Решение № 466 от 07.11.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. П., 07.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1. РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА при секретаря Петър Петров, като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова в.гр.д.

№555 по описа за 2019г. на Окръжен съд-П., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №184 от 16.05.2019г., постановено по гр.дело №310/2016г. по описа на Районен съд – Ч.Б., съдът е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД от ЕТ „***“, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление - гр. Ч.Б., общ. Ч.Б., обл. П., ж.к.

„***“, бл. 10, вх. „В“, ет. 3, ап. 40, представлявано от М.Г.М. – управител и собственик против „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „***“, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. 2, ет. 4, ап. 26 представлявано от Н.Т.Ц. за сумата от 20 000.00 (двадесет хиляди) лв. като част от общата сума от 90 000 лв., произтичащи от неточно изпълнение на договорно задължение по договор за доставка на течно гориво от 02.01.2013г.

Със същото решение осъдил ЕТ „***“, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление - гр. Ч.Б., общ. Ч.Б., обл. П., ж.к. „***“, бл. 10, вх. „В“, ет. 3, ап. 40, представлявано от М.Г.М. – управител и собственик да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „***“, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. 2, ет. 4, ап. 26 представлявано от Н.Т.Ц. направените по делото разноски за един адвокат в размер на 2250 (две хиляди двеста и петдесет) лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЕТ „***“, с ЕИК ***, чрез адвокат И.В. ***. Излагат се доводи, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Посочва се, че доставчик на гориво в бензиностанцията на дружеството-въззивник е дружеството-въззиваем. Излагат се доводи, че доставеното гориво не е съответствало на техническите и качествените изисквания към течните горива, като на дружеството-въззивник били съставени наказателни постановления от ДАМТН-РО-П.. Твърди се, че дружеството-въззивник не е въздействало по никакъв начин върху качеството на горивата и няма вина за показаните отклонения. Отправя се искане към ОС-П. решението да бъде отменено.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.

В проведеното пред въззивния съд заседание на 16.10.2019г. дружеството-въззивник ЕТ „***“ се представлява от адвокат И.В. ***. Въззивната жалба се поддържа по изложените в нея съображения. Излагат се доводи, че резервоарите са обезопасени, и през процесния период няма добавяне или източване на гориво, което да не е документирано и физическо въздействие, чрез добавяне на примеси, е невъзможно. Претендират се имуществени вреди, вследствие на некачествено изпълнение на договор и доставка на горива с лошо качество. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Отправя се искане към ОС-П. решението да бъде отменено.

В проведеното пред въззивния съд заседание на 16.10.2019г. дружеството-въззиваем „***“ ЕООД, ЕИК *** се представлява от адвокат С.К. от САК. Развиват се доводи, че първоинстанционното решение е правилно и зкаоносъобразно. Излагат се аргументи, че задължение на всяко лице, което развива подобна търговска дейност като дружеството-въззивник е, да се грижи за чистотата на резервоарите, в които се съхранява горивото и единствено дружеството-въззивник носи отговорност за качеството на предлаганото на пазара гориво. Подробни съображения се развиват в представена писмена защита. Претендират се разноски, съобразно представен списък.

П.ски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените във въззивната жалба доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката относно правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от релевираните в жалбата доводи.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1