Определение № 4332 от 25.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4332 гр. София, 25.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20258002101504 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Д. В. И., чрез процесуален представител адв. Д. К. и от П. Д. Х., чрез процесуален представител адв. А. Х., против въззивно решение № 159 от 25.10.2024 г., поправено с решение № 31 от 26.02.2025 г., двете постановени по в. гр. д. № 136/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е отменено решение № 1510 от 19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 1147/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от П. Д. Х. срещу Д. В. И. иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 126 409,20 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди: разходи за изкопни работи – 958,17 лв., подложен бетон – 149,64 лв., кофраж – 21 402 лв., армировка – 9033,11 лв., бетон – 3082,95 лв., направа на зидове 25 см., тухла 25 см. – 17 825 лв., направа на зидове – 12 см.

– 2806 лв., входна врата, армирана – 1100 лв., настилка с гл. замазка – 778,31 лв., настилка гранитогрес тераси и общи части – 944 лв., гипсова мазилка по тухлена зидария – 5012,65 лв., гипсова мазилка по бетонни стени и таван – 3480 лв., грундиране с бетонен контакт – 1740 лв., машинно измазване – 9425 лв., минерална мазилка – 3341,50 лв., алуминиев парапет – 1056,72 лв., топлоизолация по бордове на тераси – 866,96 лв., топлоизолация на тераса – 1300 лв., хидроизолация – 300 лв., армирана замазка – 7334,40 лв., ЕЛ – 6824,79 лв., ВиК – 4985 лв., ОВК – 2000 лв., хидроизолация плосък покрив – 1875 лв., общи части на стълбище – 8710 лв., вертикална планировка – 1978 лв., хидрофорна инсталация – 1650 лв., ограда – 750 лв., подпорна стена – 5700 лв., извършени по строителство на апартамент № ..., находящ се на ... етаж в жилищна сграда в [населено място], кв. Г., [улица] и вместо него е постановено друго, с което е осъдена Д. В. И. да заплати на П. Д. Х. сумата от 11 490,15 лв., представляваща обезщетение за направени разходи по строителство на апартамент № 4 в 1

[населено място], [улица], с която сума ответницата неоснователно се е обогатила, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба – 27.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата над 11 490,15 лв. до предявения размер от 126 409,20 лв. С решението са присъдени съдебно-деловодни разноски.

Ищецът обжалва решението в отхвърлителната част до пълния предявен размер от 126 409,20 лв., а ответникът в осъдителната част – за сумата от 11 490,15 лв.

Жалбоподателят-ищец П. Д. Х. обжалва решението, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Позовава се на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Д. В. И., подаден чрез адв. Д. К., в които поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник Д. В. И. обжалва решението, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Позовава се на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба П. Д. Х., подаден чрез адв. А. Х., в които поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Възразява срещу присъждането на разноски за оказана безплатна правна помощ и съдействие на насрещната страна.

Касационните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

Няма спор между страните, а и от събраните по делото доказателства е установено, че ищецът П. Д. Х. е собственик на имот, находящ се в [населено място], с идентификатор ..., находящ се в [населено място], район „....“,[жк]. С договор за покупко-продажба на право на строеж, сключен на 27.02.2019 г., обективиран в нотариален акт № .../... г., ищецът е продал на ответницата Д. И. „безсрочно право на строеж“ на апартамент № ..., находящ се на втори етаж на новостроящата се жилищна сграда в [населено място], район „....“,[жк], [улица], с площ по площообразуване от 72,17 кв. м., състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна и две тераси, при граници по архитектурни книжа: коридор на етажа, апартамент № ... и дворно място; както и съответните 11,4377 %, равняващи се на 8,62 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата; както и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор № ..., находящ се в [населено място], район „....“,[жк], без административен адрес по карта, с площ 375 кв.

