Решение № 756 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110147950 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Р. Х. против срещу „фирма“ АД.

Ищецът твърди, че на 16.09.2021 г. е сключил с ответното дружество „фирма“ АД Договор за паричен заем № ********. Страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на 400 лева, без посочен лихвен процент, със срок на погасяване – 16 седмици.

В чл. 4 от договора за кредит било предвидено задължение за кредитополучателя да предостави едно от следните обезпечения: двама поръчители, банкова гаранция в размер на сумата по процесния договор или одобрено от заемодателя дружествопоръчител. Твърди, че изискванията, които посочената разпоредба въвежда за потребителя са на практика неизпълними, поради което не предоставят възможност на потребителя да дали да предостави обезпечение и какво да е то. При сключването на договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на поръчителство №******** с „фирма“ ЕООД, по силата на който ищецът се задължил да заплати допълнително възнаграждение в размер на 77,41 лева, което било разсрочено на равни вноски, платими заедно с вноските по кредита. Твърди, че чрез посочения разход по договора за поръчителство бил изначално ясен и сигурен за кредитора. Сочи, че двете дружества са свързани лица, доколкото заемодателят бил едноличен собственик на капитала на „фирма“ ЕООД. Аргументира, че договорът за заем е нищожен поради неточно посочен в него размер на ГПР. Излага, че възнаграждението по процесния договор за поръчителство не е включено в размера на ГПР по кредита с цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. При тези твърдения моли съда да прогласи нищожността на Договор за паричен заем № ******** от 16.09.2021 г., сключен между ищеца и „фирма“ АД, поради противоречието му със закона. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „фирма“ АД, с който предявения иск се оспорва като недопустим и неоснователен.

Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания на ЗПК, респ. че същият е действителен. Твърди, че не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото същият, в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК, включвал всички разходи по кредита и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същият бил изчислен към момента на сключване на договора. Навежда, че доколкото възнаграждението за дружеството – гарант е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице, то същото не било част от заемното правоотношение по договора за заем и не е част от общия разход по кредита за потребителя, поради което не следва да бъде включвано при изчисляване на ГПР. Посочва, че ищецът е бил запознат предварително с условията по процесния договор за заем, като в тази връзка оспорва да е налице заблуждаваща практика. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ******** от 16.09.2021 г., сключен между ищеца и „фирма“ АД, поради противоречието му със закона. В доказателствена тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че е сключил с трето за делото лице „фирма“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание.

Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен заем № ******** г. се установява, че на 16.09.2021 г. между ищеца и „фирма“ АД бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е предоставен заем в размер на 400 лв., със срок на погасяване 16 седмици, брой вноски - 16, едноседмични, последната с падеж на 09.01.2022 г., с размер на месечната погасителна вноска – 26,67 лв., с уговорена годишна лихва - 40 %, ГПР – 46,37% и общо задължение 426,72 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "фирма" АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една 2 година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Страните не спорят също, че на 16.09.2021 г. между ищеца, в качеството му на потребител, и ответника, в качеството му на гарант, е сключен договор, по силата на който "фирма" ЕООД като гарант, се е задължило да издаде гаранция за плащане в полза на "фирма" АД, с наредител - потребителя, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 5000 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 77,41 лева, което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора.

Съдът намира, че между страните е сключен писмен договор, въз основа на който кредиторът-ищец се е задължил да предостави на потребителя-ответник кредит под формата на парична сума за определена цел, която длъжникът се е задължил да ползва съобразно уговореното и да върне в определения срок, като договорът съдържа всички необходими реквизити. Приложение в отношенията между страните следва да намерят нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, тъй като ищецът има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и няма данни при сключването на договора физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.

С оглед на гореизложеното и предвид приложимата към договорите за кредит нормативна уредба, съдът намира, че процесния договор за кредит са недействителни поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, 3 дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Предвид изричното признание в отговора на исковата молба, съдът намира, че безспорно при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не е включена дължимата по договора за предоставяне на поръчителство сума в размер на 77,41 лева.

В чл. 2, т. 8 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 46,37 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "фирма“ ЕООД, което следва да бъде включено в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "фирма" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "фирма" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от обстоятелството, че договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, отделни разпоредби от договорите препращат един към друг, дължимите в полза на търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за заем обезпечение, да е ответникът „фирма“ ЕООД, то кредитодателят е овластен да получава плащане по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за заем.

В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент на разходите е 46,37 %, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва. Освен това възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната 4 разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.