Решение № 5270 от 11.07.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 11.07.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Б. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8735 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата Т.Б.Я. твърди, че на 12.03.2014 г. около 17.30 часа в гр. Пловдив, на бул.”Васил

Априлов” пострадала при ПТП в качеството си на пешеходец. Виновен за настъпване на произшествието била водачката К.Е., която управлявала лек автомобил марка „Алфа Ромео“, застрахован при ответника З.

„Б.И.” АД, по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”. Ищцата излага, че поведението на водачката е било противоправно, а вследствие на настъпилото ПТП претърпяла подробно описаните в исковата молба неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП в размер на 35 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът З. „Б.И.” АД оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че не е налице деликт. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, за която твърди, че е пресякла на необозначено за това място, с което е нарушила разпоредбата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Не е съобразила скоростта и посоката на приближаващия я автомобил, предприела е рисково пресичане при ограничена видимост. Оспорва търпените от ищцата вреди, Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като намира, същата за прекомерна, тъй като не отговаря на търпените болки и страдания, обичайно присъжданите за такива случаи обезщетения и социално икономическата обстановка в страната.

Оспорва началната дата на забавата.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от

12.03.2014г. на ОДМВР Пловдив се установява, че на 12.03.2014 г. в гр. Пловдив е настъпило ПТП между лек автомобил и пешеходец. От материалите по воденото по повод на ПТП ДП се установява, че пострадал от ПТП е ищцата, а водач на л.а. е К.Х.Е., която е управлявала автомобил „Алфа Ромео 147 с ДК № *******. Гражданската отговорност на водача на автомобила е застрахована при ответника с полица № 02114000653145 със срок на действие 22.02.2014г. – 22.02.2015г.

За установяване на конкретния механизъм на ПТП по делото е изслушана съдебна – автотехническа експертиза /САТЕ/. Тъй като заключение бе оспорено от ищцата, съдът назначи повторна САТЕ. Заключението на повторната експертиза не бе оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло, като обективно, компетентно и пълно. Повторната САТЕ установява следния механизъм на ПТП: На

12.03.2014 г. в гр. Пловдив, около 17:30 ч. по бул. „Васил Априлов" в посока към ул. Гладстон се е движил л.а. „Алфа Ромео 147", с per. № *******, управляван от К. Х. Е. с неустановена скорост. Видимостта е била добра, в светлата част на денонощието. Малко след кръстовището на бул. „Васил Априлов" с бул. „Пещерско шосе" Е. се престроила в лявата лента за движение, за да може да завие по ул.

„Гладстон". В десния край на платното за движение е имало колона от спрени автомобили. В същото време от десния за автомобила „Алфа Ромео“ тротоар пострадалата пешеходка Т.Я. е предприела пресичане на платното за движене на бул. „В.Април“ в посока от дясно на ляво спрямо автомобила. Водачката на автомобила е реагирала със закъснение като е задействала спирачките, поради което не е успяла да спре преди да достигне пешеходката, затова автомобилът е ударил с предната си част пешеходката малко преди да спре. От удар тя е паднала пред автомобила, който е спрял без да я прегази. Според вещото лице причината за създаване на опасната ситуация е предприето пресичане на пешеходката на необозначено за пешеходци място. Причината, за да настъпи удар на пешеходката, е в закъснението на реакцията от страна на водача за аварийно спиране. При ограничена видимост на пешеходката от паркирани автомобили, спрямо момента, в който тя се е появила пред левия габарит на паркирания вляво от нея автомобил, вещото лице е изчислило, че водачката на автомобила е имала възможност да предотврати удара и ПТП, ако пешеходката е вървяла е бавен, спокоен и бърз ход. При спокойно тичане ударът е бил предотвратим при скорост до 43 км/ч, над 43 км/ч ударът за водача е непредотвратим. При бързо тичане на пешеходката, водачът не е имал възможност да спре и да предотврати удара и ПТП.

От друга страна вещото лице установява, че тъй като бул. „Априлов“ в района на ПТП е прав, пешеходката е имала възможност да види приближаващия я от ляво автомобил или още от десния тротоар преди да предприеме пресичането или към момента, в който е преминала през колоната от спрени автомобили, ако се спряла и се е огледала наляво.

Ако пешеходката след като е преминала през част от платното за движение или след като е преминала през колоната спрени автомобила се е огледала, тя е имала възможност да види фаровете и автомобила и да се спре като го изчака да премине. Вещото лице е категоричен, че пешеходката е пресичала на необозначено и несигнализирано място. Мястото на удара на пешеходеца по дължина на бул. „Васил Априлов“ е на около 10 м след ориентира /виж. огледния протокол/, а по широчина на около 7,0 м вляво от десния бордюр, считано в посоката на движение на автомобила. Като се има предвид, разположението на автомобила след удара, според вещото лице, в последния момент преди удара, водачката е завила леко наляво. Произшествието е настъпило в гр. Пловдив, на бул.”Васил Априлов”, в участъка между кръстовището с бул.”Пещерско шосе” и с ул.”Войнишка слава” т. е. между две кръстовища. Спрелите в десния края на платното за движение автомобили, вероятно са ограничавали видимостта за водача спрямо пешеходката. Вещото лице уточнява също, че няма конкретни данни за начина на движение на пешеходката, нито има данни за определяне на скоростта на автомобила, затова вещото лице е дало изчисления при 30 и 50 км/ч.

