районен съд Бургас, с което е оставена без уважение молбата на „Вертус Стийл“ ЕООД за освобождаването им от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване.

В частната жалба се посочва, че макар и нормата на чл.83, ал.2 ГПК да предвижда, че такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, според практиката на ЕСПЧ е признато правото и на ЮЛ да бъдат освободени от заплащане на държавни такси. Цитира конкретни решения.

Частната жалба е подадена в прредвидения от закона срок и е допустима, разгледа по същество е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда, че такси и разноски по гражданското производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочената правна норма е относима само за физическите лица при наличието на изискванията от т. 1 до т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК, не може да се тълкува разширително, не намира приложение по отношение на юридическите лица и изключение за търговски дружества не е предвидено.

Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4, чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон, то внасяне на държавна такса се дължи 1 предварително съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 1 във връзка с чл. 73, ал. 3 ГПК, като съдът може да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице и няма достатъчно средства да я заплати, предвид изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса /решение от 24.12.2009г. по дело „Агромодел" ООД срещу България /жалба № 68334/01/, решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу П. /жалба № 39199/98/, решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic - CATV срещу П. /жалба № 48140/99/, като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, включително финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено.

Производството по гр.д. №5715/2024 по описа на Районен съд Бургас е образувано по искова молба на дружеството жалбоподател срещу К. А. за осъждането на последната да заплати сумата в размер на 17 529 лв., представляваща главница по сключен между страните договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба. С постановения съдебен акт претенцията е отхвърлена.

Ищцовото дружество е депозирало въззивна жалба срещу първноинстанционния акт и при определяне на размера на дължимата д. такса за въззивно обжалване е поискало да бъде освободено от заплащането й. В искането, освен цитиране на посочените по-горе решения на ЕСПЧ бланкетно е посочено, че се намира в затруднен финансово положение. Доказателства не са представени.

С оглед предмета на делото и етапа, на който се намира производството, размера на дължимата държавна такса по въззивната жалба, от която частният жалбоподател иска да бъде освободен, както и правноорганизационната му форма и факта, че е юридическо лице- ЕООД, преследващо стопанска цел, следва да се приеме, че липсват възприетите във формираната практика основания за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса.

Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед на горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖАДАВА определение №5788 от 16.10.2025г. по гр.д.

№5715/2024 по описа на Районен съд Бургас, с което е оставена без уважение молбата на „Вертус Стийл“ ЕООД за освобождаването им от заплащане на 2 държавна такса за въззивно обжалване.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касционен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3073 гр. Бургас, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501910 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл.83,ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Георги Чобанов, САК, пълномощник на „Вертус Стийл“ ЕООД, ищец в първоинстанционното производство, срещу определение №5788 от 16.10.2025г. по гр.д.№5715/2024 по описа на Районен съд Бургас, с което е оставена без уважение молбата на „Вертус Стийл“ ЕООД за освобождаването им от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване.

В частната жалба се посочва, че макар и нормата на чл.83, ал.2 ГПК да предвижда, че такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, според практиката на ЕСПЧ е признато правото и на ЮЛ да бъдат освободени от заплащане на държавни такси. Цитира конкретни решения.

Частната жалба е подадена в прредвидения от закона срок и е допустима, разгледа по същество е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда, че такси и разноски по гражданското производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочената правна норма е относима само за физическите лица при наличието на изискванията от т. 1 до т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК, не може да се тълкува разширително, не намира приложение по отношение на юридическите лица и изключение за търговски дружества не е предвидено.

Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4, чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон, то внасяне на държавна такса се дължи 1 предварително съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 1 във връзка с чл. 73, ал. 3 ГПК, като съдът може да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице и няма достатъчно средства да я заплати, предвид изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса /решение от 24.12.2009г. по дело „Агромодел" ООД срещу България /жалба № 68334/01/, решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу П. /жалба № 39199/98/, решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic - CATV срещу П. /жалба № 48140/99/, като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, включително финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено.

Производството по гр.д. №5715/2024 по описа на Районен съд Бургас е образувано по искова молба на дружеството жалбоподател срещу К. А. за осъждането на последната да заплати сумата в размер на 17 529 лв., представляваща главница по сключен между страните договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба. С постановения съдебен акт претенцията е отхвърлена.

Ищцовото дружество е депозирало въззивна жалба срещу първноинстанционния акт и при определяне на размера на дължимата д. такса за въззивно обжалване е поискало да бъде освободено от заплащането й. В искането, освен цитиране на посочените по-горе решения на ЕСПЧ бланкетно е посочено, че се намира в затруднен финансово положение. Доказателства не са представени.

С оглед предмета на делото и етапа, на който се намира производството, размера на дължимата държавна такса по въззивната жалба, от която частният жалбоподател иска да бъде освободен, както и правноорганизационната му форма и факта, че е юридическо лице- ЕООД, преследващо стопанска цел, следва да се приеме, че липсват възприетите във формираната практика основания за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса.

Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед на горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖАДАВА определение №5788 от 16.10.2025г. по гр.д.

№5715/2024 по описа на Районен съд Бургас, с което е оставена без уважение молбата на „Вертус Стийл“ ЕООД за освобождаването им от заплащане на 2 държавна такса за въззивно обжалване.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касционен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3