2 м., а по акт за собственост – с площ от 380 кв. м., за сумата от 7200 лева, получена изцяло от продавача в деня на подписване на нотариалния акт. Съгласно приетото заключение на проведената пред първоинстанционния съд СТЕ, строежът на процесната жилищна сграда е извършен на място и сградата е въведена в експлоатация. Посочените от ищеца в исковата молба видове СМР съответстват по вид на извършените на място СМР, като не е представена подробна количествено сметка за извършените СМР за цялата страда. Вещото лице посочва, че моментът на изпълнение на видовете СМР, съгласно представените документи, съответства на този посочен от ищеца. Въззивният съд приел, че в случая собственик на изградения от ищеца обект в процесната сграда е ответницата, поради което и отношенията между тях за извършените СМР по изграждането на същия и при изложените в исковата молба твърдения за поемане и извършване на чужда работа, следва да се уредят в съответствие с правилата на водене на чужда работа без пълномощие. Установено е извършването на строежа на сградата, както че ищецът е възложил изпълнението на строителството на сградата на „Ню пауър груп“ ЕООД. Ищецът е извършил заплащане на част от извършените от строителя СМР. От представените фактури и заключението на ССчЕ е установено, че ищецът П. Х. е извършил плащания на „Ню пауър груп“ ЕООД, както следва: на 22.10.2018 г. – 5000 лв., съгласно договор за строеж, кв. ....; 13.11.2018 г. – 2000 лв. по договор за СМР обект Г.; 01.03.2019 г. – 9900 лв.; 31.10.2018 г. – 8000 лв.; 21.11.2019 г. – 15 000 лв.; 04.03.2020 г. – 57 000 лв. или общо в размер на 105 900 лв. Тези плащания са извършени за изпълнение на СМР и материали, вложени при изграждането на процесната сграда, в която се намира и апартаментът на ответницата и безспорно представляват разходи за изграждане на този обект. Установените плащания на суми за СМР, извършени от „В. консулт инженеринг“ ЕООД, на което ищецът е едноличен собственик на „Ню пауър груп“ ЕООД, доколкото са свързани с изграждане на сградата, не могат да ангажират отговорността на ответницата към ищеца по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, тъй като същите касаят вътрешни отношения между ищеца като физическо лице и управляваното от него дружество.

Съгласно представеното площообразуване за сградата и заключението на вещото лице по СТЕ общата РЗП на сградата е 746,86 кв. м., от които обекта на ответницата с площ от 81 кв. м. /с включени ид. ч. от общите части/, съставлява 10,85 %. Съобразно посоченото и предвид установения общ размер на разходите за СМР за цялата сграда, сторените от ищеца разходи за изграждането на процесния обект – ап. № ..., находящ се на втори етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица] са в размер на 11 490,15 лв. Предявеният иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е основателен и доказан до посочения размер, като ответницата дължи и заплащане на законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2022 г., до окончателното й изплащане. Строежът на сградата, в който се намира и апартаментът на ответницата е осъществен в периода 27.08.2018 г. - 25.03.2021 г. Сградата и всички обекти в нея са въведени в експлоатация на 25.03.2021 г., поради което и до предявяване на исковата молба – 27.05.2022 г. не е изтекъл установения петгодишен давностен срок. Дори да се приеме, че срокът следва да тече от датите на извършване на конкретните СМР, претендираното вземане отново не е погасено по давност.

3

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят П. Д. Х. поддържа основание за допускане на касационното обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които не са извършили поради непълнота или неточност на доклада в първата инстанция, в случаите, когато въззивната жалба съдържа оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада?“; 2. „Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл. 146 е непълен в резултат на неправилна материално-правна квалификация на предявения иск, поради което връзката между доклада и основните принципи на гражданския процес на служебното начало и установяване на истината е нарушена?“; 3. „Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения?“ и 4. „При липса на обоснованост на заключението в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК изцяло или в една негова част, следва ли съдът да извърши служебно действия по изясняването му?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с приетото в т. 2 и в т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 130 от 28.01.2019 г. по гр. д. № 3424/2017 г. на ВКС, I г. о., решение № 131 от 09.04.2014 г. по гр. д. № 6193/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 15 от 16.02.2017 г. по гр. д.

№ 60077/2016 г. на ВКС, II г. о., решение № 9 от 03.02.2017 г. по гр. д. № 2556/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 205 от 28.07.2016 г. по гр. д. № 278/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 346 от 19.02.2018 г. по гр. д. № 619/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр. д.