Изслушана е и съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ , чието заключение е прието по делото като неоспорено от страните и което съдът възприема, като безпристрастно, компетентно и изчерпателно.

СМЕ установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания по време на ПТП: контузия на главата; контузия на шията със сътресение на гръбначния мозък; контузия на лумбалната област; счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост. Вещото лице уточнява, че тежестта на оплакванията, обективната клинична находка, данните от КАТ и динамиката в отзвучаване на симптомите не отговарят на поставената на ищцата диагноза „контузия на гръбначния мозък в шийния отдел“. Експертизата приема , че се касае за контузия на шията със сътресение на гръбначния мозък. Вещото лице е категоричен, че описаните травматични увреждания са в причинна връзка с механизма на ПТП.

Въз основа на представените от ищцата писмени доказателства вещото лице установява, че на 12.03.2014г. / по спешност / на ищцата е проведено болнично лечение в клиника по неврохирургия, което включва активно наблюдение на пострадалата, и прием на медикаменти. Поставена е туторна шина на левия долен крайник. Ищцата е изписана 20.03.2014 год. и е насочена към клиника по ортопедия и травматология, където е направена открита репозиция на фрактурата и фиксация с 2 броя Киршнерови игли /21.03.2014г./, след което е поставена гипсова имобилизация. Изписана на 27.03.2014 г. за продължаване на терапията в амбулаторни условия с препоръки да не стъпва на крайника и да ходи с патерици 90 дни и да приема медикамент. Конците са свалени на 14 ден след операцията, раната е била спокойна. Проведена е многократно рехабилитация. Лечението е продължило в Англия. По време на клиничен преглед е установено, че амплитудата на движение с лявата колянна става е между 0-80 градуса. Поставена е шина за коляното с пълна амплитуда на движение за предотвратяване на по-нататъшната валгусна деформация. Ищцата е приемала медикаменти във връзка с постоянен болков симптом. Постоянната болка, отклонението в оста на крайника, ограничените движения, нарушената походка и непрекъснатото ползване на патерици са индикациите, поставили необходимост от ендопротезиране на лявата колянна става. Направено е първично циментиране и пълна подмяна на колянна става / 02.07.2015г./. Целта на лечението е била възстановяването на функцията на крайника най- близко до нормата и за най - кратки срокове. Поради наличие на постоянни оплаквания от болки, невъзможност за ходене без помощни средства, остатъчна валгусна деформация и дискомфорт, на 16.02.2017г. е извършена третата операция - подмяна на първичната протеза с ревизионна ендопротеза. На 20-я ден от изписването ищцата е направила емболия на белодробната артерия / на 06.03.2017г./ и е приета по спешност за болнично лечение. След изписването и е назначена терапия с антикоагулант до края на 2017 год. Приемала е продължително време медикамент за обезболяване. След третата операция е отключила алергична реакция към морфин и е имала остри астматични пристъпи. Извършени са инструментални изследвания, които доказват, че няма усложнения от белодробната емболия. Вещото лице е извършило личен преглед на ищцата. Установило е, че лечението й продължава. Установил е, че ищцата има лека остатъчна контрактура, оток и затруднения по време на ходенето на пети.

Получената емболия на белодробната артерия е забавила рехабилитацията и функционалното възстановяване. Към момента възстановителния период не е завършил, флексията в ставата е възстановена до 80-90 градуса. Има флексионна контрактура от 10 градуса. Налице е оток и болезненост. Травмата на главата, шията, гръбначния мозък и поясния отдел са възстановени напълно. Прогнозата за лявата колянна става е да подобрява обема на активните си движения, отокът да намалява, да се възстанови мускулната сила и плавността на походката и постепенно оплакванията да отзвучат напълно.

По делото са събрани гласни доказателствени средства за търпените от ищцата болки и страдания, чрез разпит на свидетеля Ц.Р.– приятелка на ищцата. Същата установява, че ищцата се е била върнала в България в отпуск от Англия, но претърпяла ПТП. Видяла я настанена в болницата в гр.Пловдив. Била обездвижена, имала много болки, поради което вземала обезболяващи медикаменти. Свидетелката я обслужвала и в болницата, поднасяла й подлога. След като изписали ищцата свидетелката заедно със своята свекърва продължили да се грижи за ищцата, докато пристигнал съпругът й от Англия. Спомня си, че кракът на ищцата бил подут, отекъл, придвижвала се трудно и ползвала патерици, дори и сега. Ищцата била доста раздразнителна заради болките, не искала да остава сама. Свидетелката знае, че ищцата е претърпяла трета операция в Англия. Не можела да се качва или слиза по стълби, винаги било необходимо до нея да има човек за помощ. Преди ПТП ищцата ходела добре и нямала проблеми.

Воденото срещу водача К.Е. досъдебно производство е било прекратено по искане на пострадалата ищца с постановление на ОП Пловдив.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината по аргумент от нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, като в тежест на ответника е да обори тази законова презумпция.